Отваря главното меню

Клуб Депортиво Универсидад Католика (на испански: Club Deportivo Universidad Católica) е чилийски футболен отбор столицата Сантяго. Създаден е на 21 април 1937 г. Играе в чилийската Примера Дивисион. Универсидад Католика е трети по брой спечелени шампионски титли (11) и купи на страната (4) след Коло Коло и Универсидад де Чиле, както и третият най-популярен отбор в Чили.[1]

Универсидад Католика
Клуб Депортиво
Универсидад Католика
Прозвище Кръстоносците (Крусадос)
Католиците (Ла Католика)
Като
Основан 21 април 1937
Стадион Сан Карлос де Апокиндо
Капацитет 12 000
Собственик Flag of Chile.svg Хосе Мануел Велес
Flag of Chile.svg Хосе Мануел Велес
Президент Flag of Chile.svg Луис Лараин
Старши треньор Flag of Chile.svg Марио Салас
Първенство Примера Дивисион
2018 1-во
Спонсор DirecTV
Екипировка Умбро
Уебсайт cruzados.cl
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
Универсидад Католика в Общомедия

Съдържание

ИсторияРедактиране

Основаване и първи успехиРедактиране

 
Съставът на Универсидад Католика през 1939 г.

Корените на Универсидад Католика могат да бъдат проследени до около 1910 г., когато студенти от Католическия Университет в Сантяго се събират да играят футбол, като често се изправят срещу свои колеги от Универсидад де Чиле. С времето се заражда идеята за основаване на професионален отбор и така на 21 април 1937 г. клубът е основан официално като едно от многото спортни направления на Католическия университет. Същата година отборът се включва в първенството на втора дивизия, където завършва на второ място след Универсидад де Чиле. През 1938 г. двата университетски отбора изявяват желание да участват в шампионата на първа дивизия, но организаторите на първенството решават да включат само един от тях. За да бъде избран един от тях е взето решение те да се включат в първия елиминационен кръг на Кампеонато де Апертура. Докато „Католиците“ губят от Коло Коло с 6:2, "Сините" завършват 1:1 в редовното време с Аудакс Италяно (след златен гол губят с 2:1) и отговорните лица решават, че футболистите на Универсидад де Чиле са се представили по-добре и така печелят място в елита.[2] Все пак през 1939 г. и Универсидад Католика получава право да играе в първа дивизия.

 
Шампионският отбор от 1949 г.

Още в дебютния си сезон в елита тимът завършва на четвърто място, но в следващите години не се представя толкова добре и остава предимно в средата на класирането. На 12 октомври 1945 г. официално е открит новият стадион Индепенденсия, където се играят мачове от Примера Дивисион до края на 1967 г. През 1949 г. за 1,45 милиона песо в отбора пристига Хосе Мануел Морено от Ривър Плейт, който половин век по-късно е класиран на 25-то място в класацията на Международната организация за футболна история и статистика за футболист на 20 век (и пето място сред южноамериканските представители).[3] С негова помощ и под ръководството на Алберто Бучикарди, Универсидад Католика печели първата си шампионска титла, завършвайки на четири точки пред Сантяго Уондърърс. Между март и май 1950 г. „Католиците“ провеждат първото си европейско турне, като изиграват осем мача в Испания, Белгия и Германия (две победи, две равенства и четири загуби).[4] Те печелят Международния Великденски турнир в Барселона след равенство със сборен отбор на Каталуния и победа над Саарбрюкен, а по-късно побеждават и Байерн Мюнхен.

Добри и лоши временаРедактиране

 
Играчите на Универсидад след спечелването на титлата през 1961 г.

