Посейдон, (на старогръцки: Ποσειδών, микенски: po-se-da-o [1], беотийска форма: Потидаон, оттук и град Потидея) в древногръцката митология е бог на моретата. Култът към Посейдон е широко разпространен по цяла Древна Гърция, особено на крайбрежните части и островите. Римляните го отъждествяват с Нептун.

Посейдон
Ποσειδών
древногръцки бог на моретата
Семейство
БащаКронос
МайкаРея
Братя/сестриХестия
Хадес
Зевс
Хера
Деметра
СъпругаАрна
Амфитрита
Тиро
ПартньорАфродита
Темисто
Етра
Алопа
Арена
Аспипалея
Канака (митология)
Хиона
Деметра
Гея
Халия
Либия
Медуза
Филира
Лаодика
Лариса
ДецаАлоей
Полифем
Ерикс
Нелей
Тритон
Протей
Рода
Пелий
Бел
Прокруст
Антей
Амик
Навплий
Еол
Агенор
Кимополея
Тезей
Хирией
Бусирис
Идас
Абант (син на Посейдон)
Керкион
Перат
Миний
Триоп
Епопей
Азоп
Евмолп
Арейон
Деспина
Евфем
Белерофонт
Харибда
Лелекс
Хризаор
Пегас
Делф
Ситон
Навзитой
Кихрей
Абдер
Финей
Скирон
Авгий
Главк
Посейдон в Общомедия

Втори син е на Кронос и Рея [2], брат на Зевс, Хера, Деметра, Хестия и Хадес. Той е втори след Зевс по могъщество сред олимпийските богове. След като надмогват баща си в титаномахията, той, Зевс и Хадес си поделят основните части на света - Посейдон се сдобива с власт над моретата.

Обикновено е изобразяван като могъщ мъж и моряк. Негово оръжие е тризъбецът, с който може да разклати земята (да предизвика земетръс) и да разбие всеки предмет. На изображенията си Посейдон обикновено го държи в ръцете си; той и конят са неговите атрибути.[3] Свещените животни на Посейдон са конят, делфинът и бикът; свещеното дърво – бор.

Посейдон е считан за покровител на развъждането на конете и е наричан във връзка с това и Хиппий (Конний). В негова чест са се устройвали Истмийските игри, включващи конни битки.

Съперничества на Посейдон редактиране

 
Фонтанът на Посейдон в Месина, Италия

Редица митове показват Посейдон, като конкурент на други божества. Тези истории вероятно отразяват и съперничества между съответните култове и някои промени в тях.

С разделянето на света между Хадес, Зевс и Посейдон, при което последният взема моретата, той се утвърждава, като морски бог, за сметка на някои други, включително - по-стари - морски божества, като Океан, Тетида, Еврибия, Амфитрита и Понт.

Въпреки че е по-популярна версията на мита за Кронос и Рея, в която тя спасява Зевс от поглъщане, давайки го за отглеждане на Амалтея, а Кронос подмамвайки да глътне вместо него камък, повит като бебе, сходна легенда има и за Посейдон. В него тя го оставя при извора Арна в Аркадия, за да отрасне заедно с овцете, а на Кронос казва, че е родила жребче (малко конче) и му го дава да го глътне.[4] Според тези предания, Кронос постъпва така с децата си, за да се отърве от конкуренцията им, но е и за да ги унищожи - те оцеляват в корема му. Според друга версия, Кронос хвърля Посейдон в морето[5]; също така се твърди, че е възпитан на остров Родос от телхините (деца на богинята Таласа).[6]

Съществуват и няколко други предания за спор на Посейдон с разни богове, - за владеене на градове, острови и области, - от които редовно губи. Той печели в съперничеството си за Коринт, за който спори с Хелиос, но не го побеждава за остров Родос[7], (според Евмел), нито пък получава пророческото средище Делфи, чийто бог-владетел става Аполон. Атина взема под свое покровителство Трезен (крайбрежно градче, известно с това, че оттам е Етра, майката на героя Тезей), Хера - Арголида,[8]Зевс - Егина,[9] Дионис - Наксос,[10], все надделявайки над Посейдон. Най-известен е спорът за град Атина с богинята Атина[11], от който е видно как преминават тези състезания между боговете. Всеки от тях предлага по нещо ценно на местните жители. Спорейки за Атина, Посейдон удря с тризъбеца в брега и дарява на атиняните (според легендата те още не се наричат така) кон[12] или насред града създава солен извор (за добив на морска сол). Атина засажда маслиново дърво и печели. Съответно и градът (полисът) е наречен на нея. Преди това се предполага, че не е имал име, въпреки че може и да е бил наименован на митичните си основатели - Кекропс и потомците му. Все пак след това и двамата богове са на голяма почит в град Атина и в Атика.

Също има и легенда, че е направил медна порта за бездната Тартар, [13] което го представя, като бог-занаятчия подобен на Хефест. Според друга Посейдон макар и да е принуден да признае върховенството на Зевс, счита себе си за равен нему и въстава срещу брат си, заедно с Хера (ревнивата съпруга на Зевс) и Афродита (в друг вариант третият съзаклятник е дъщерята на Зевс - Атина[14]), но претърпява поражение и е спасен от Тетида.

Посейдон в "Илиада" и "Одисея" редактиране

Според описанието на Омир на Троянската война, Посейдон заема страната на ахейците срещу троянците.

