Посейдон, Посидо́н или Посидаон (на старогръцки: Ποσειδών, микен. po-se-da-o [1], беотийска форма Потидаон, оттук и град Потидея) в древногръцката митология е бог на моретата. Втори син е на Кронос и Рея [2], брат на Зевс, Хера, Деметра, Хестия и Хадес.

Посейдон
Ποσειδών
древногръцки бог на моретата
Poseidon sculpture Copenhagen 2005.jpg
Семейство
БащаКронос
МайкаРея
Братя/сестриХестия
Хадес
Зевс
Хера
Деметра
СъпругаАрна
Амфитрита
Тиро
ПартньорАфродита
Темисто
Етра
Алопа
Арена
Аретуза
Аспипалея
Канака (митология)
Хиона
Деметра
Гея
Халия
Либия
Медуза
Филира
Лариса
ДецаАлоей
Полифем
Ерикс
Нелей
Тритон
Протей
Рода
Пелий
Бел
Прокруст
Антей
Амик
Навплий
Еол
Агенор
Кимополея
Тезей
Хирией
Бусирис
Идас
Абант (син на Посейдон)
Керкион
Перат
Миний
Триоп
Епопей
Азоп
Евмолп
Арейон
Деспина
Евфем
Белерофонт
Харибда
Лелекс
Хризаор
Пегас
Делф
Ситон
Навзитой
Кихрей
Абдер
Финей
Скирон
Авгий
Главк
Посейдон в Общомедия

Той е втори след Зевс по могъщество сред олимпийските богове. След като надмогват баща си, заедно със Зевс и Хадес, той получава като награда моретата. Обикновено е изобразяван като моряк. Негово оръжие е тризъбеца, с който Посейдон може да разклати земята и да разбие всеки предмет.

Атрибути на Посейдон са тризъбец и кон.[3]

Основни митовеРедактиране

 
Фонтанът на Посейдон в Месина, Италия

Когато Рея го родила, го оставила при извора Арна в Аркадия, за да отрасне заедно с овцете, а на Кронос казала, че е родила жребче и му го дала да го глътне.[4] Според друга версия, Кронос го хвърлил в морето.[5] Възпитан бил на остров Родос от телхините.[6]

Направил медна порта за Тартар.[7]

Съществуват няколко предания за спор на Посейдон с други богове за владеене на градове. Най-известен е спорът за Атина с Атина.[8] Спорейки за Атина, Посейдон ударил тризъбеца в брега и направил кон.[9] Спорил е и с Атина за Трезен, след това с Хера за Арголида,[10] със Зевс за Егина,[11] с Дионис за Наксос,[12] с Аполон за Делфи, с Хелиос за Родос и Коринт[13] (според Евмел). Посейдон загубил всички тези спорове, освен този за Коринт.

Посейдон бил принуден да признае върховенството на Зевс, но считайки себе си за равен нему, въстанал срещу Зевс, заедно с Хера и Афродита (или в заговора участвали Хера, Посейдон и Атина[14]), но претърпял поражение и бил спасен от Тетида.

В Троянската война Посейдон заема страната на ахейците. С удар на тризъбеца си Посейдон разбил скала и погубил Еант, сина на Ойлей. След това преследвал Одисей заради това, че ослепил сина му Полифем. Превърнал в скала кораба на феаките.[15]

Посейдон се считал за покровител на развъждането на конете и имал прозвището Хиппий (Конний). В негова чест се устройвали Истмийските игри с конни битки. Култът към Посейдон бил широко разпространен по цяла Древна Гърция, особено на крайбрежните части и островите.

Свещените животни на Посейдон били конят, делфинът и бикът; свещеното дърво – бор. Изобразяван е като могъщ мъж, като правило с тризъбец в ръка. Римляните го отъждествявали с Нептун.

Посейдон и любовниците муРедактиране

 
Посейдон от Милос, 2 в. пр.н.е. (Национален археологически музей в Атина)

Съпруга на Посейдон е нереидата Амфитрита, внучка на титана Океан.

