Западни Кордилери

Уикимедия пояснителна страница

Западните Кордилери (на испански: Cordillera Occidental) е мощна планинска верига, образуваща високия западен край на планинската система на Андите в Южна Америка. На отделни места тя е отделена чрез дълбоки тектонски падини от Бреговите Кордилери. Простира се от север на юг на около 4000 km, от 9° с.ш. до 22° ю.ш., на териториите на Колумбия, Еквадор, Перу, Боливия и Чили. На юг от 22° ю.ш., на териториите на Чили и Аржентина Западните Кордилери се наричат Главни Кордилери, които на отделни участъци имат и други названия.[1]

Западни Кордилери
-9.11° с. ш. -77.52° и. д.
Местоположение на картата на Южна Америка
Общи данни
Местоположение Колумбия,
 Еквадор,
 Перу,
 Боливия,
 Чили
Част отАндите
Най-висок връхвр. Уаскаран
Надм. височина6768 m
Връх Уаскаран, най-високата точка на Западните Кордилери
Схематична карта на разположението на веригите на Западните, Централните и Източните Кордилери в Перу

Геоложки строеж, деление редактиране

Западните Кордилери са изградени от дебели мезозойски седименти, съпроводени с мощни интрузии на гранити и вулканични материали. Активният вулканизъм и силната сеизмична дейност продължават и понастоящем. В зависимост от своето местоположение Западните Кордилери се поделят от север на юг на: Колумбийски, Еквадорски, Перуански и Боливийско-Чилийски.

  • Колумбийски Западни Кордилери – разположени са в Западната част на Колумбия и се простират на около 800 km от 9° с.ш. на север до 1° с.ш. на юг. На изток дълбоката долина на река Каука (ляв приток на Магдалена) ги отделя от Централните Кордилери, а на запад стръмно се спускат към долините на реките Атрато на север, Сан Хуан в средата и крайбрежната низина на Тихия океан на запад. Максималната им височина е връх Серо Татама 4250 m, издигащ се в средната им част. Южно от големия завой на река Патия (на 1°30′ с.ш.), в района на колумбийския град Пасто Западните Кордилери се съединяват с Централните и Източните Кордилери като образуват мощен планински възел, в който се появяват първите действащи вулкани.[1]
  • Еквадорски Западни Кордилери – простират се на около 800 km от 1° с.ш. на север до 5° ю.ш. на юг в централните части на Еквадор. На изток високи междупланински котловини ги отделят от Източните Кордилери, а на запад стръмно се спускат към горещата и влажна крайбрежна тихоокеанска равнина Коста. Максималната им височина е угасналия вулкан Чимборасо 6267 m. На юг между 3° и 7° ю.ш. Западните Кордилери се снижават до 2500 m, стават силно разчленени от дълбоки речни долини и са значително по-слабо изразени като планинска верига.[1]
  • Перуански Западни Кордилери – простират се на около 1750 km от 5° ю.ш. на северозапад до 18° ю.ш. на югозапад и се явяват най-високата част на целите Западни Кордилери, като на места надморската им височина надхвърля 5000 m. Между 8° и 11° ю.ш. са разположени високите планински масиви Кордилера Негра (5181 m), Кордилера Уайуаш (връх Ерупаха, 6632 m), Кордилера Бланка (връх Уаскаран, 6768 m). На юг от 14° ю.ш. отново се появяват множество гигантски угаснали (Коропуна, 6425 m, Ампато 6310 m и др.) и действащи (Мисти, 5821 m, Уалятири, 6060 m и др.) вулкани.[1]
  • Боливийско-Чилийски Западни Кордилери – простират на около 500 km от 18° ю.ш. на север до 22° ю.ш. на юг, по границата между Боливия и Чили. На изток са ограничени от високопланинското плато Пуна, а на запад стръмно се спускат към северната част на пустинята Атакама. Максималната им височина е угасналия вулкан Сахама (6542 m). Тук също има много действащи вулкани: Гуалятири (6060 m), Ислуга (5530 m), Олягуе (5870 m), Сан Педро (6165 m) и др. Южно от района на вулкана Ликанкабур (5921 m), вече по границата между Чили и Аржентина Колумбийско-Чилийските Западни Кордилери се наричат Главни Кордилери.[1]

Климат, растителност редактиране

Северните части на Западните Кордилери, в Колумбия и Еквадор се простират в области със субекваториален и екваториален климат. Техните стръмни западни склонове получават обилни валежи и са покрити с постоянно влажни вечнозелени гори и с ясно изразена височинна зоналност. Източните им склонове, обърнати към вътрешните долини и котловини, са много по-сухи. По тях (склоновете), над 3400 m преобладават храстите и ксерофитните високопланински екваториални пасища, т.нар. „парамос“. На юг от 7° ю.ш., в Перу, Боливия и Чили Западните Кордилери се намират в области с тропичен полупустинен и пустинен и имат оскъдна растителност. Само най-високите части на върховете и вулканите са заети от вечни снегове и малки ледници.[1]

Източници редактиране