Гевгели
Гѐвгели или Гевгелия, понякога Гевгелий (на македонска литературна норма: Гевгелија, Гевгелия, на албански: Gjevgjelia; на гръцки: Γευγελή, Гевгели, на сръбски: Ђевђелија или Đevđelija, Джевджелия), е град в Северна Македония с население от около 15 000 души. Център на община Гевгели.
|
Гевгели Гевгелија |
|
|---|---|
| — град — | |
  |
|
 Чаршията |
|
  Гевгели  Гевгели |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югоизточен |
| Община | Гевгели |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 64 m |
| Население (2006) | 15 685[1] души |
| Пощенски код | 1480 |
| Телефонен код | (+389) 034 |
| МПС код | VE |
| Официален сайт | gevgelija.gov.mk/mk |
| Гевгели в Общомедия | |
Съдържание
ГеографияРедактиране
Гевгели се намира на южната граница на Северна Македония, на десния бряг на река Вардар, на главния път от Белград за Атина в областта Боймия, част от Гевгелийско-валандовската котловина.
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
Съвременното развитите на Гевгели започва в средата на XIX век. Църквата „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) е от 1842 година.[2] През 1873 година е построена железопътната линия Скопие – Солун, минаваща през града. Гевгели е център на каза в Солунския вилает на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Гевгели (Ghevghéli), Воденска епархия, живеят 1740 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гергеля (Gherghelya) е посочен като град с 248 домакинства със 108 жители мюсюлмани, 1056 българи и 27 цигани.[4]
През май 1878 година Георги Баялцалиев и Ичо Доганов от името на Гевгелийската българска община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[5]
През октомври 1880 година Гевгели е нападнат от гръцката чета на Панайотис Калогирос.[6]
След войната Екзархията полага усилия да се възстанови българското църковно-просветно дело в Гевгели. В 1882 година е изпратен за гевгелийски свещеник Тома Ташев (Тошев), който е определен за учител в Мачуково, но поради закриване на училището се връща в Солун. В Гевгели той служи в новооткрития български параклис. През март 1882 година в Гевгели е избрана нова българска община с председател Тома Ташев, който е утвърден от Екзархията. Членове на общината са Георги Хаджиначков, Пане Дудаклиев, Тано Момков, Христо Дуган, Тано Стоянов, Георги Бутров, Христо Машков, Коста и Христо Стоянови. Общината иска от Екзархията още един свещеник и църковни книги.[7] Свещеник Тома по-късно е убит от гръцки андарти.[8]
На 14 юли 1895 година Гоце Делчев основава комитет на ВМОРО в града. През 1896 година е издигната екзархийската църква „Св. св. Кирил и Методий“.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Гевгелий е малък градец с 3000 жители българи, 650 турци, 175 черкези, 120 власи и 230 цигани.[9]
В конфесионално отношение Гевгели е разделен на българска екзархийска и патриаршистка част. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в града има 1840 българи екзархисти, 2240 българи патриаршисти гъркомани, 80 българи патриаршисти сърбомани, 8 българи униати, 15 гърци, 72 власи, 30 албанци и 90 цигани. В града функционират две български и две гръцки училища – по едно основно и прогимназиално.[10]
От 1900 до 1908 година председател на българската община е Кирил Рилски.[11]
При избухването на Балканската война в 1912 година 63 души от Гевгели се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13] Градът е освободен в средата на октомври от четите на Ичко Димитров, Михаил Радев и Георги Тодоров, които са част от Първа отделна партизанска рота на Македоно-одринското опълчение[14][15]. В града се установява военно-административна българска власт.
На 20 юни 1913 година, по време на Междусъюзническата война, Гевгели е обстрелван от гръцката армия, а 33-ма българи католици са отведени на заточение. Католическият свещеник Ван ден Пукхейд пише:
| „ | Когато този град падна в гръцки ръце, тамошното българско население и онова от Сеово избяга зад вардарския мост. Какво правят гърците? Стрелят с топове върху нещастните бежанци... всички младежи от 10 години нагоре били изклани[16]. | “ |
В Сърбия и ЮгославияРедактиране
След Междусъюзническата война в 1913 година градът попада в Сърбия и голяма част от гъркоманите се изселват в Гърция – в Боймица, Ругуновец и на други места. През Първата светова война градът е освободен от българската армия на 29 ноември 1915 година. Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Гевгелии живеят 825 турци и 4100 българи.[17]
След загубата на войната Гевгели е върнат на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци). Между април 1941 година и септември 1944 отново е част от България, после влиза в новата федерална Югославия, за да стане част от Северна Македония в 1991 година.
Според преброяването от 2002 година градът има 15 685 жители.[18]
| Националност | Всичко |
| македонци | 15 060 |
| албанци | 7 |
| турци | 28 |
| роми | 12 |
| власи | 201 |
| сърби | 292 |
| бошняци | 3 |
| други | 82 |
ЛичностиРедактиране
В началото на ΧΧ век Гевгели е смесен българо-гъркомански град. От Гевгели е видния деец на ВМОРО Илия Докторов, ръководител на революционната околия от 1903 до 1905 година. От Гевгели са и дейците на ВМОРО Иван и Тома Баялцалиев. През 20-те години виден жител на града е войводата на ВМРО Георги Хаджимитрев (Георги Гевгелийски). От гевгелийско гъркоманско семейство произхожда гръцкият поет Георгиос Вафопулос. Виден гевгеличанин през 40-те години е участникът в комунистическата съпротива и интербригадист Иван Дойчинов. В по-ново време от Гевгели са Георги Старделов, академик председател на МАНИ и Стефан Марковски, съвременен македонски писател и философ.
Побратимени градовеРедактиране
ЛитератураРедактиране
- Димитър Иванов от Гевгелия – „Гевгелийският говор“, София, 1932 година в „Библиотека Струмски“
- Ι.Δ., „Σημειώματα περί του εν Γευγελή και τη περίχωρω ελληνισμό“, Μακεδονικά Ημερολόγιο 1911.
- Ξάνθος, Ιωάννης Γ., „Ιστορία της Γευγελής και εθνική δράσις των κατοίκων αυτής και των πέριξ χωρίων“, Θεσσαλονίκη 1954.
БележкиРедактиране
- ↑ Официален сайт на община Гевгели
- ↑ а б Цркви и манстири во Гевгелија. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.168-169.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 359.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 570.
- ↑ Жостов, Д. Поп Стамат (Живота в Македония), във: Войнишка сбирка, година ХІІ, книжка VІІІ, август 1905, стр. 722.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
- ↑ Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 194-195.
- ↑ Атанасов, Петко. „Българската самостоятелна църква в Илирия" на архимандрит Кирил Рилски, фототипно издание на оригинала от 1930 г.. // Историческа конференция Варна, 2012. Посетен на 12 август 2014.
- ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 1 март 2013 г..
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.111
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 98 – 101.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.197
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови