Отваря главното меню

Атлантида е легендарен остров, който се споменава за първи път в диалозите „Тимей“ и „Критий“ на древногръцкия философ Платон.[1]

Според казаното от Платон островът изчезнал 9 хиляди години преди неговото време при мащабна катастрофа. Въпреки подробностите, които описва, не са известни веществени потвърждения. Когато тезата за реално съществуване на Атлантида не се отхвърля, предаденото може единствено да се счита за крайно неточно. Според Богдан Богданов „Платоновата Атлантида може да бъде само Платонова измислица – за нея не говори никой сериозен древен автор“[2]

Правдоподобно се предполага, че Платон е чувал за катастрофални събития, като например заливането на Хелике (4 век пр.н.е.) или избухването на Тира (Санторини, 17 век пр.н.е.), и артистично е използвал реалистичен похват за нуждите на своите съчинения. Следите от тези и други подобни събития са реалност, но тя не доказва съществуването на самата Атлантида и нейната цивилизация, които остават спекулативни. След края на 19 в., запазвайки името и един или друг детайл от Платоновото творчество, за местонахождения на изчезналия остров са предлагани полюсите, няколко океана, морета и др.[3][4]

Карта на Атлантида в средата на Атлантическия океан от Атанасий Кирхер в труда Subterraneus Mundus (Амстердам, 1669). Отгоре е ориентирана на юг.

Антични описанияРедактиране

Описания от ПлатонРедактиране

Описанията на Атлантида направени от Платон са в неговите диалози „Тимей“ и „Критий“. Те датират от около 360-те г. пр.н.е. Всички по късни упоменавания, ако са проследими, стигат до тези две съчинения. „Тимей“ започва с въведение, последвано от описание на създаването и структурата на Вселената и древните цивилизации. Във въведението Сократ размишлява върху идеалното общество и се чуди дали той и неговите гости могат да измислят история, която да приведе това общество в действие. Критий споделя исторически вярната според слуховете история, която би била идеалният пример, и продължава с описанието на Атлантида в диалога „Критий“, което е относно произхода ѝ. Познанието на Платон идва от Солон, атински законодател и философ, посетил Египет и тогавашната му столица град Саис, където жреци му показали колона с разказа за Атлантида. Солон бил приятел на прадядото на Платон, което обяснява как историята е достигнала до него. Текстовете на Платон предават отдалечеността във времето като 9000 раждания,[5] което съвременните преводи обикновено предават като „години“, макар че в по-старите текстове това са „луни“ и при този прочит годините са 730.

 
Платон, изобразен от Рафаело

Според „Критий“ древногръцките богове разделили земята, за да може всеки да притежава много. На Посейдон подходящо му бил завещан островът Атлантида, който бил по-голям от Либия и Мала Азия, но потънал след земетресение и станал непроходима кална плитчина, която препятствала придвижването от Атлантическия океан до Средиземно море. Египтяните описват Атлантида като остров с ширина 700 км, състоящ се главно от планини в северните части и по брега и обграждаща равнина с правоъгълна форма на юг „простираща се в едната посока на три хиляди стадии (около 600 км), но на ширина вътрешната част е две хиляди стадии (около 400 км)“.

Навътре на около 50 стадии от средата на южния бряг имало „не много висока планина, от която и да било страна“. Там живеела местна жена, в която Посейдон се влюбил и която му родила 5 двойки мъжки близнаци. Най-възрастният от тях – Атлас – бил законният владетел на целия остров и океана (днешния Атлантически океан) и рождената му планина, както и заобикалящите я местности, му била дадена като феод. Братът-близнак на Атлас получил най-източната част от острова, чиято северна част е срещу град Кадис в Южна Испания. Останалите двойки близнаци „били обитателите и владетелите на различни острови в открито море“.

Посейдон издълбал вътрешната планина, където живеела любимата му, под формата на дворец, който обградил с три кръгообразни рова с все по-голяма ширина – от една до три стадии, разделени от кръгове земя с пропорционален размер. Жителите на Атлантида построили мостове на север от планината, като направили път към останалата част на острова. Издълбали огромен канал към морето и успоредно на мостовете прокопали тунели в скалните кръгове, така че кораби да могат да стигат до града покрай планината. Всеки проход към града бил пазен от порти и кули, а стена обграждала всеки от градските кръгове. Самите стени били построени от червени, бели и черни скали, които били извадени от рововете и били покрити съответно с месинг, калай и смес от други метали.

Според Критий 9000 години преди рождението му, избухнала война между тези, които живеели отвъд колоните на Херкулес, и тези, които живеели зад тях. Жителите на Атлантида били завладели Средиземноморието чак до Египет.

Други описанияРедактиране

Съвременните учени считат, че описанието направено от Платон е по-скоро измислица, но е възможно същината в историята да е плод на смътни спомени за различни събития като вулканичното изригване на Тира. Обаче в античността имало философи, географи и историци, които вярвали, че Атлантида, за която Платон разказва, била истинска.[6]

Философът Крантор, ученик на ученика на Платон Ксенократ, се опитва да намери доказателства за съществуването на Атлантида. Днес възгледите му четем в коментара за Тимей на Прокъл, написан в 5 век пр. Хр. Прокъл твърди, че Крантор е казал, че е пътувал до Египет и е видял същите колони, описани от Платон, върху които той разчел йероглифите.[7]

 
Карта с местоположението на Атлантида според Игнаций Донъли от 1882 г.

Съвременен интересРедактиране

През средновековието, когато текстовете на Платон не са в обращение, Атлантида практически не се споменава. Упоменавания се появяват едва след края на Ренесансовата епоха, като например книгата на Франсис БейкънНовата Атлантида“ (1627). В средата на 17 век Атанасий Кирхер публикува своя книга, включваща и карта с големия остров 'Атлантида'. След него се появява и многотомно съчинение Atland eller Manheim от Олаф Рудбек, в което се застъпва тезата, че Швеция е истинската Атлантида (също и Хиперборея), използвана по-късно като геополитически аргумент. В края на 19 век е публикувана Atlantis: the Antediluvian World на Игнаций Донъли, бележеща началото на съвременния интерес към темата. Елена Блаватска включва изложеното от Донъли в своята теософска доктрина. Идеите, подхванати от Блаватска, намират продължение в нацистки идеологеми за „висша раса“.

В началото на 21 в. в Гърция са проведени поредица конференции с международно участие, на които основно се дискутира местоположението на Атлантида.[8]

Доколкото потъването на Атлантида и библейският потоп са тематично близки, за връзката често се спекулира. Неотдавнашните изследователските работите на Уилям Райън и Петко Димитров относно потоп в Черно море се използват и като основа за предположения, че Атлантида е била именно в Черно море.[9][10][11]

Източници и бележкиРедактиране

  1. Платон, „Диалози“, т. 4; София: „Наука и изкуство“, 1990, с. 465 и сл.
  2. Богданов Б., „Бележки“ в Платон, „Диалози“, т. 4; София: „Наука и изкуство“, 1990, с. 631
  3. Робърт Шох, „Гласът на скалите: един научен възглед за катастрофите и древните цивилизации“, София: НСМ „Медиа“, 2007, c. 100. Глава 4 от книгата (с. 91 – 143) излага и коментира публикуваното.
  4. Предполагаемите местоположения на Атлантида са отделна статия в англоезичната уикипедия.
  5. Tim. 23e; Crit. 111b – ενακισχιλια γεγονοτων
  6. Nesselrath, 2005, стр. 161 – 171
  7. Nesselrath, 2001, стр. 34 – 38
  8. Първите 3 от тях са през 2005, 2008, 2011 години, като от сесиите са издадени доклади; Series of Greek Atlantis Conferences
  9. Петко Димитров, 1988. „Далеч от брегове и фарватери“. Варна. Изд. ”Галактика”. Библиотека „Нептун“, 161 с.
  10. Schoppe C., Schoppe S., Atlantis und die Sintflut: Die erste Hochkultur versank 5510 vC. im Schwarzen Meer, Taschenbuch, 2004
  11. Leon Flying Eagle & Mary Whispering Wind, The Great Atlantis Flood Theory, Cosmic Vortex, 2005, updated 2010

Външни препраткиРедактиране