Попчево
Попчево
— село —
„Свети Илия“, 1864 г.
Свети Илия“, 1864 г.
Reliefkarte Mazedonien.png
41.4172° с. ш. 22.5883° и. д.
Попчево
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Струмица
Географска област Плавуш
Надм. височина 525 m
Население 343 души (2002)
Пощенски код 2413
МПС код SR
Попчево в Общомедия

Попчево (на македонска литературна норма: Попчево) е село в община Струмица на Северна Македония.

ГеографияРедактиране

Попчево е разположено в падината на Беласица, в близост до езерото Водоча и отстои на 9 километра от Струмица.

ИсторияРедактиране

През XIX век Попчево е чисто българско село в Струмишка каза на Османската империя. През 60-те години в селото е разкрито новобългарско училище. За известно време в него учителства изтъкнатия просветител Арсени Костенцев. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Попчево е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 295 българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 217 жители, всички християни.[2]

В 1901 година в селото става учител Васил Драгомиров, който преподава две учебни години до 1903 и пише:

Село Попчево, може би, бе най-малкото в Струмишка околия. То се състоеше от 36 къщи по 18 в две махали, разделени от два дола и по една чешма. Махалите една друга не можеха да се виждат изцяло. В едната махала бяха черквата и училището, а в другата хамбара и кулата на бега... Населението е чисто българско и патриотично, винаги са имали учители, но до мене килийни.[3]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев през 1905 година в Папчево има 240 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]

В селото има комитет на ВМОРО, възстановен в края на 1909 година от Христо Чернопеев, Михаил Думбалаков, Константин Самарджиев и Кочо Хаджиманов.[5]

Селото е освободено от османска власт през Балканската война в 1912 година от четите на Думбалаков и Хаджиманов.[6] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.

В селото има паметник на Христоман Василев (Попчевски), обесен в Струмица за участие в атентат на железопътната линия Скопие – Солун.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 343 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 342
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

ЛичостиРедактиране

Родени в Попчево
  •   Алекса Иляшов, български революционер, ръководител на местния комитет на ВМОРО[9]
  •   Христоман Василев Попчевски (1870 – 1904), български революционер от ВМОРО, убит в 1904 г.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186-187.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  3. Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 156.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
  5. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 88.
  6. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 172.
  7. Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 161 – 163.
  8. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  9. Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Сојузот на здружението на борците од НОБ – Струмица, 1969. с. 218. Посетен на 12 януари 2015.