Александър Караманов

(пренасочване от Ацо Караманов)

Александър (Ацо) Василев Караманов е югославски комунистически партизанин и български поет.[1][2]

Александър Караманов
югославски партизанин и български поет
Роден
Починал
7 октомври 1944 г. (17 г.)

Биография редактиране

Александър е роден през 1927 година в град Радовиш, тогава в Кралството на сърби, хървати и словенци, като най-голямото дете в семейството на Васил и София Караманови. Когато е само на три месеца, семейството напуска родното му място. Поради работата на баща му се местят първо в Белград, а след това се установяват в селото Велико Ораше в околностите на Смедерево. Там той завършва основното си образование и се проявява неговата ранна любов към литературата. Той написва първите си стихове във втори клас, т.е. на 9-годишна възраст. Осъзнавайки таланта на Караманов, неговият учител го подтиква да продължи в прогимназията в Смедерево.

По време на Втората световна война от 1941 до 1944 година, когато е установено българското управление в Македония, баща му получава работа в Скопие. В 1941 година Ацо се записва в Първа мъжка гимназия в Скопие, където продължава образованието си. По-късно той се присъединява към Съюза на комунистическата младеж на Югославия. В края на май 1944 година семейството се премества обратно в Радовиш.

На 5 септември 1944 година Съветският съюз обявява война на Царство България, а българските войски получават заповед за изтегляне към старите граници на Царството. Същия ден той се присъединява към Титовите партизани, като влиза в четвърти батальон на Четвърта македонска ударна бригада. На 17 септември е преместен в Тринадесета македонска ударна бригада в рамките на Петдесета македонска дивизия на НОВЮ.[3] Умира от раните си, получени при изпълнение не разузнавателна акция на германски части през нощта на 9 срещу 10 октомври 1944 година край Берово.[4]

Творчество редактиране

Творчеството на Караманов е писано на сърбо-хърватски и основно на български език. Част от него не е преведена на македонски, поради изразените вътре пробългарски тежнения на автора. Според изследване на доц. д-р Александър Йорданов, в македонските архиви се съхраняват непубликувани текстове на поета, посветени на национални герои от българската история, свидетелстващи за неговата национална идентичност.[5]

В чест на Караманов в родния му Радовиш се провежда ежегоден поетичен фестивал „Караманови средби“.

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Билјана Богданоска, „Ацо Караманов – живот и творештво“, makedonskijazik.mk. Посетен на 7 октомври 2017.
  2. Данов, Алекс. Непознатият Караманов – принос към българо-македонските литературни отношения // Faktor.bg. Посетен на 21 септември 2018.
  3. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 671-672. (на македонска литературна норма)
  4. Кратка биография на Ацо Караманов, архив на оригинала от 24 септември 2006, https://web.archive.org/web/20060924020754/http://www.makedonskosonce.com/broevis/2003/sonce449/Tekst42.htm, посетен на 9 февруари 2006 
  5. „Македонски академик избяга от дебат, заради техен поет, възпял български национални герои. Съседите крият повече от 70 години архиви доказващи българско самосъзнание“, www.faktor.bg, 6 октомври 2017. Посетен на 7 октомври 2017.