Следващите няколко сезона отново завършват с посредствено класиране, преди Универсидад отново да спечели титлата през 1954 г., този път с минимална преднина. „Католиците“ завършват първата фаза на шампионата на първо място с точка преднина пред Коло Коло, а във втората остават на пето място, но с равен брой точки с Коло Коло, благодарение на равенството между двата тима в последния кръг. Така след събирането на точките Универсидад запазва точката преднина. Следващият сезон е на обратният полюс и отборът остава на последно място и изпада във втора дивизия. Още през 1956 г. обаче се връща в елита след като завършва с равен брой точки с Депортес Ла Серена и печели баража срещу тях с 3:2. Следващата година Универсидад Католика се спасява от ново изпадане заради щастливо за тях стечение на обстоятелствата. „Кръстоносците“, О′Хигинс и Феробадминтон заемат последните три места с по 21 точки и се налага да изиграят минитурнир помежду си, за да определят изпадащия отбор, който се оказва именно Универсидад. На заелия третото място Сан Луис де Кийота обаче са отнети 13 точки заради нередовен играч и така този тим остава със 17 точки и отпада директно, а резултатите от минитурнира са анулирани.[5] Следват нови посредствени сезони, за да дойде третата титла през 1961 г. В последния кръг „Католиците“ и Универсидад де Чиле завършват наравно мача помежду си и остават с равен брой точки на върха на класирането. Нов мач трябва да определи шампиона, но и той завършва наравно. Така се налага да бъде изиграно трето Университетско дерби в рамките на една седмица, но е взето решение при ново равенство Универсидад Католика да бъде обявен за шампион заради по-добрата голова разлика. В крайна сметка обаче те надделяват с 3:2. Тази шампионска титла означава и място в турнира за Копа Либертадорес през 1962 г., където „Кръстоносците“ стигат до полуфинал, загубен от бразилския Сантос. По това време Универсидад де Чиле вече е навлязъл в своята златна ера и до края на десетилетието печели пет шампионски титли, докато Универсидад Католика остава пет пъти на второ място. Все пак „Католиците“ успяват да се преборият за четвъртата си шампионска титла си през 1966 г., а друга малка утеха е представянето на отбора за Копа Либертадорес, където още два пъти стига до полуфиналната фаза.

През 70-те години привържениците на Универсидад нямат много поводи за радост. Отборът натрупва големи дългове, които водят до решението за продажба на земята под стадион Индепенденсия и неговото разрушаване.[6] Кризата оказва негативно влияние и върху чисто спортните дела на тима. Така през 1973 г. той завършва на последно място и изпада във втора дивизия. Взе пак през 1975 г. Универсидад успява за втори път да спечели първентството на Примера Б и се завръща в елита. Значими успехи през следващите няколко години липсват, но поне личи желанието на клубното ръководство да стабилизира отбора, а в края на десетилетието е взето решение да се построи нов стадион.

Завръщане към успехитеРедактиране

В началото на 80-те години Универсидад Католика успява да се измъкне от кризата, а с това се завръщат и успехите. През 1983 г. тимът печели за първи път в историята си Купата на Чили, както и единственото издание на Копа де ла Република. През 1984 г. печели петата си шампионска титла, а освен това отново играе в полуфиналтата фаза на Копа Либертадорес. Тогава се състои и второто европейско турне на отбора, като от седем мача в Испания са спечелени четири, а един завършва наравно. „Католиците“ печелят приятелските турнири Трофео Суидад де Аликанте и Трофео Суидад де Палма (след 3:2 срещу Барселона на финала). Успехите не спират дотук и след много силен сезон през 1987 г. Универсидад добавя към колекцията си още една титла на страната, оставяйки Коло Коло на десет точки след себе си (по това време за победа се дават две точки). Заради представянето си този състав – състоящ се само от чилийски футболисти – печели прозвището Валякът кръстоносец. Година по-късно пък е открит новият стадион Сан Карлос де Апокиндо.

Доброто представяне на отбора продължава и през 90-те години. През 1991 г. Универсидад печели Купата на Чили след само една загуба и шест равенства в общо 17 мача. През 1993 г. стига до финал за Копа Либертадорес, където губи от Сао Пауло с общ резултат 5:3. Така бразилците печелят правото да участват в мачовете за Копа Интерамерикана срещу носителя на Северноамериканската Шампионска Купа, но заради финансови затруднения си издействат специално разрешение да участват не само в турнира за Копа Либертадорес, но и за Копа КОНМЕБОЛ (така ще ициграят повече мачове и ще имат повече приходи) и тъй като първият кръг на този турнир съвпада с мачовете за Копа Интерамерикана, през 1994 г. срещу костариканския Депортиво Саприса се изправя финалиста за Копа Либертадорес Универсидад Католика. „Католиците“ губят гостуването си с 3:1, но на реванша печелят в редовното време със същия резултат, а в продълженията добавят още два гола. С общ резултат 6:4 те печелят първата си и засега единствена официална международна титла. До края на десетилетието отборът триумфира в турнира за Купата на Чили през 1995 г. и в Апертура през 1997 г.

Началото на 21 векРедактиране

 
Играчите на Универсидад с Купата на Чили през 2011 г.

