Попчево (на македонска литературна норма: Попчево) е село в община Струмица на Северна Македония.

Попчево
Попчево
— село —
„Свети Илия“
41.4172° с. ш. 22.5883° и. д.
Попчево
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаСтрумица
Географска областПлавуш
Надм. височина525 m
Население221 души (2021)
Пощенски код2413
МПС кодSR
Попчево в Общомедия

География

редактиране

Попчево е разположено в падината на Беласица, в близост до езерото Водоча и отстои на 9 километра от Струмица.

През XIX век Попчево е чисто българско село в Струмишка каза на Османската империя. През 60-те години в селото е разкрито новобългарско училище. За известно време в него учителства изтъкнатия просветител Арсени Костенцев. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Попчево (Poptchevo) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 295 българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 217 жители, всички християни.[2]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев през 1905 година в Папчево има 240 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

В 1901 година в селото става учител Васил Драгомиров, който преподава две учебни години до 1903 и пише:

Село Попчево, може би, бе най-малкото в Струмишка околия. То се състоеше от 36 къщи по 18 в две махали, разделени от два дола и по една чешма. Махалите една друга не можеха да се виждат изцяло. В едната махала бяха черквата и училището, а в другата хамбара и кулата на бега... Населението е чисто българско и патриотично, винаги са имали учители, но до мене килийни.[4]

След закриването му след Младотурската революция от 1908 година, в края на 1909 година Христо Чернопеев, Михаил Думбалаков, Константин Самарджиев и Кочо Хаджиманов възобновяват селския революционен комитет.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] Селото е освободено от османска власт през Балканската война в 1912 година от четите на Думбалаков и Хаджиманов.[7] С Букурещкия договор от 10 август 1913 година селото става част от Царство България. По Ньойския договор от 1919 година е предадено с цяло Струмишко на Кралството на сърби, хървати и словенци.

В 1941 година е анексирано от Царство България. По време на българското управление Петър Ив. Попов от Кочериново е кмет на Попчево от 18 август 1941 година до 15 юли 1943 година. След това кметове са Димитър П. Бянов от Силистра (28 юли 1943 - 17 февруари 1944) и Никола Еф. Попов от Разловци (4 март 1944 - 9 септември 1944).[8]

В селото има паметник на Христоман Василев (Попчевски), обесен в Струмица за участие в атентат на железопътната линия Скопие – Солун.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 343 жители.[10]

Според данните от преброяването през 2021 г. Попчево има 221 жители.[11]

Националност Всичко
македонци 203
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 18

В София, в Гевгелийския квартал, основан от българи бежанци от Гевгели и Гевгелийско, една от улиците носи името на село Попчево.[12]

Личности

редактиране
 
Паметник на Христоман Попчевски в Попчево
Родени в Попчево
Починали в Попчево
  •   Ана Поцкова (1926 – 1944), югославска партизанка, Струмишки партизански отряд[17]
  •   Назим А. Нуманов (1919 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд[17]
  •   Паско А. Василев (1896 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд[17]
  •   Стоян Лулчов Пашов, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[18]
  •   Тальа Бикова (1927 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд[19]

На Попчево е наречена улица в Гевгелийския квартал в София (Карта).

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 186-187.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
  4. Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 156.
  5. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 88.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
  7. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 172.
  8. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  9. Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 161 – 163.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007 
  11. МакСтат база на податоци, Државен завод за статистика на Република Северна Македонија.
  12. Как българските бежанци основаха своя "малка Македония" в София // bgnow.eu.
  13. Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Сојузот на здружението на борците од НОБ – Струмица, 1969. с. 218. Посетен на 12 януари 2015.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 162.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 313.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 405.
  17. а б в Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 149.
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 292, л. 67
  19. Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 148.