Ашхабад
Ашхабад или Ашгабат (на туркменски: Aşgabat; от 1919 до 1927 г. – Полторацк) е столицата и най-големият град на Туркменистан.[1] В града живеят над 1 000 000 души. Разположен е между планината Копетдаг на юг и пустинята Каракум на север.
| Ашхабад Aşgabat | |
| — град — | |
 | |
 | |
  Ашхабад | |
| Страна |  Туркменистан |
|---|---|
| Площ | 830 km² |
| Надм. височина | 219 m |
| Население | 1 031 992 души (2019) 1243 души/km² |
| Кмет | Шамухамет Дурдилиев |
| Основаване | 1881 г. |
| Пощенски код | 744000 – 744901 |
| Телефонен код | +993 (12) |
| МПС код | AG |
| Официален сайт | ashgabat.gov.tm |
| Ашхабад в Общомедия | |
Основан през 1881 г., градът претъпява почти пълно унищожение след Ашхабадското земетресение през 1948 г. След провъзгласяването на независимостта на страната, туркменските власти провеждат масова кампания по преименуване и „туркменизация“ на названията на градовете. Във връзка с това наименованието на туркменската столица в официални документи е Ашгабат.
История
редактиране
Ашхабат е относително млад град, основан като укрепление през 1881 г.. То е наименувано по името на близкото селище Асхабад (букв. „любим град“ на туркменски). Става административен център на Закаспийска област в рамките на Руската империя и се управлява от военна администрация. По това време градът е съставен от кирпичени къщи, обградени от плодови градини. Улиците са се проектирали прави, а сградите едноетажни, тъй като след няколко земетресения е взето решение да не се строят многоетажни кирпичени сгради. Към 1901 г. населението на града е 36 500 души, от които 14,6 хил. арменци, 11,2 хил. персийци, 10,7 хил. руснаци и други националности. Туркмените живеят в лагери около града.[2] Населението расте, тъй като руснаците укрепват района, който е в близост до Персия, която е под влиянието на британците.
През 1918 г. градът става административен център на Туркменска област в Туркестанската АССР. През 1919 г. е преименуван на Полторацк (в чест на болшевика Павел Полторацки). През 1924 г. получава официален статут на столица на новообразуваната Туркменска ССР.[3] Първоначалното име Ашхабад е възстановено през 1927 г. След това градът претърпява бърз растеж и индустриализация.
На 6 октомври 1948 г. Ашхабад е ударен от разрушително земетресение с магнитуд от 7,3 по Рихтер. Разрушени са от 90% до 98% от сградите в града. По различни оценки загива между половината и 2/3 от населението на града (тоест от 60 до 110 хил. души).[4] Днешните официални оценки на Туркменистан сочат, че тогава са загинали 176 хил. души.[5]
През 1962 г. до града достига Каракумския канал, което позволява да се разреши проблема с постоянния недостатък на вода в града.
В периода 10 – 14 септември 2008 г. в Ашхабат се състои въоръжена схватка между бунтовници и властите. В нея властите използват тежка бронетехника. Според официалните данни, бунтовниците са били свързани с търговия с наркотици. Според независими източници, противниците на военните са били радикализирани опозиционери. В акцията загиват сътрудници на специалните служби на Туркменистан.[6][7]
През 2013 г. градът влиза в книгата за рекорди на Гинес с най-голямата концентрация на сгради от бял мрамор.[8]
География
редактиранеАшхабад е разположен в южната част на Туркменистан, на 25 километра северно от границата с Иран в Туранската низина. Попада в оазиса Ахал-Теке. На юг от града се разпростира планината Копетдаг, а на север – пустинята Каракум. Надморската височина на града е между 214 и 240 m.[9]
През 1962 г. до града достига Каракумския канал.[10]
Климат
редактиранеКлиматът в града е силно континентален студен пустинен, със студена зима и изключително горещо лято. Средната годишна температура е 17,1 °C. Средното количество годишни валежи е 201 mm, като най-много валежи падат през март – април. Валежите от сняг са рядкост.[11]
 Климатични данни за Ашхабад 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 28,7 | 32,6 | 38,6 | 39,4 | 44,5 | 47,2 | 46,0 | 45,7 | 45,6 | 40,1 | 37,0 | 33,1 | 47,2 |
| Средни максимални температури (°C) | 8,6 | 11,2 | 16,5 | 24,1 | 30,1 | 36,0 | 38,3 | 37,2 | 31,7 | 24,3 | 16,8 | 10,4 | 23,8 |
| Средни температури (°C) | 3,5 | 5,5 | 10,4 | 17,4 | 23,3 | 29,0 | 31,3 | 29,6 | 23,6 | 16,5 | 10,2 | 5,1 | 17,1 |
| Средни минимални температури (°C) | −0,4 | 1,0 | 5,5 | 11,6 | 16,6 | 21,5 | 23,8 | 21,7 | 16,1 | 10,1 | 5,2 | 1,2 | 11,2 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −24,1 | −20,8 | −13,3 | −0,8 | 1,3 | 9,2 | 13,8 | 9,5 | 2,0 | −5,1 | −13,1 | −16 | −24,1 |
| Средни месечни валежи (mm) | 20 | 24 | 41 | 32 | 21 | 6 | 3 | 2 | 3 | 10 | 19 | 20 | 201 |
| Средно количество слънчеви часове | 112,7 | 119,4 | 146,2 | 194,4 | 275,1 | 335,5 | 353,8 | 348,1 | 289,2 | 216,8 | 157,2 | 104,4 | 2653 |
| Източник: Погода и Климат[11] | |||||||||||||
Население
редактиране
Според оценките на преброяването на населението на Туркменистан от 2012 г., етническият състав на града е: 85% туркмени, 77,7% руснаци, 7,5% арменци, 1,1% турци, 1,1% узбеки и 1% азери.[12] Оценките, както и резултатите за броя на населението официално не се публикуват.