Началото на 21 век не е белязано с успехите от последните две десетилетия на 20 век. Универсидад печели шампионската титла в турнира Апертура през 2002 г., след като побеждава на финала Рейнджърс де Талка с общ резултат 5:1. В турнира Клаусура през 2005 г. отборът отново триумфира с титлата, след като в Университетското дерби първо печелят с 1:0 като гости, реваншът завършва 2:1 за Универсидад де Чиле, а при дузпите „Католиците“ надделяват с 5:4. В редовния сезон тимът допуска само три гола в 19 мача, а вратарят Хосе Мария Булюбашич не получава гол в рамките на 1352 минути – рекорд за чилийското първенство и четвърто място в света.[7] Същата година Универсидад играе полуфинал за Копа Судамерикана, където губи с общ резултат 3:2 от бъдещия шампион Бока Хуниорс. На 29 септември 2009 г. е създадено акционерно дружество Крусадос, което поема активите на футболния клуб от Католическия университет за период от 40 години и излиза на фондовата борса.[8] През 2010 г. Универсидад Католика печели юбилейната си десета титла, като няколко кръга преди края изостава на седем точки от Коло Коло, но в крайна сметка успява да го остави на три точки зад себе си. Година по-късно печели четвъртата си Купа на Чили, след разменя по една победа с 1:0 с Магаянес, а при дузпите надделява с 4:2. През същата 2011 г. подобрява чилийския рекорд за най-много изиграни официални мачове в рамките на една календарна година – 72 (23 в Апертура, 21 в Клаусура, 12 за Купата на Чили, 10 за Копа Либертадорес и 6 за Копа Судамерикана). През 2012 г. „Католиците“ отново стигат до полуфинал в турнира за Копа Судамерикана, където отпада от Сао Пауло с общ резултат 1:1 и допуснат гол на свой терен.

ФутболистиРедактиране

Настоящ съставРедактиране

Нац. Играч Роден Последен отбор
Вратари
1   Кристофър Тосели 15.06.1988   юноша на отбора
12   Алваро Огалде 13.05.1997   юноша на отбора
21   Франко Костансо 05.09.1980   Олимпиакос
25   Мигел Варгас 15.06.1996   юноша на отбора
Защитници
2   Херман Ланаро 21.03.1986   Палестино
3   Раймундо Ребойедо 14.05.1997   юноша на отбора
4   Кристиан Алварес   20 януари 1980   Университарио
8   Пабло Алварес 07.02.1985   Насионал Монтевидео
13   Бенхамин Кусчевич 02.05.1996   Реал Мадрид (юн.)
18   Франсиско Сиералта 06.05.1997   юноша на отбора
26   Гийермо Марипан 06.05.1994   юноша на отбора
27   Хуан Карлос Еспиноса 05.07.1991   Уачипато
29   Стефано Магнаско 28.09.1992   Гронинген
30   Бастиан Кампос 13.03.1997   юноша на отбора
31   Валтер Ибанес 10.12.1984   Алианса Лима
32    Марко Бискупович 30.06.1989   Пуерто Монт
33    Алфонсо Паро 15.10.1989   Нюбленсе
Полузащитници
5   Томас Коста 30 януари 1985   Колон
6   Сесар Фуентес 12.04.1993   О′Хигинс
7    Кристиан Браво 01.10.1993   Гранада Б
10   Диего Рохас 15.02.1995   юноша на отбора
11   Фернандо Кордеро 26.08.1987   Унион Еспаньола
15   Мичаел Риос 19.06.1985   Депортес Икике
17   Карлос Еспиноса 22.11.1982   Уачипато
19    Марк Гонсалес 26.02.1996   ЦСКА Москва
20   Фабиан Мансано 13 януари 1994   юноша на отбора
23   Марко Медел 30.06.1989   Сантяго Уондърърс
24   Карлос Лобос 21.02.1997   юноша на отбора
28   Хайме Кареньо 03.03.1997   юноша на отбора
Нападатели
9   Хосе Луис Муньос 24.07.1987   Евъртън
14   Давид Янос 27.07.1989   Уачипато
16   Хейсон Варгас 15.09.1997   юноша на отбора
22   Роберто Гутиерес 18.04.1983   Сантяго Уондърърс
Съставът е актуален към 7 септември 2015 г.

Известни бивши футболистиРедактиране

 
Серхио Ливингстън, считан за първата голяма звезда на чилийския футбол

УспехиРедактиране

РекордиРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране