Отваря главното меню
Фонтанът на Посейдон в Месина, Италия

Посейдон, Посидо́н или Посидаон (на старогръцки: Ποσειδών, микен. po-se-da-o [1], беотийска форма Потидаон, оттук и град Потидея) в древногръцката митология е бог на моретата. Втори син е на Кронос и Рея [2], брат на Зевс, Хера, Деметра, Хестия и Хадес.

Той е втори след Зевс по могъщество сред олимпийските богове. След като надмогват баща си, заедно със Зевс и Хадес, той получава като награда моретата. Обикновено е изобразяван като моряк. Негово оръжие е тризъбеца, с който Посейдон може да разклати земята и да разбие всеки предмет.

Атрибути на Посейдон са тризъбец и кон.[3]

Посейдон от Милос, 2 в. пр.н.е. (Национален археологически музей в Атина)

Основни митовеРедактиране

Когато Рея го родила, го оставила при извора Арна в Аркадия, за да отрасне заедно с овцете, а на Кронос казала, че е родила жребче и му го дала да го глътне.[4] Според друга версия, Кронос го хвърлил в морето.[5] Възпитан бил на остров Родос от телхините.[6]

Направил медна порта за Тартар.[7]

Съществуват няколко предания за спор на Посейдон с други богове за владеене на градове. Най-известен е спорът за Атина с Атина.[8] Спорейки за Атина, Посейдон ударил тризъбеца в брега и направил кон.[9] Спорил е и с Атина за Трезен, след това с Хера за Арголида,[10] с Зевс за Егина,[11] с Дионис за Наксос,[12] с Аполон за Делфи, с Хелиос за Родос и Коринт[13] (според Евмел). Посейдон загубил всички тези спорове, освен този за Коринт.

Посейдон бил принуден да признае върховенството на Зевс, но считайки себе си за равен нему, въстанал срещу Зевс, заедно с Хера и Афродита (или в заговора участвали Хера, Посейдон и Атина[14]), но претърпял поражение и бил спасен от Тетида.

В Троянската война Посейдон заема страната на ахейците. С удар на тризъбеца си Посейдон разбил скала и погубил Еант, сина на Ойлей. След това преследвал Одисей заради това, че ослепил сина му Полифем. Превърнал в скала кораба на феаките.[15]

Посейдон се считал за покровител на развъждането на конете и имал прозвището Хиппий (Конний). В негова чест се устройвали Истмийските игри с конни битки. Култът към Посейдон бил широко разпространен по цяла Древна Гърция, особено на крайбрежните части и островите.

Свещените животни на Посейдон били конят, делфинът и бикът; свещеното дърво – бор. Изобразяван е като могъщ мъж, като правило с тризъбец в ръка. Римляните го отъждествявали с Нептун.

Посейдон и любовниците муРедактиране

Съпруга на Посейдон е нереидата Амфитрита, внучка на титана Океан.

Посейдон се влюбва в прекрасния Пелопс и го взема на Олимп, където го прави свой любовник, дори преди Зевс да направи същото с Ганимед. Като благодарност към Пелопс за неговата любов, Посейдон му подарява крилата колесница, за да я използва в битката срещу Еномей за ръката на Хиподамея.

Посейдон веднъж преследвал и Деметра. Тя отхвърлила ухажванията му и се превърнала в кобила, за да се смеси с табун коне и да не бъде открита. Посейдон обаче разбрал измамата и се превърнал в жребец и я обладал. В резултат на това, се родил вълшебния Арейон, който може да говори с човешки глас.

Богът имал връзка и с Алопа, негова правнучка по линия на Керкион.

Керкион погребал жива дъщеря си, но Посейдон я превърнал в потока Алопа, близо до Елевзин.

Посейдон спасил правнучката си Амимона от развратен сатир и от нея станал баща на Навплий.

Смъртна жена на име Тиро била омъжена за Кретей (от когото имала син Езон) но обичала Енипей, речен бог. Ухажвала го, но той я отблъсквал. Един ден Посейдон, изпълнен със страст към Тиро, се престорил на Енипей и от техния съюз се родили близнаците Пелий и Нелей.

С Медуза, Посейдон имал сексуален контакт на пода в храма на Атина. Тя се молила да я остави, но той я обладал на студения под. След това Атина я превръща в чудовище за да не я пожелае никой повече.

След изнасилването на Кенида, Посейдон изпълнил желанието ѝ и я превърнал в мъж – Кеней.

Някои от децата на ПосейдонРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Предметно-понятийный словарь греческого языка. Микенский период. Л., 1986. С.143
  2. Аполодор, Митологическа библиотека I 1, 5
  3. Джеймсон, М. Г. Мифология Древней Греции, – в: Мифология древнего мира (перевод с английского), Москва, Главная редакция восточной литературы издательства „Наука“, с. 281.
  4. Павзаний, Описание на Елада VIII 8, 2
  5. Хигин, Митове 139
  6. Диодор Сицилийски, „Историческа библиотека“ V 55, 1
  7. Хезиод, Теогония 732 – 733
  8. Херодот, История VIII 55
  9. Първи Ватикански митограф I 2, 2
  10. Полемон, фр.11 Прелер; Павзаний
  11. Схолии к Пиндару. Истмийские песни VIII 91
  12. Плутарх, Застольные беседы IX 6, 1
  13. Нон. Деяния на Дионис XLIII 182
  14. Омир, Илиада I 400
  15. Омир, Одисея XIII 146 – 183

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране