Отваря главното меню

Аудакс Италяно Ла Флорида (на испански: Audax Italiano La Florida), по-известен само като Аудакс Италяно, е чилийски професионален футболен отбор от квартал Ла Флорида на столицата Сантяго. Създаден е на 30 ноември 1910 г. Играе в чилийската Примера Дивисион, където има четири спечелени шампионски титли и осем пъти е завършвал на второ място. Освен това има два загубени финала за Купата на Чили.

Аудакс Италяно
Аудакс Италяно
Ла Флорида С.А.Д.П.
Прозвище Италианците (Лос Италикос)
Основан 30 ноември 1910
Стадион Мунисипал де ла Флорида
Капацитет 12 000
Президент Flag of Chile.svg Лоренсо Антийо
Старши треньор Flag of Chile.svg Хорхе Пелисер
Първенство Примера Дивисион
2018 10-то
Спонсор Идеал
Екипировка Далпонте
Уебсайт audaxitaliano.cl
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Аудакс Италяно в Общомедия
Съставът, спечелил първата титла в историята на отбора (1936 г.)

ИсторияРедактиране

Отборът е основан от група италиански имигранти в магазина за шапки на Алберто Кафи в Ла Флорида. Първоначално той е само колоездачен клуб и се нарича Аудакс Клуб Чиклиста Италяно. След като футболът добива широка популярност в Сантяго, през 1917 г. клубът започва да практикува и този спорт, а през 1922 г. името е сменено на Аудакс Клуб Спортиво Италяно. Сегашното име е прието след преобразуването на тума като дружество с ограничена отговорност през 2007 г.

В началните години от съществуването си тимът играе в аматьорски първенства и печели шампионските титли на столичната Лига Метрополитана (1924 г.) и Примера Дивисион де ла Лига Сентрал (1931 г.). На 9 декември 1932 г. по време на финала на първенството срещу Коло Коло се разиграва може би най-голямата трагедия в историята на отбора – една от трибуните на Естадио Италиано се срутва, при което загиват трима души, а други 130 са ранени.[1] Между януари и октомври 1933 г. Аудакс Италяно е на турне в Южна, Централна и Северна Америка, като печели 48 от 68 изиграни мача.[2] В първите две десетилетия след основаването на Примера Дивисион през 1933 г. Аудакс е е един от водещите отбори заедно с Коло Коло, Магаянес и Сантяго Морнинг, като особено оспорвано е съперничеството с Магаянес – през 1934 и 1935 г. „италианците“ остават на второ място след тях, но следващата година ролите се разменят, с което Аудакс прекъсва серията от три поредни шампионски титли на Магаянес. През 1938 г. Аудакс отново е на второ място след Магаянес, но успява да се реваншира през 1946 г., когато печели втората си титла. В Торнео де Апертура двата тима също се срещат два пъти на финал, като, печелейки по една купа. В златните години на Аудакс до края на 50-те тимът спечелва общо четири шампионски титли и седем пъти завършва на второ място, а в Торнео де Апертура печели едно от общо петте си участия на финал. Постепенно „италианците“ започват да губят набраната инерция и още преди четвъртата си титла през 1957 г. те биват постепенно изместени от Универсидад Католика и Универсидад де Чиле като водещ отбор. Аудакс се превръща в средняшки отбор, за да се стигне до 1971 г., когато изпада във втора дивизия, където остава през следващите пет години. Следва втори престой във втора дивизия между 1986 и 1995 г., а единствените успехи до края на 20 век са достигането на два финала за Купата на Чили през 1981 и 1998 г., както и второто място в Примера Б през 1995 г. В началото на новия век Аудакс успява да подобри представянето си, завършвайки на второ място в Клаусура през 2006 г., а през 2003 (А) и 2007 (К) г. съответно Салвадор Кабаняс и Карлос Виянуева стават голмайстори на първенството. Кабаняс е първият голмайстор на Аудакс за последните 35 години, а Виянуева постига дубъл, печелейки и приза за Футболист №1 на Чили.

ДербитаРедактиране

Класико де колониас се наричат мачовете между Аудакс Италяно, Унион Еспаньола и Палестино – отборите, основани от съответно италиански, испански и палестински имигранти. От трите с най-големи традиции е дербито между Аудакс и Унион. В 137 мача „италианците“ имат 48 победи, 33 равенства и 56 загуби. В 97 срещи с Палестино пък балансът е 34 победи, 31 равенства и 32 загуби.

ФутболистиРедактиране

Настоящ съставРедактиране

Нац. Играч Роден Последен отбор
Вратари
1   Нери Велосо 2 март 1987   Уачипато
13   Хайме Браво 4 април 1982   Сантяго Морнинг
25   Хоакин Муньос 28 декември 1990   Депортес Ла Пинтана
Защитници
3   Нелсон Сааведра 6 април 1988   О′Хигинс
5   Себастиан Силва 16 юли 1991   Сан Луис де Килота
6   Себастиан Вегас 4 декември 1996   юноша на отбора
19   Рафаел Олара   25 май 1978   Унион Еспаньола
20   Кристиан Хелвес 22 януари 1991   Кокимбо Унидо
22   Хосе Контрерас Арау 23 март 1982   Уачипато
23   Хуан Корнехо 27 февруари 1990   Магаянес
Полузащитници
2   Гонсало Менендес 16 декември 1992   Депортиво Мерло
4   Освалдо Босо 14 октомври 1993   юноша на отбора
7   Давид Дроко 20 януари 1989   Бока Хуниорс
8   Иван Васкес 13 август 1985   О′Хигинс
10   Пабло Лопес 4 юни 1982   Сан Мартин де Сан Хуан
11   Браян Караско 31 януари 1991   Динамо Загреб (под наем)
12   Диего Валдес 30 януари 1994   юноша на отбора
14   Клаудио Менесес 5 февруари 1988   О′Хигинс
17   Хорхе Енрикес 17 юни 1994   юноша на отбора
26   Алексис Делгадо 31 декември 1987   Магаянес
Нападатели
9   Фелипе Мора 2 август 1993   юноша на отбора
15   Омар Саласар 10 август 1986   Клуб Олимпо
16   Мауро Оливи 18 март 1983   Коло Коло
18   Диего Вайехос 16 март 1990   Депортес Линарес
24   Себастиан Пол 14 март 1988   Сантяго Уондърърс
28   Хавиер Елисондо 31 октомври 1982   Депортес Антофагаста

Известни бивши футболистиРедактиране

УспехиРедактиране

РекордиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Colo-Colo vs Audax Italiano: Un partido con Historia
  2. „La historia de los campeones“, Edgardo Marín, 1991, стр. 25