Атрато (на испански: Rio Atrato) е река в западната част на Колумбия, в департаментите Чоко и Антиокия, вливаща се в Карибско море. Дължината ѝ е 750 km, а площта на водосборния басейн – 37 810 km².[1]

Атрато
Rio Atrato
6.001° с. ш. -76.1559° и. д.
8.2111° с. ш. -76.9154° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Колумбия
Чоко,
антиокия
Дължина750 km
Водосб. басейн37 810 km²
Отток4900 m³/s
Начало
МястоЗападни Кордилери
Координати6°00′03.6″ с. ш. 76°09′21.24″ з. д. / 6.001° с. ш. 76.1559° з. д.
Надм. височина2900 m
Устие
МястоКарибско море
Координати8°12′39.96″ с. ш. 76°54′55.44″ з. д. / 8.2111° с. ш. 76.9154° з. д.
Надм. височина0 m
Атрато в Общомедия
Сателитна снимка на делтата на река Атрато

Река Атрато води началото си от западните склонове на Западните Кордилери, на 2900 m н.в., в източната част на департамента Чоко. В най-горното си течение тече в дълбока и тясна планинска долина в югозападна посока. След устието на левия си приток Андагеда излиза от планините, завива на север и до устието си тече в тази посока през Притихоокеанската низина, между Западните Кордилери на изток и планината Серания де Баудо на запад. Тук долината и става много широка (до 80 km), силно заблатена и с множество крайречни езера (Сиенага де Тадия, Сиенага де ла Гранде, Сиенага де Соларсо, Сиенага Карвахал и др.). Влива се от юг в залива Ураба на Дариенския залив на Карибско море, като образува делта. Основни притоци: леви – Андагеда, Бохая, Напипи, Труандо, Салага; десни – Мури, Сусьо (най-голям). Подхранването ѝ е предимно дъждовно. Река Атрато е пълноводна целогодишна и носи огромно количество наноси, поради което водата ѝ е кафява и мътна. Среден годишен отток в устието 4900 m³/s. Плавателна е за плитко газещи речни съдове на 560 km от устието си, до град Кибдо (най-голямото селище по течението ѝ, административен център на департамента Чоко). По долината ѝ преминава тектонската раница между Северна и Южна Америка. В миналото е съществувал проект за прокарване на плавателен канал по нейното течение между Атлантическия и Тихия океан, който с прокопаването на Панамския канал е изоставен.[1]

Устието на реката е открито през 1501 г. от испанския мореплавател Родриго де Бастидас.

Източници

редактиране