След разгрома на Троя, когато много от героите, предизвикали с изстъпленията си гнева на боговете, страдат и загиват по пътя обратно за Гърция, Аякс Ойлей (наричан и Еант) е един от тях. Еант отначало е сполетян от буря, пратена му от богинята Атина, която разбива кораба му, но се отървава като доплува до една скала. Обаче там е дочут от Посейдон да богохулства и с тризъбеца си той окончателно го погубва, разбивайки камъка.

Посейдон преследва и Одисей, царя на островната държава Итака, включително и заради това, че ослепява сина му Полифем (циклоп-овцевъд). Към края на приключенията на Одисей по море, Посейдон превръща в скала кораба на феаките - приятели на героя.[15]

Връзки и потомство на Посейдон редактиране

 
Посейдон от Милос, 2 в. пр.н.е. (Национален археологически музей в Атина)

Страстите на Посейдон редактиране

Съпруга на Посейдон е нереидата Амфитрита, внучка на титана Океан. Друга богиня, в която се влюбва е Деметра. Тя отхвърля ухажванията му и с надеждата да му убегне се превръща в кобила (женски кон), за да се смеси с табун коне. Посейдон все пак я намира и, превърнал се в жребец, я обладава. Така тя ражда вълшебния кон Арейон, който може да говори с човешки глас.

След като се вмъква в храма на Атина, където се опитва да избегне съблазняването си от него нимфата Медуза, Посейдон я изнасилва. Атина, която хвърля вината за това върху дружката си, я превръща в чудовище и я праща в изгнание. Също така Посейдон измамва Тиро, жена на Кретей (и майка от него на Езон) да му се отдаде, вземайки го за Енипей, речен бог, в когото е влюбена. От Посейдон тя ражда близнаците Пелий и Нелей.

Богът има връзка и с Алопа, негова правнучка и дъщеря на цар Керкион, който я погребва жива, когато научава, че е родила дете от Посейдон - Хипофоонт/Хипотоой. Богът я превръща в потока Алопа, близо до Елевзин. Залюбва се и с правнучката си Амимона (една от Данаидите), която спасява от развратен сатир и от нея става баща на Навплий.

След изнасилването на Кенида, Посейдон по нейно желание и я превръща в мъж – Кеней. Посейдон се влюбва и в прекрасния младеж Пелопс, син на цар Тантал. Взема го на Олимп, където го прави свой любовник, и където той има битие сходно с това на Ганимед. На раздяла Посейдон му подарява крилата колесница, с която Пелопс (според една от версиите) побеждава Еномей, в надбягването определящо дали ще получи ръката на принцеса Хиподамея. Според друга версия, Хиподамея и Пелопс се наговарят с колесничаря на царя (знаейки че той пък планира да убие претендента на дъщеря си) да го провали в състезанието, като повреди возилото му, но после убиват и него самия - това става основа на проклятието над Пелопидите, а оттам - и над Атридите.

Някои от децата на Посейдон редактиране

  1. От Етра - Тезей. Той е заченат от него, според легендата, в условия при които атинският цар Егей има също основания да се мисли за негов баща.
  2. От Агриопа - Керкион.
  3. От Алопа - Хипотоой/Хипотоонт.
  4. От Амфитрита - Рода, Кимополея и Тритон.
  5. От Амимона - Навплий.
  6. От Астипалея - Анкей – цар на о-в Самос и Еврипил – цар на о-в Кос
  7. От Канака - Алоей.
  8. От Хлорида - Пориклимен, прочут вещер.
  9. От Деметра - Арейон (кон) и Деспина.
  10. От Европа - Евфем.
  11. От Евриала - Орион; според друга версия, той е създаден с магия от трима богове.
  12. От Евринома - Адраст.
  13. От Гея - Антей, великан убит от Херкулес и Харибда - морско чудовище.
  14. От Халия - Рода.
  15. От Хиона - Хиос.
  16. От Хипотоя - Тафий.
  17. От Калика - Кикън
  18. От Либия - Бел, Агенор, Лелекс, Ламия.
  19. От Мелия - Амик.
  20. От Медуза (горгона) - Пегас и Хризаор, които излизат от тялото й, след като е обезглавена от Персей.
  21. От Перибоя - Навзитой, цар на феаките (на остров Схерия).
  22. От Туза - Полифем.
  23. От Тиро - Нелей и Пелий.
  24. От нимфата Кероеса (дъщеря на Зевс и Ио) - Бизас.
  25. От неизвестна майка - Лотис.

Бележки редактиране

  1. Предметно-понятийный словарь греческого языка. Микенский период. Л., 1986. С.143
  2. Аполодор, Митологическа библиотека I 1, 5
  3. Джеймсон, М. Г. Мифология Древней Греции, – в: Мифология древнего мира (перевод с английского), Москва, Главная редакция восточной литературы издательства „Наука“, с. 281.
  4. Павзаний, Описание на Елада VIII 8, 2
  5. Хигин, Митове 139
  6. Диодор Сицилийски, „Историческа библиотека“ V 55, 1
  7. Нон. Деяния на Дионис XLIII 182
  8. Полемон, фр.11 Прелер; Павзаний
  9. Схолии к Пиндару. Истмийские песни VIII 91
  10. Плутарх, Застольные беседы IX 6, 1
  11. Херодот, История VIII 55
  12. Първи Ватикански митограф I 2, 2
  13. Хезиод, Теогония 732 – 733
  14. Омир, Илиада I 400
  15. Омир, Одисея XIII 146 – 183

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране