Атанасовден
Атанасовден е християнски и народен празник, на който се почита паметта на Свети Атанасий Велики. Българската православна църква го отбелязва на 18 януари.
| Атанасовден | |
|---|---|
 „Свети Атанасий Александрийски“, икона от Созопол, края на 17 век. Национална художествена галерия – София | |
| Вид | народен и православен |
| Значение | ден нататък зимата започва да си отива |
| Дата | 18 януари |
ИменициРедактиране
Именици са Атанас, Атанаска, Ася, Наско, Нася, Настя, Таньо, Живко, Живка, Тина, Нанси, Танко, Танка.
Православна църкваРедактиране
Православна църква посвещава на св. Атанасий Велики, роден през 295 г. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г.[1]
Народни вярванияРедактиране
В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“ Затова и празникът е известен като „Среди зима“.
ПочитанеРедактиране
Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс). За умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.[2]
Вижте същоРедактиране
- Антоновден
- Снежен човек: На 18 януари се празнува и международният ден на снежния човек. Идеята за рождения ден е на германския колекционер Корнелиус Граетц. Датата е избрана, защото единицата символизира метлата, а осмицата – тялото на снежния човек.