Иркутск
Ирку́тск е град в Русия, административен център на Иркутска област и на Иркутски район.[1] Градът е разположен на двата бряга на река Ангара на 66 km от езерото Байкал. Населението му към 2016 г. възлиза на – 623,4 хил. души.[2]
|
Иркутск Иркутск |
|
|---|---|
| — град — | |
.png)  |
|
 |
|
  Иркутск  Иркутск |
|
| Страна |
 Русия |
| Федерален субект | Иркутска област |
| Район | Иркутски |
| Площ | 300 km² |
| Надм. височина | 440 m |
| Население |
617 315 души (2021) 2058 души/km² |
| Кмет | Дмитрий Бердников |
| Основаване | 1661 |
| Град от | 1686 |
| Пощенски код | 664xxx |
| Телефонен код | (+7) 3952 |
| МПС код | 38, 85, 138 |
| Часова зона | UTC+8:00 |
| Официален сайт | www.admirk.ru |
| Иркутск в Общомедия | |
ИмеРедактиране
Градът е кръстен по името на река Иркут. Смята се че името на реката на монголски означава „сила" или "енергия“.[3]
ИсторияРедактиране
Основан е през 1661 г. като крепост.[4] През 1686 г. получава статут на град.[5] Още по това време Иркутск е голям търговски център, като оттук са минавали повечето кервани между Сибир и Китай. До 1700 г. в града живеят около 1000 души.[6] През средата на 18 век е построен път между Москва и Иркутск.
В началото на 19 век в Иркутск биват изпратени в изгнание много интелектуални дейци, участници във Въстанието на декабристите. Голяма част от културното наследство на Иркутск идва именно от тях. През 1879 г. в Иркутск избухва голям пожар, който изпепелява историческия център на града и разрушава около ¾ от сградите му. Въпреки това Иркутск се възстановява бързо в началото на 1880-те, когато е разцветът на златодобива в района. През 1896 г. е прокарано електричество, а през 1898 г. е построена жп гара в града, част от Транссибирската магистрала. Железопътната линия въздейства изключително благоприятно на икономиката на града.
По времето на Гражданската война в Русия, след Октомврийската революция, градът става сцена на ожесточени боеве между болшевики и белогвардейци. През 1920 г. тук е екзекутиран Александър Колчак, главнокомандващ антиболшевишките сили. Иркутск е бил административен център на Монголо-Бурятската автономна област в периода 1922 – 1923 г. и на Източносибирския край в периода 1930 – 1937 г., а от 1937 г. – на Иркутска област. През 1930-те години са сложени основите на самолетостроенето и металургията в града. По времето на Втората световна война около 20 хил. жители на Иркутск са изпратени на фронта, половината от които така и не се връщат. През 1950-те години е построено водохранилището на река Ангара, като през 1958 г. е въведена в експлоатация Иркутската ВЕЦ. По това време Иркутск бива мащабно индустриализиран. През 1986 г. градът е удостоен с ордена на Октромврийската революция. До 1990-те години Иркутск е голям промишлен център с множество развити отрасли. В години на криза след разпадането на СССР производството на града не се вписва добре в световния пазар и много предприятия затварят врати.[7][8]
НаселениеРедактиране
Иркутск е населен основно от руснаци, но има и големи малцинства (над 1000 души) от буряти, украинци, татари, азербайджанци, киргизи, арменци, узбеки, таджики, беларуси, евреи и тувинци.[9] Броят на жителите на града достига връх през 1991 г., когато те наброяват 641 000.[10]
| 1856[11] | 1897 | 1923[11] | 1926 | 1939 | 1956 | 1962[11] |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 24 100 | 51 000 | 87 600 | 108 000 | 250 000 | 314 000 | 385 000 |
| 1967[11] | 1973[11] | 1975 | 1982[11] | 1985 | 1989 | 1991[10] |
| 420 000 | 485 000 | 516 000 | 575 000 | 601 000 | 626 135 | 641 000 |
| 1992 | 1995 | 1996 | 1999 | 2000 | 2002 | 2004 |
| 639 000 | 581 000 | 583 000 | 592 000 | 590 000 | 593 604 | 588 500 |
| 2006 | 2008 | 2010 | 2012 | 2014 | 2015 | 2016[2] |
| 578 100 | 575 800 | 587 891 | 597 846 | 612 973 | 620 099 | 623 424 |
КлиматРедактиране
Иркутск е разположен в зона на умереноконтинентален климат, но граничещ със субарктичен. Има студена зима и топло лято. Средната годишна температура е 1.0 °C.[12]
|
Климатични данни за Иркутск
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
ИкономикаРедактиране
Най-развитата промишленост в Иркутск е самолетостроителната. Заводът Иркут е известен с производството си на изтребителите Су-30. Развито е машиностроенето и металургията. Градът разполага с ВЕЦ с номинална мощност от 662.4 MW. Градът също така е важен железопътен възел на Транссибирската магистрала. Разполага с две летища, едното от които е международно.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Иркутск
- Александър Шеманский, оперен певец
- Николай Камов, авиоконструктор, създател на вертолетите „Ка“
- Михаил Мил, авиоконструктор, създател на вертолетите „Ми“
Побратимени градовеРедактиране
Иркутск е побратимен с:[13]
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Дулов А.В., Замятина Н.Ю. и др. Ирку́тск. // Голяма руска енциклопедия. Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2018. Посетен на 7 юни 2019. (на руски)
- ↑ а б ((ru)) Численность постоянного населения Иркутской области по муниципальным образованиям на начало 2016 года[неработеща препратка].
- ↑ ((ru)) Географические названия Восточной Сибири: Названия на „И“
- ↑ ((ru)) О предыстории иркутского осторга
- ↑ ((ru)) Иркутск // Большая Советская энциклопедия, 3-е изд.
- ↑ ((ru)) Первые иркутяне: Именник первожителей Иркутска периода 1661 – 1700 годов
- ↑ ((ru)) Иркутск и его история Архив на оригинала от 2016-04-15 в Wayback Machine.
- ↑ ((ru)) Иркутск
- ↑ ((ru)) Национальный состав Архив на оригинала от 2014-08-09 в Wayback Machine.
- ↑ а б ((ru)) Российский статистический ежегодник
- ↑ а б в г д е ((ru)) Народная энциклопедия „Мой город“. Иркутск (Иркутская область)
- ↑ а б ((ru)) Погода и Климат – Климат Иркутска Посетен на 4 юни 2016 г.
- ↑ ((ru)) Известия ИГЭА. 2008. No 1 (57) Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.