Атанас Арабаджиев

български офицер

Атанас Лазаров Арабаджиев е български комунистически деец, офицер, генерал-майор.[1]

Атанас Арабаджиев
български офицер
Роден
Атанас Лазаров Арабаджиев
Починал
1981 г. (66 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил въвВоенна академия „Фрунзе“
ПартияБългарски комунистически младежки съюз
Българска комунистическа партия

БиографияРедактиране

Роден е на 11 януари 1914 година в град Гевгели. Родителите му се преселват в Станимака през 1923 г. От 1929 година става член на Българския комунистически младежки съюз, а от 1935 и на Българската комунистическа партия. През 1932 г. завършва основно образование и започва да работи като архивар при чичо си, който е адвокат. Чичо му по-късно е убит като протогеровист. След това става тютюноработник. От 1936 до 1938 г. е на наборна военна служба и се уволнява като подофицер. Между 1938 и 1940 е член на Районния комитет на БКП за Асеновград. Участва няколко пъти в неуспешни опити да се освободят комунисти от лагера „Гонда вода“. След това поради минаване в нелегалност на част от ОК на БКП той става секретар на ОК на БКП в Асеновград. През август 1943 г. става партизанин, а от 1944 г. е командир на отряд „Георги Бенковски“ във Втора родопска бригада „Васил Коларов“.[1] През юли 1944 се завръща в Асеновград и отново е секретар на ОК на БКП до 9 септември 1944 г.

От септември 1944 до октомври 1945 г. е секретар на Околийския комитет на БКП в Асеновград. По решение на ЦК на БКП е изпратен да работи в българската армия с чин майор. От 1947 до 1948 г. е на специализация в школата „Вистрел“ в СССР, а след завръщането си е началник на 4-ти граничен отряд в Елхово. Между 1950 и 1951 г. е началник на Народното военно гранично училище при МВР. През 1951 г. завършва Военната академия и е назначен за заместник-началник на Гранични войски по строевата част. От 20 ноември 1951 до 1953 г. учи в Академията на генералния щаб на армията на СССР „Ворошилов“[2] или в Академията „Фрунзе“[3]. След това до 1955 г. е заместник-началник на Управление „Гранични войски“, отговарящ за строевата част. След това е назначен за заместник-началник по политическата част и началник на политическия отдел при Управлението на войските на МВР[4]. От 1955 г. е генерал-майор.

БележкиРедактиране