Шейх Ахмед Исмаил Ясин (на арабски: الشيخ أحمد إسماعيل حسن ياسين‎ ash-shaykh Aḥmad Ismāʻīl Ḥasan Yāsīn) е палестински революционер, един от основоположниците на палестинското движение Хамас, до смъртта си негов духовен водач.

Ахмед Ясин
أحمد إسماعيل ياسين
палестински революционер
Yassin Ahmed.jpg
Роден
Починал
Газа, Палестина

Религия Сунизъм
Образование Ал-Азхар
Ахмед Ясин в Общомедия

БиографияРедактиране

Ясин е роден на 1 януари 1936 г. в рибарското селище Джура, намиращо се в непосредствена близост до днешния израелски град Ашкелон. Той е сред 9-те деца в семейството. На 5-годишна възраст умира баща му. След първата израелско-арабска война семейството се преселва в Газа.

През 1952 г. в резултат на спортна травма Ясин остава парализиран от кръста надолу. Три години по-късна става член на нелегалната организация „Мюсюлмански братя“. През 1959 г. следва теология в Кайро. През 1960 година сключва брак с жена си Халима, от която има 11 деца. В периода до 1984 г. работи периодично като учител. Членството му в „Мюсюлмански братя“ му донася известни проблеми с египетските власти – прекарва 45 дена в египетски арест заради „подривна“ дейност.

След Шестдневната война Ясин полага усилия за засилване на „Мюсюлмански братя“ в ивицата Газа. През 1973 г. създава Ислямски център за координация на социални дейности – структура, подкрепяна от арабските страни-членки на ОПЕК.

В началото на 1980-те години Ясин основава структура под името „Слава за бойците на исляма“. „Фатах“ обвинява Ясин и групата дейци около него в съглашение с ционистите. Към 1982 г. Ясин започва да трупа активно боеприпаси и оръжие, което става причина да бъде осъден през 1984 г. от израелски съд на 12 години затвор. Излежава едва 11 мес. от своята присъда, тъй като е освободен скоро при поредната размяна на палестински затворници срещу отвлечени израелци.

През 1987 г. заедно с други членове на „мюсюлмански братя“ основава „Хамас“ и става негов идеолог и ръководител. Застъпва политика на въоръжена съпротива срещу Израел и на извършване на самоубийствени атентати. От това време той се превръща в движеща сила за бригадите „Ал-Касам“ – военното крило на „Хамас“. През август 1988 г. Ясин оповестява първия устав на Хамас. На следващата година „Хамас“ е забранен от Израел.

През 1989 г. почти слепият Ясин е арестуван от израелците и е осъден на доживотен затвор заради подбуждане убийството на 2 израелски войника и убийства на палестинци, сътрудничили на израелските власти.

През 1997 г. след провал на операция на „Мосад“ в Аман, Йордания израелците са принудени да освободят шейх Ясин. Първоначално заминава за Йордания, където получава медицинска помощ. Скоро след това обаче се завръща в Ивицата Газа, където е посрещнат с масови демонстрации като национален герой.

През 1998 г. Ясин предприема 4-месечна обиколка на арабските страни с цел намиране на финансова подкрепа за своите начинания. Завръща се с 50 милиона долара. През август 1999 година йорданските власти забраняват всякаква дейност на „Хамас“ на йорданска територия.

След избухването на Втората интифада шейх Ясин продължава и задълбочава своите устни атаки срещу Израел, призовавайки дори към убийства на военни и цивилни израелци. По това време се изострят и отношенията му с Арафат, който се опитва без особен успех да постави под домашен арест Ясин.

На 6 септември 2003 г. Ясин е леко ранен при израелско въздушно нападение срещу него. На 22 март 2004 г. в 5 часа Ясин е убит от ракета, изстреляна от израелски хеликоптер[1]. При нападението загиват и 2 от синовете на Ясин и още 7 души.

ИзточнициРедактиране