Александрия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Александрия.
Александрия (на арабски: الإسكندرية – al-’Iskandariya, на египетски арабски: إسكندريه – Eskendereyya, на старогръцки: Ἀλεξάνδρεια, на коптски: ⲁⲗⲉⲝⲁⲛⲇⲣⲓⲁ или ⲣⲁⲕⲟϯ, произнася се като Ракоди) е най-голямото морско пристанище и втори по големина град в Египет, административен център на мухафаза Александрия. Разположен е на Средиземно море между езерото Мареотис и остров Фарос, свързан с него посредством широка дига, наречена Хептастадион. Има население около 5,2 млн. души.
Александрия | |
— град — | |
Крайбрежието на Александрия | |
Страна | Египет |
---|---|
Мухафаза | Александрия |
Площ | 2679 km² |
Надм. височина | 5 m |
Население | 5 200 000 души (2018) 1941 души/km² |
Основаване | 331 г. пр.н.е. |
Първо споменаване | 332 г. |
Пощенски код | 21500 |
Телефонен код | 03 |
Официален сайт | www.alexandria.gov.eg |
Александрия в Общомедия |
История
редактиранеАлександрия е проектирана от Дейнократ, който придружавал Александър Велики още от Тракия. След като Александър завладява Египет, той харесва естествено защитеното пристанище близо до остров Фарос и се разпорежда там да се построи град.
През годините Александрия преживява както бурен разцвет, така и бедствия: опустошение от персите (през 619 г.), унищожаването на Еврейския квартал по заповед на патриарх Кирил (през 415 г.) и разрушаването на редица храмове и паметници в резултат на противоезическите декрети на император Теодосий I (през 383 г.).
На 26 септември 642 г. арабите превземат Александрия. Египет като цяло престава да бъде част от Византийската империя и значението на Александрия като пристанище намалява.
През 1517 г. Александрия е завладяна от османците.
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Александрия са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]
Забележителности
редактиране- Прочутият Александрийски фар на остров Фарос се смята за едно от седемте чудеса на света.
- Александрийската библиотека, която е била построена през елинистическата епоха по времето на Птолемеите, е известна с богатството си и големия брой книги, които е съхранявала (предполага се, че броят им е бил около 700 000 тома). Причините за нейното разрушение все още не са напълно изяснени и са предмет на ожесточени спорове. Чрез съвместен проект между ЮНЕСКО и Египет днес върху мястото, където се е намирала старата библиотека, е построена съвременната библиотека „Александрина“.
Мощите на светия великомъченик Мина са погребани в Александрия. Впоследствие на мястото е построена църква на негово име.
Известни личности
редактиране- Родени в Александрия
- Атанасий Велики (295 – 373) – Атанасий I Велики, патриарх Александрийски, светец (18 януари) в календара на БПЦ
- Арутюн Агопян, македоно-одрински опълченец, 31-годишен, основно образование, 12 лозенградска дружина[2]
- Васил Гривчев (1922 – 1996), юрист от Република Македония, професор в Скопския университет
- Константинос Кавафис (1863 – 1933), поет
- Клеопатра VII (69 пр.н.е.-30 пр.н.е.), владетелка
- Ламберто Лория (1855 – 1913), италиански етнограф
- Ориген (182 – 253), богослов
- Омар Шариф (р. 1932), актьор
- Рудолф Хес (1894 – 1987), немски политик
- Починали в Александрия
- Енесидем (I век пр.н.е.), философ
- Константинос Кавафис (1863 – 1933), поет
- Клеопатра VII (69 пр.н.е.-30 пр.н.е.), владетелка
- Лукиан от Самосата (120 – 192), писател
- Марк Антоний (83 пр.н.е.-30 пр.н.е.), римски политик
- Българи, развивали търговия в Александрия
- Ненчо Палавеев (1859 – 1936), благодетелят на Копривщица имал дюкяни в Александрия и търгувал с кехлибар, килими, коприна
- Патьо Млъчков (1838 – 1911), роден в Копривщица, търговец на кисело мляко в Александрия
- Българи, преминавали и пребивавали в Александрия
- Михаил Маджаров (1854 – 1944), роден в Копривщица, на път за Божи гроб прекарал един месец в Александрия през 1869 г., описва българските производители и търговци на биволско кисело и прясно мляко.
Побратимени градове
редактиране- Балтимор, САЩ
- Братислава, Словакия, от 26 октомври 2008 г.
- Гюмри, Армения
- Дърбан, ЮАР
- Измир, Турция, от 1996 г.
- Казанлък, България от 2006 г.
- Канпур, Индия
- Кайро, Египет
- Кливланд, САЩ
- Кучинг, Малайзия
- Констанца, Румъния
- Лихтенберг, Германия
- Льо Ман, Франция
- Одеса, Украйна
- Санкт Петербург, Русия
- Солун, Гърция, от 12 юли 1993 г.
- Шанхай, Китай
Галерия
редактиране-
Хоризонтът от крайбрежния панорамен път
-
Планетариум в Александрийската библиотека
-
Библиотека Александрина
-
Александрийският плаж
-
Улица „Саад Загху“ в центъра на Александрия
-
Кръстовище на улиците „Саад Загху“ и „Сафея Загху“ по време на залез слънце
-
Таванът на цитаделата на Кайт бей
Външни препратки
редактиране- Официален уебсайт Архив на оригинала от 2013-12-25 в Wayback Machine.
Бележки
редактиране- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 14.