Отваря главното меню

„Унион Еспаньола“ (на испански: Unión Española) е футболен клуб в Сантяго де Чиле, столицата на Чили.

„Унион Еспаньола“
Клуб Унион Еспаньола САДП
Прозвище Испанците (Испанос)
Червената фурия (Ла Фурия Роха)
Червената машина (Ла Макина Роха)
Основан 18 май 1897
Стадион Санта Лаура-Универсидад СЕК
Капацитет 19.000
Собственик Flag of Chile.svg Колехио Интернасионал СЕК
Президент Flag of Chile.svg Франсиско Сересуела
Старши треньор Flag of Chile.svg Фернандо Вергара
Първенство Примера Дивисион
2018 7-мо
Спонсор Универсидад СЕК
Екипировка Хома
Уебсайт unionespanola.cl
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
Унион Еспаньола в Общомедия

Създаден е на 18 май 1897 г. под името Сентро Еспаньол де Инструсион и Рекреасион и е сред най-старите все още съществуващи отбори в страната.[1] Играе в чилийската Примера Дивисион. Унион Еспаньола е четвърти по брой спечелени шампионски титли (7) след Коло Коло, Универсидад де Чиле и Универсидад Католика, а освен това има и две Купи на Чили.

ИсторияРедактиране

Предшественик на Унион Еспаньола е Сентро Еспаньол де Инструсион и Рекреасион, основан от испански емигранти през 1897 г. С нарастването на броя развивани спортни дисциплини е взето решение някои от тях да се отделят като самостоятелни отбори – колоездачният Клуб Сиклиста Иберико през 1909 г. и футболният Клуб Иберико Баломпие на 18 октомври 1918 г.[2] Футболният тим печели Копа Чиле де ла Асосиасион Сентрал през 1920 г. Двата тима набират популярност и през 1922 г. е взето решение те да бъдат обединени под името Унион Депортива Еспаньола.[2] Обединеният отбор печели още две титли през 1924 и 1925 г., а през 1928 г. – Серия А на Лига Сентрал де Футбол де Сантяго. През 1933 г. Унион Еспаньола е един от отборите, основали Лига Професионал де Футбол де Сантяго, която организира първото професионално футболно първенство в страната. На 12 април 1934 г. Унион Депортиво Еспаньола и Сентро Еспаньол де Инструсион и Рекреасион се сливат под името Унион Еспаньола.[3]

 
Съставът на Унион Еспаньола, шампион през 1943 г.

През 1939 г. Унион Еспаньола изиграва само един мач от първенството – под името Сентрал – преди да прекрати участието си заради Гражданската война в Испания.[4] Останалите отбори се възползват от това и привличат в редиците си играчите на тима, а когато той се завръща в първенството година по-късно, на треньора се налага да изгради изцяло нов отбор с играчи от юношеските формации. След подсилване на състава с някои опитни играчи, отборът печели първата професионална титла в историята си през 1943 г., завършвайки на две точки пред Коло Коло. Следват три втори места през 1945, 1948 и 1950 г., като в последния случай Унион Еспаньола и Евъртън имат равен брой точки, а шампионът е определен чрез допълнителен мач, в който Евъртън печели с 1:0 след продължения. През 1951 г. в първата фаза на шампионата „Испанците“ завършват четвърти, а във втората – първи и след сбора на точките те и Аудакс Италяно се оказват в челото на класирането с равен брой. Отново допълнителен мач решава шампионата, но този път Унион Еспаньола надделява с 1:0 и печели титлата.

Следващите две десетилетия тимът няма особени успехи освен няколко трети места в първенството. Златната ера на Унион Еспаньола е през 70-те години, когато не финишира под четвърто място в шампионата и записва шест участия в туринира за Копа Либертадорес. През 1970 г. „Испанците“ остават на второ място в първенството след като завършват с равен брой точки с Коло Коло и губят в допълнителния мач с 2:1. Второто място обаче дава право на участие за Копа Либертадорес през 1971 г. Там отборът завършва на първо място в предварителната група, но не успява да прескочи полуфиналната група и да играе финал. Година по-късно отново остава втори след Коло Коло. През 1973 г. за треньор е назначен Луис Сантибанес, който две години по-рано печели титлата с Унион Сан Фелипе. Още същата година Унион Еспаньола печели шампионата с осем точки преднина пред Коло Коло. 1975 г. е най-успешната в историята на отбора след триумф в шампионата и финал за Копа Либертадорес, загубен от аржентинския Индепендиенте след по една разменена победа и загуба с 2:0 в допълнителния трети мач. Въпреки продажбата на голяма част от основните футболисти, „Испанците“ и през 1976 г. стигат до допълнителен мач за титлата, в който падат с общ резултат 3:1 от Евъртън. Все пак те печелят петата си титла през 1977 г.

