Вижте пояснителната страница за други значения на Аурангабад.

Аурангабад (на маратхийски: औरंगाबाद pronunciation, на английски: Aurangabad, на хинди: औरंगाबाद от фарси и урду: اورنگ‌آباد, буквално „издигнат на трона“) е град в щата Махаращра, Индия. Административен център на окръг Аурангабад. Важен туристически център, през който минават маршрути към обектите от световното наследство – пещерните храмови комплекси Аджанта и Елора. Един от новите милионни градове, важен индустриален и образователен център.

Аурангабад
на маратхийски: औरंगाबाद
на английски: Aurangabad
— град —
Страна Индия
Щат[[]]
Площ148 km²
Надм. височина513 m
Население1 193 167 души (2011)
ДемонимАурангабадец, аурангабадци
КметNandkumar Ghodele
Пощенски код431 001
Телефонен код0240
Часова зонаUTC+5:30
Официален сайтaurangabad.gov.in
Аурангабад в Общомедия

История редактиране

 
Биби-Ка-Макбара

Градът е построен през 1604 – 1610 години на мястото на село Хадки от Малик Амбар, министър-председател на Муртаза Низам-шах II, султан на Ахмаднагар. За година на основаване на града се смята 1610 г. Тогава градът е наречен Фатехпур, вероятно в чест на сина на Амбар, Фатх хан.

През 1634 г. в града пристига Аурангзеб, назначен за губернатор на Декан. Той е живял тук до 1644 г., когато се мести в Агра, за да се бори за престола на Великите Моголи.

През 1681 г. Аурангзеб, вече станал император, се връща в Аурангабад и го прави своя столица. Оттук той води успешни войни с независимите султанати в Декан до смъртта си през 1707 г. Изглежда, че градът е преименуван на Аурангабад именно в тези последни години.

През периода на моголите Аурангабад получава прозвището „град на портите“, тъй като характерната му черта са многобройните порти по периметъра му. Днес са останали осем от тях – паметници от епохата на моголите.

Гробницата на Аурангзеб се намира в Хулдабад, малко градче близо до Аурангабад, където се намира и Долината на светиите, мястото, където са погребани 1 500 суфистки светци. С името на Аурангзеб се свързва и по-малкото и опростено копие на Тадж Махал, Биби-Ка-Макбара в северозападната част на града.

Климат редактиране

Аурангабад има полупустинен климат. Средните температури през годината варират от 17 до 33 °C, най-удобното време за посещение през годината е от октомври до февруари. Абсолютната максимална температура е регистрирана на 25 май 1905 г. и възлиза на 45,6 °C. Абсолютният минимум е 2 °C и е регистриран на 2 февруари 1911 г.[1] По-голямата част от валежите падат през сезона на мусоните, който продължава от юни до септември. Между ноември и април понякога има гръмотевични бури. Годишните валежи са 725,8 mm.[1]


   Аурангабад (летище) 1981–2010,
екстремните стойности са за 1952–2012 г.  
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 34,2 37,8 40,6 43,6 43,6 43,0 37,1 35,6 37,0 37,6 34,6 33,6 43,6
Средни максимални температури (°C) 29,2 31,8 35,7 38,6 39,4 34,7 30,2 29,0 30,4 31,6 30,2 28,7 32,5
Средни минимални температури (°C) 12,2 14,2 18,5 22,4 24,4 23,4 22,2 21,5 21,2 18,5 14,7 11,8 18,8
Абсолютни минимални температури (°C) 1,2 1,9 7,1 10,2 14,2 18,5 18,4 17,2 12,6 8,3 1,9 1,2 1,2
Средни месечни валежи (mm) 3,3 2,2 6,0 3,9 19,5 137,4 164,8 170,7 170,7 76,8 19,2 10,1 789,7
Източник: India Meteorological Department[2][3] Weather Atlas[4]

Население редактиране

Религии в Аурангабад (2011)[5]
Религия Процент
Индуизъм
  
51.07%
Ислям
  
30.79%
Будизъм
  
15.17%
Джайнизъм
  
1.62%
Християнство
  
0.85%
Други или непосочили
  
0.50%

Броят на населението (2011) е 1 193 167 души. 11% от населението са деца до 6 години. Основни езици са маратхи и урду. Според данни от преброяването, 59,09% от населението говори маратхи, 14,76% говори урду. Хинди е основният език на 23,40% от жителите на града.[6]

Икономика редактиране

Преди четири века Аурангабад е бил важен търговски център на кръстопътя на пътищата на керваните, главно между пристанищата на Северозападна Индия и Декан. Сега той е един от най-важните туристически транзитни центрове в Индия поради близостта си до обектите на световното наследство на Аджанта и Елора. На границата между XX и XXI век градът се превръща в значителен индустриален център с развит образователен компонент и бързо нарастване на населението.

Промишленост редактиране

Традиционно градът е бил център за производство на копринени и памучни платове. Комбинираната копринена и памучна тъкан, разработена тук, е известна като кимру. В момента значението на производството на коприна е намаляло, но някои манифактури продължават да поддържат традицията, включително Aurangabad Silk Mills и Standard Silk Mills. Копринените сарита пайтана (името им идва от близкия град Пайтана) също се правят в Аурангабад.

Основните индустрии днес са производството на фармацевтични продукти, черната металургия (обработка на стомана), производството на безалкохолни напитки и бира.

В покрайнините на града и извън него има индустриални зони: индустриален район Шендра, Чикалтхана, Валудж. Тук се намират заводите на редица международни индустриални корпорации, по-специално голям завод на компанията Audi.

Банки и финанси редактиране

В началото на XXI век, с икономическия бум на града, всички големи частни и публични банки, опериращи в Индия, откриват клонове тук, включително Държавната банка на Индия, Държавната банка на Хайдерабад, Citibank, Deutsche Bank, ICICI Bank, Bank of India, HDFC Bank, YES Bank, SIDBI.

Информационни технологии редактиране

Близостта на центровете за програмиране Мумбай, Хайдерабад и Пуна осигурява постоянно нарастване на броя на клоновете на софтуерни компании в града поради голямото му население и наличието на образователни центрове.

Политика редактиране

Аурангабад има едно място в Лок Сабха, което след изборите през 2019 се заема от Сайед Имтияз Джалил, депутат от AIMIM. Аурангабад също е представен с три места в Асамблеята на щата: Аурангабад Запад, Аурангабад Изток и Аурангабад център.

Транспорт редактиране

Автомобилен транспорт редактиране

Автобусната компания Aurangabad Municipal Transport (AMT) работи в рамките на града и между града и неговите предградия.

Държавната корпорация за пътен транспорт на Махаращра (MSRTC) и няколко частни автобусни компании предоставят услуги между града и други населени места в щата.

Широко са разпространени авторикшите. Te имат таксиметрови апарати, плащането се изчислява въз основа на брояча и тарифната карта на водача.

Въздушен транспорт редактиране

Летище Аурангабад обслужва вътрешни сезонни международни полети. Разположено е на около 5,5 km на изток от центъра града и на 11 km от жп гарата на Аурангабад, по протежение на държавната магистрала Аурангабад-Нагпур.

Железопътен транспорт редактиране

Железопътната гара на Аурангабад (код на гарата: AWB) се намира в участъка Качигуда – Манмад от Хайдерабад (HYB) на южната централна железопътна линия (SCR). Движението става двупосочно през 2003 г. Най-престижният влак тук е Ajanta Express, който минава през Аурангабад между Качигуда и Манмад. Най-натовареният маршрут е между Аурангабад и Хайдерабад (няколко експресни и пътнически влакове). Между Аурангабад и Мумбай има значителен трафик, обслужван от четири нощни и два дневни влака, както и от удобния високоскоростен Janashatabdi Express (време за пътуване 6 часа и 30 минути).

Атракции редактиране

Паметници на културата в града и покрайнините редактиране

  • Биби-Ка-Макбара – мавзолеят на съпругата на Аурангзеб в северозападната част на града.
  • Пещерите Аурангабад – будистки пещерни храмове, издълбани в скалистите хълмове в района на университета и на северозапад извън града.
  • Портите на Аурангабад – до днес са оцелели осем порти („дарваджа“) от тринадесетте, построени по време на моголите: Бхадкал, Дили, Рангин, Каткат, Рошан, Барапула, Пайтан, Кала-дарваджа. Най-старата и най-голямата от тях е портата Bhadkal Darwaja, до която се намира дворецът Naukhanda, принадлежал на низамите на Хайдарабад.
 
Водните мелници Панчаки и суфисткия мавзолей в Аурангабад
  • Панчаки (19°53’22"N 75°18’56"E) – комплекс от водни мелници и рибовъдно стопанство: технологии от индийската древност. Според легендата комплексът е построен лично от Малик Амбар, основателят на града.

Паметници на културата в околностите на града редактиране

  • Аджанта – комплекс от пещерни храмове, паметник от Световното наследство.
  • Елора – комплекс от пещерни храмове, паметник от Световното наследство.
  • Даулатабад – на 16 km, полуизоставен укрепен град от XII - XIV век с крепостта Девагири на хълма, една от столиците на династията Туглак, загубил значение през първите десетилетия на VII век с прехвърлянето на административните функции на Аурангабад.
  • Питалкора е комплекс от пещерни храмове Теравада от II век. пр.н.е., на 78 km северозападно от града.
  • Хулдабад с гробницата на Аурангзеб и Долината на светците.

Източници редактиране

  1. а б Climate // Архивиран от оригинала на 2013-02-05. Посетен на 2014-07-03.
  2. Station: Aurangabad (Chikalthana)(A) Climatological Table 1981–2010 // Climatological Normals 1981–2010. India Meteorological Department, January 2015. с. 55–56. Архивиран от оригинала на 5 February 2020. Посетен на 3 April 2020.
  3. Extremes of Temperature & Rainfall for Indian Stations (Up to 2012) // India Meteorological Department, December 2016. с. M137. Архивиран от оригинала на 5 February 2020. Посетен на 3 April 2020.
  4. Climate and monthly weather forecast Aurangabad, India // Weather Atlas. Архивиран от оригинала на 20 July 2022. Посетен на 20 July 2022.
  5. C-1 Population By Religious Community - Maharashtra // Архивиран от оригинала на 23 September 2015. Посетен на 1 May 2022.
  6. C-1 Population By Linguistic Community – Maharashtra // Census. Архивиран от оригинала на 2019-12-08. Посетен на 2019-12-29.

Външни препратки редактиране