Атентат при Гевгели (1904)
Атентатът при Гевгели е диверсионен акт на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, извършен на 4 юни 1904 година. Във влака, пътуващ по линията от Скопие за Солун, пред Гевгелийския мост на Вардар, избухва адска машина с часовник. Пострадали няма. На 8 юли властите, изпълнявайки присъдата, обесват Христоман Попчевски като отговорен за нападението.[1]
| Атентат при Гевгели | |
| Място | град Гевгели |
|---|---|
| Географски координати | |
| Дата | 4 юни 1904 година |
| Извършител | Христоман Попчевски |
История редактиране
След Илинденско-Преображенското въстание на 16 и 17 април 1904 година Струмишкия революционен окръг провежда конгрес. В протокола от конгреса се говори за неправилното развитие на организацията и нейното закрепване и усилване, а в отношение на второто конгреса решава да се подеме „систематичен терор“ между другото и към желениците.[2] Атентатът на влака Скопие – Солун е извършен по решение на Струмишкия окръжен революционен комитет.[3]
Атентатът е организиран от Никола Жеков. Той посещава струмишкото село Попчево, чието основно занимание след откриването на железопътната линия през 1873 година е кираджийството. Жеков се опитва да намери някой, който да качи адската машина във влака. Като такъв се явява Христоман, който много добре познава челебията (началника) на гарата при Удово. Планът е експлозията да стане на Гевгелийския мост на Вардар който да бъде повреден и така линията да бъде прекъсната за дълго. Поради закъснение на влака, адската машина, която е с часовник, експлодира преди той да стигне до моста и планът пропада.[4]
Впоследствие на този атентат дипломатическите отношения между Отоманската империя и Княжество България се изострят. Според гевгелийския революционер Илия Докторов, съществува дори възможност да се стигне до въоръжен конфликт между двете държави.[3] Атентатът е последван от масови арести в Струмица, при които са арестувани и учителят от Кавадарци Петър Хаджийорданов и членът на Струмишкия окръжен комитет Доне Лазаров.[1]
След като е заловен, Христоман е отведен в Солун. Първоначално не признава, че е отговорен за атентата. Но баща му Васил Кочев решава да се довери на българския търговски агент в Солун Атанас Шопов, който чрез друг дипломат съобщава на Хилми паша, че Христоман е извършител на атентата, в резултат на което той е осъден на обесване за назидание.[3]
Бележки редактиране
- ↑ а б Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 265. (на македонска литературна норма)
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 214 – 215.
- ↑ а б в Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 94.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 161–162.