През 80-те години Унион Еспаньола не може да намери своето място и редува класирания както на трето място, така и на трето отдолу-нагоре и в средата на таблицата. През 1982 г. се спасява от директно изпадане, а в баражната група за оставане в елита финишира на първо място. Година по-късно остава на 20-то място от 22 отбора и по правилник трябва да изпадне директно, но след промяна във формата на първенството, която предвижда увеличение на отборите в Примера Дивисион и разделянето им на две групи на регионален принцип, изпадащи отбори няма. В началото на 90-те години привържениците на отбора отново имат поводи за радост – през 1992 и 1993 г. „Испанците“ печелят Купата на Чили след победи с по 3:1 срещу Коло Коло и Кобрелоа. След шестнадесетгодишно прекъсване през 1994 г. Унион Еспаньола се завръща в турнира за Копа Либертадорес, където освен че стига четфъртфинал, се превръща в една вторият чилийски клубен отбор с победа като гост на тим от Уругвай. Празненствата по случай стогодишнината на отбора през 1997 г. са помрачени от първото в историята му изпадане във втора дивизия. Две години по-късно Унион Еспаньола завършва на първо място в Примера Б и се завръща в елита.

 
Момент от реванша срещу Универсидад де Чиле на финала на Апертура през 2009 г.

В турнира Клаусура през 2004 г. отборът остава на второ място, след загуба на финала от Кобрелоа с общ резултат 3:1. В Апертура през 2005 г. обаче печели шампионата след победа над Кокимбо Унидо с общ резултат 4:2. През 2009 г. „Испанците“ отново играят финал в турнира Апертура, но губят от Универсидад де Чиле с общ резултат 2:1. Поредното разочарование идва през 2012 г., когато на финала на Клаусура те падат от Уачипато след резменени победи с по 3:1 (на реванша Уачипато вкарва третия гол минута преди края на редовното време) и 3:2 при дузпите. В турнипа Трансисион през 2013 г., проведен под формата само на редовен сезон без плейофна фаза, Унион Еспаньола печели титлата благодарение на по-добрата си голова разлика в сравнение с втория Универсидад Католика, а заслуга за това има и серията от девет поредни мача без загуба (седем победи, две равенства, голова разлика 20:3). Същата година печели и Суперкупата на Чили след победа с 2:0 над Универсидад де Чиле.

ДербитаРедактиране

Класико де колониас се наричат мачовете между Унион Еспаньола, Аудакс Италяно и Палестино – отборите, основани от съответно испански, италиански и палестински имигранти. От трите с най-големи традиции е дербито между Унион и Аудакс. В 137 мача до началото на 2015 г. „Испанците“ имат 56 победи, 33 равенства и 48 загуби. В 119 срещи с Палестино пък балансът е 52 победи, 27 равенства и 40 загуби.

ФутболистиРедактиране

Настоящ съставРедактиране

Нац. Играч Роден Последен отбор
Вратари
1   Нери Велосо 02.03.1987   Аудакс Италяно
12   Кристиан Гера 09.08.1994   юноша на отбора
13   Диего Санчес Карвахал 08.05.1987   Унион Сан Фелипе
31   Анхел Марин 15.06.1996   юноша на отбора
Защитници
2   Марио Ларенас 27.07.1993   юноша на отбора
3   Матиас Наварете 20 януари 1992   Сан Луис де Килота
4   Николас Мансия 07.10.1993   Депортес Иберия
14   Фернандо Корнехо 13.04.1994   юноша на отбора
16   Николас Берардо 28.07.1990   Архентинос Хуниорс
17   Хорхе Ампуеро   17.04.1987   Унион Ла Калера
18   Дагоберто Куримия 26.12.1987   Сантяго Морнинг
30   Томас Астабурага 11.10.1996   юноша на отбора
Полузащитници
5   Оскар Ернандес Поланка 03.07.1994   Барнечеа
6   Габриел Сандовал 13.03.1984   Сан Маркос де Арика
8    Милован Мирошевич 20.06.1980   Универсидад Католика
10   Серхио Даниел Лопес 4 януари 1989   Годой Крус
11   Рене Лима 3 януари 1985   Кобрелоа
21   Данте Мартинес 18.06.1994   юноша на отбора
22   Пабло Арангуис 17.03.1997   юноша на отбора
23   Кристофър Рос 01.06.1994   юноша на отбора
25   Анхел Муньос 27 януари 1996   юноша на отбора
26    Кевин Харботъл 08.06.1990   Сан Маркос де Арика
27   Пабло Гандалмес 30.12.1996   юноша на отбора
29   Николас Игерас 31 януари 1997   юноша на отбора
Нападатели
7   Габриел Мендес 08.05.1988   Кобрелоа
9   Карлос Салом 04.04.1987   Депортес Консепсион
15   Хуан Карлос Ферейра 12.09.1983   Ботафого
19   Гонсало Абан 11.06.1987   Сан Луис де Килота
20   Фабиан Сааведра 27 януари 1992   Кобресал
24   Хосе Луис Сиера 24.07.1997   юноша на отбора
28   Хасон Флорес 28.02.1997   юноша на отбора
Съставът е актуален към 6 юни 2015 г.

Известни бивши футболистиРедактиране

УспехиРедактиране

РекордиРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране