Атанас Попадиин
Атанас Стоянов Попадиин е български революционер, член на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).[1]
Атанас Попадиин | |
български комунист | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Биография
редактиранеАтанас Попадиин е роден през март 1894 година в Добринища, тогава в Османската империя. Заминава на гурбет на Света гора, където работи в манастира „Свети Пантелеймон“. След две години постъпва на френския кораб „Лармит“, на който остава пет години. В 1918 година от Солун заминава за Одеса с руския кораб „Чичагов“. Постъпва като войник в Трети стрелкови интернационален полк на Червената армия, с който воюва в Гражданската война в Украйна и Бесарабия. При Тернопол е тежко ранен, пленен и затворен в Лвов. Успява да избяга и живее в Прага, а после във Виена. В 1924 година френският консул му помага от Виена да се завърне в България. Работи в мина „Перник“, а по-късно в Кюстендил, Самоков, Кочериново и Горна Джумая, където става дърводелец.[1]
Заради левите си убеждение е преследван от ВМРО и е принуден да сменя местожителството си.[1] Установява се във Враня.[2] През есента на 1931 г. е в София, където се среща със Симеон Кавракиров и получава от него указания за създаване на околийски разложки комитет на ВМРО (обединена). В изградения комитет влизат Попадиин, Атанас Тумбев Пражаров и Прифан Тумбев.[3] В 1944 година успява да освободи вагон със съветски военнопленници от влак, спрял на Кулата.[2]
В 1967 година правителството на СССР му дава орден и пенсия.[2]
Бележки
редактиране- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 134.
- ↑ а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 135.
- ↑ Галчин, Петър. Политическите борби в Пиринския край, 1923 - 1944. София, Партиздат, 1989. с. 129.