| Година | 1897 | 1926 | 1939 | 1956 | 1970 | 1991 | 1995 | 2001 |
| Население, хил. жители |
19,4 | 51,6 | 126,6 | 169,9 | 253 | 412 | 604,7 | 712 |
Икономика
редактиранеГлавните отрасли на туркменската столица са производството на памучни текстили и металургията. Градът е важна спирка на Транскаспийската железница. Голяма част от заетостта в Ашхабад се предоставя от държавни институции. Ашхабат участва в създаването на международен транспортен и транзитен коридор, улесняващ превоза на стоки между Централна Азия и Персийския залив.[13] Силно развита е търговията, като из града са разположени много базари и търговски центрове.
Промишленост
редактиранеНад 43 големи, 128 средни и 1700 малки промишлени предприятия се намират в Ашхабад и покрайнините.[14] Най-важните промишлени предприятия са „Ашнефтемаш“, „Туркменкабел“, „Туркменбаши текстил комплекси“ и други.[15]
Транспорт
редактиране.jpg)
Столицата се обслужва от международно летище Ашхабад. В града е разположено седалището на Туркменистанските авиолинии.[16] Ашхабад има въздушна връзка до и от всички големи градове в страната, както и някои градове в Азия и Европа, особено държави членки на ОНД.
Транскаспийската железница (Туркменбаши – Балканабад – Берекет – Ашхабат – Мари – Туркменабад) преминава през града от изток на запад. От 2006 г. има железопътна линия и на север, Транскаракумската железница. През май 2009 г. е завършена реставрацията на централната железопътна гара в града.
Градският транспорт е съставен основно от автобуси, като над 60 линии покриват над 2230 km със 700 автобуса. От 1964 г. до 2011 г. градът разполага и с тролейбусен транспорт. През 2016 г. е открита монорелсова линия, която е и първата в региона на Централна Азия.
През 2008 г. е съобщено за предстоящо строителство на Ашхабадски метрополитен.[17][18] През 2014 г. президентът Гурбангули Бердимухамедов възлага на украинската строителна асоциация „Интербудмонтаж“ да проучи въпроса за строителството на метро в Ашхабад във връзка с увеличението на столичното население.[19]
Култура
редактиране
Бележки
редактиране- ↑ enc-dic.com
- ↑ В. Г. Ян. „Голубые дали Азии: путевые заметки“. // Огни на курганах: Повести, рассказы, Москва: Советский писатель, 1985. – с. 597 – 677.
- ↑ Ашхабад // Bse.sci-lib.com, 28 май 2009.
- ↑ А. А. Никонов – „Ашхабадское землетрясение: проблемы и решения полвека спустя после катастрофы“.
- ↑ Президент Туркменистана принял участие в траурной церемонии по случаю Национального дня поминовения // tdh.gov.tm. Туркменское государственное информационное агентство, 6 октомври 2009. Архивиран от оригинала на 2018-07-07. Посетен на 2018-07-07.
- ↑ Turkmen violence 'drug related' // BBC News, 14 септември 2008.
- ↑ Президент Туркмении: в ходе столкновений погибли военные // Gazeta.ru, 16 септември 2008.
- ↑ Turkmenistan enters record books for having the most white marble buildings | World news // London, theguardian.com, 26 май 2013.
- ↑ Ашхабад – Энциклопедия „Вокруг света“
- ↑ Энциклопедии, словари, справочники. Большой энциклопедический словарь. Сельское хозяйство. Каракумский канал имени В. И. Ленина. // cnshb.ru
- ↑ а б ((ru)) Климат Ашхабада – Погода и Климат. Посетен на 7 юли 2018 г.
- ↑ Asgabat. Национальный и религиозный состав населения Туркменистана сегодня // Архивиран от оригинала на 2016-06-24. Посетен на 27 май 2016-05-27.
- ↑ Ashgabat Agreement // The Hans India. Посетен на 2 август 2017.
- ↑ „Ашхабад, Туркменистан“ // Архивиран от оригинала на 2017-06-09. Посетен на 2018-07-07.
- ↑ „Сделано в Туркменистане“
- ↑ „Directory: World Airlines.“ Flight International. 30 март-5 април 2004. [1].
- ↑ Метро в Туркмении возможно будут строить петербургские компании // Санкт Петербург, Комсомольская правда.
- ↑ Информационно-аналитический портал „PR.kg“ / Новости / Центральная Азия / 17 июня / Санкт-Петербург поможет Ашхабаду построить метро
- ↑ Президент Туркменистана проинспектировал строительство дорожно-транспортных и социально-бытовых объектов Ашхабада