Посейдон се влюбва в прекрасния Пелопс и го взема на Олимп, където го прави свой любовник, дори преди Зевс да направи същото с Ганимед. Като благодарност към Пелопс за неговата любов, Посейдон му подарява крилата колесница, за да я използва в битката срещу Еномей за ръката на Хиподамея.

Посейдон веднъж преследвал и Деметра. Тя отхвърлила ухажванията му и се превърнала в кобила, за да се смеси с табун коне и да не бъде открита. Посейдон обаче разбрал измамата и се превърнал в жребец и я обладал. В резултат на това, се родил вълшебния Арейон, който може да говори с човешки глас.

Богът имал връзка и с Алопа, негова правнучка по линия на Керкион.

Керкион погребал жива дъщеря си, но Посейдон я превърнал в потока Алопа, близо до Елевзин.

Посейдон спасил правнучката си Амимона от развратен сатир и от нея станал баща на Навплий.

Смъртна жена на име Тиро била омъжена за Кретей (от когото имала син Езон) но обичала Енипей, речен бог. Ухажвала го, но той я отблъсквал. Един ден Посейдон, изпълнен със страст към Тиро, се престорил на Енипей и от техния съюз се родили близнаците Пелий и Нелей.

С Медуза, Посейдон имал сексуален контакт на пода в храма на Атина. Тя се молила да я остави, но той я обладал на студения под. След това Атина я превръща в чудовище за да не я пожелае никой повече.

След изнасилването на Кенида, Посейдон изпълнил желанието ѝ и я превърнал в мъж – Кеней.

Някои от децата на ПосейдонРедактиране

  1. От Етра
    1. Тезей
  2. От Алопа
    1. Хипофой
  3. От Амфитрита
    1. Рода
    2. Тритон
  4. От Амимона
    1. Навплий
  5. От Астипалея
    1. Анкей – цар на о-в Самос
    2. Еврипил – цар на о-в Кос
  6. От Канака
    1. Алоей
  7. От Хлорида
    1. Пориклимен
  8. От Деметра
    1. Арейон
    2. Деспина
  9. От Европа
    1. Евфем
  10. От Евриала
    1. Орион
  11. От Евринома
    1. Адраст
  12. От Гея
    1. Антей
    2. Харибда
  13. От Халия
    1. Рода
  14. От Хиона
    1. Хиос
  15. От Хипофоя
    1. Тафий
  16. От Либия
    1. Бел
    2. Бел
    3. Агенор
    4. Лелекс
  17. От Lybie
    1. Ламия
  18. От Мелия
    1. Амик
  19. От Медуза
    1. Пегас
    2. Хризаор
  20. От Перибоя
    1. Навзитой
  21. От Туза
    1. Полифем
  22. От Тиро
    1. Нелей
    2. Пелий
  23. Неизвестни майки
    1. Бизас – син на нимфата Кероеса (дъщеря на Зевс и Ио)
    2. Керкион
    3. Кикън
    4. Кимополея – дъщеря на Амфитрита
    5. Лотис
    6. Рода – дъщеря на Халия или Амфитрита

БележкиРедактиране

  1. Предметно-понятийный словарь греческого языка. Микенский период. Л., 1986. С.143
  2. Аполодор, Митологическа библиотека I 1, 5
  3. Джеймсон, М. Г. Мифология Древней Греции, – в: Мифология древнего мира (перевод с английского), Москва, Главная редакция восточной литературы издательства „Наука“, с. 281.
  4. Павзаний, Описание на Елада VIII 8, 2
  5. Хигин, Митове 139
  6. Диодор Сицилийски, „Историческа библиотека“ V 55, 1
  7. Хезиод, Теогония 732 – 733
  8. Херодот, История VIII 55
  9. Първи Ватикански митограф I 2, 2
  10. Полемон, фр.11 Прелер; Павзаний
  11. Схолии к Пиндару. Истмийские песни VIII 91
  12. Плутарх, Застольные беседы IX 6, 1
  13. Нон. Деяния на Дионис XLIII 182
  14. Омир, Илиада I 400
  15. Омир, Одисея XIII 146 – 183

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране