Афанасий Шчапов

руски историк

Афана̀сий Проко̀пиевич Шча̀пов (на руски: Афанасий Прокопьевич Щапов) е руски историк, антрополог и общественик.

Афанасий Шчапов
Афанасий Щапов
руски историк
Афанасий Прокопьевич Щапов.jpg
Роден
Починал
ПогребанИркутск, Русия
Афанасий Шчапов в Общомедия

БиографияРедактиране

Афанасий Шчапов е роден на 17 октомври (5 октомври стар стил) 1831 година в Анга, Иркутска губерния, в семейството на селския клисар и съпругата му бурятка. През 1841 година е изпратен с държавна стипендия в духовно училище в Иркутск, където през 1852 година завършва местната семинария. Отново с държавна стипендия отива в Казанската духовна академия, която завършва през 1857 година и където остава като преподавател по църковна история, като работи главно в областта на историята на старообредството и връзката му със социалното и политическо развитие на Русия. През 1861 година става професор по руска история в Казанския университет по препоръка на преместилия се в Москва дотогавашен професор Нил Попов. Там подготвя лекционен курс за руската колонизация на изток.[1]

На 16 април 1861 година Шчапов произнася емоционална реч на погребението на селяните, избити при Безденските вълнения, предизвикани от реформите по премахване на крепостничеството. В резултат на това е арестуван и отведен в Санкт Петербург. По време на следствието развива възгледите си за реформиране на земствата, които привличат вниманието на вътрешния министър Пьотър Валуев. С негово съдействие той е помилван и е назначен за чиновник във вътрешното министерство, където трябва да се занимава с въпросите на старообреството, но скоро е уволнен за лоша дисциплина. Лишен от преподавателски права, Афанасий Шчапов остава в Санкт Петербург и с помощта на Григорий Елисеев и Виктор Григорович започва да публикува в издания като „Отечествение записки“, „Дело“ и „Век“.[1]

През 1862 година Шчапов се жени за учителката Олга Жемчужникова, двамата нямат деца. Малко след това отново е арестуван във връзка с политическия процес срещу лондонската емигрантска група около Александър Херцен, но е оправдан. Въпреки това възгледите му за разширяване на местното самоуправление го правят политически подозрителен за власитте и през 1864 година е заточен в родното си село, а малко по-късно в Иркутск. През 1965 година отново е арестуван и разследван за връзки с повлияното от него движение на Сибирското областничество, но пак е освободен.[1]

В Иркутск Афанасий Шчапов продължава журналистическата си дейност и се включва активно в местното географско дружество. През 1866 година се включва в експедицията на Инокентий Лопатин в Туруханския край и прави етнографски изследвания на местните жители – остяци, самоеди, тунгуси, долгани и други.[2]

Още в Казан Шчапов се заразява със сифилис, а в Иркутск развива и алкохолизъм. Заради утежненото си състояние от сифилиса, през 1872 година съпругата му трябва да напусне работата си, което се отразява тежко на материалното им състояние. През 1874 година тя умира, а Шчапов продължава да се издържа главно с нередовни помощи от литературни организации.[3]

Афанасий Шчапов умира от туберкулоза на 10 март (27 февруари стар стил) 1876 година в Иркутск.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в г Сербов, Н. Щапов, Афанасий Прокопьевич. // Русский биографический словарь А. А. Половцова. Уикиизточник, 2015. Посетен на 2022-11-01. (на руски)
  2. Лопатин, Иннокентий. Дневник Туруханской экспедиции 1866 года. // Записки Императорского Русского Географического Общества 28 (2). 1897. с. 1 – 191. (на руски)
  3. Тесля, А. А. Русская судьба. // Гефтер. 2016. (на руски)