Атанасовден
Тази статия е за зимния празник. За летния празник вижте Летен Атанасовден.
Атанасовден, наричан също Зимен Атанасовден и Средзима, е християнски и фолклорен празник, на който се почита паметта на севит Атанасий Велики, патриарх на Александрия и виден противник на арианството.[1] Българската православна църква го отбелязва на 18 януари.[1]
| Атанасовден | |
 „Свети Атанасий Александрийски“, икона от Созопол, края на 17 век. Национална художествена галерия – София | |
| Вид | народен и християнски |
|---|---|
| Значение | от този ден нататък зимата започва да си отива |
| Дата | 18 януари |
Именици
редактиранеИменици са Атанас, Атанаска, Ася, Наско, Нася, Настя, Таньо, Живко, Живка, Тина, Нанси, Танко, Танка.
Православна църква
редактиранеПравославна църква посвещава на свети Атанасий Велики, роден през 295 г. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г.[2]
Народни вярвания
редактиранеВ народните вярвания свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Затова и празникът е известен също като „Сред зима“.[1]
Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс). За умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка.[1] Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден в Тракия и Троянско[1] се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.[3] На други места на този ден се извършват ритуали за предпазване от болести на овните, след което няколко от тях се колят като общоселски курбан.[1]