Туркменски език
Туркменският език (Türkmençe) е тюркски език, говорен от около 6 400 000 души в Туркменистан, Иран, Афганистан и други. Най-близък е до кримскотатарския и саларския език, макар че е взаимноразбираем с турския и азербайджанския.
Туркменски език türkmen dili | |
Страна | Туркменистан, Иран и др. |
---|---|
Регион | Централна Азия |
Говорещи | 6,7 милиона |
Писменост | латиница |
Систематизация по Ethnologue | |
Алтайски Тюркски Огузки Туркменски | |
Официално положение | |
Официален в | Туркменистан |
Регулатор | Институт за език и литература |
Кодове | |
ISO 639-1 | tk |
ISO 639-2 | tuk |
ISO 639-3 | tuk |
Туркменски език в Общомедия |
Туркменският език е аглутинативен език, притежава вокална хармония. Не притежава категорията „род“, няма неправилни глаголи. Словоредът е подлог-допълнение-сказуемо.
История
редактиранеПовлиян е в малка степен от чагатайския език.
Писменост
редактиранеОфициалната азбука е новата латинска азбука „Täze Elipbiýi“, въведена от бившия президент-диктатор Сапармурат Ниязов. Тя е въведена през 1991 година и първоначално е включвала някои доста странни букви, като знаците на валутите британска лира, долар, йена, цент, но впоследствие те са били заменени с диакритични знаци. „Съветската“ кирилска азбука се използва доста широко като знак на протест срещу авторитарния режим в страната.
Латиница 1999-днес | Кирилица 1940-1991 | IPA | Латиница 1993-1999 | Латиница 1992-1993 | Латиница 1927-1940 |
---|---|---|---|---|---|
A a | А а | [a] | A a | A a | A a |
B b | Б б | [b] | B b | B b | B b |
Ç ç | Ч ч | [ʧ] | Ç ç | C c | C c |
D d | Д д | [d] | D d | D d | D d |
E e | Е е | [e] | E e | E e | E e |
Ä ä | Ә ә | [æ] | Ä ä | Ea ea | Ә ә |
F f | Ф ф | [ɸ] | F f | F f | F f |
G g | Г г | [g~ʁ] | G g | G g | G g |
H h | Х х | [h~x] | H h | H h | H/X h/x |
I i | И и | [i] | I i | I i | I i |
J j | Җ җ | [ʤ] | J j | J j | Ç ç |
Ž ž | Ж ж | [ʒ] | £ ſ | Jh jh | Ƶ ƶ |
K k | К к | [k~q] | K k | K k | K/Q k/q |
L l | Л л | [l] | L l | L l | L l |
M m | М м | [m] | M m | M m | M m |
N n | Н н | [n] | N n | N n | N n |
Ň ň | Ң ң | [ŋ] | Ñ ñ | Ng ng | Ŋ ŋ |
O o | О о | [o] | O o | O o | O o |
Ö ö | Ө ө | [ø] | Ö ö | Q q | Ө ө |
P p | П п | [p] | P p | P p | P p |
R r | Р р | [r] | R r | R r | R r |
S s | С с | [θ] | S s | S s | S s |
Ş ş | Ш ш | [ʃ] | $ ¢ | Sh sh | Ş ş |
T t | Т т | [t] | T t | T t | T t |
U u | У у | [u] | U u | U u | U u |
Ü ü | Ү ү | [y] | Ü ü | V v | Y y |
W w | В в | [β] | W w | W w | V v |
Y y | Ы ы | [ɯ] | Y y | X x | - |
Ý ý | Й й | [j] | Ұ ÿ | Y y | J j |
Z z | З з | [ð] | Z z | Z z | Z z |
Граматика
редактиранеНе се различава особено от тази на турския език.
Литература
редактиранеНай-големият туркменски поет е Магтъмгула Пърага, живял през 18 век. Езикът му е преходен между чагатайския език и говоримия туркменски.