Аяд Актар

Аяд Актар (на английски: Ayad Akhtar) е американски драматург, актьор, сценарист и писател на произведения в жанра драма.

Аяд Актар
Аяд Актар, 2012 г.
Роден	28 октомври 1970 г. Статън Айлънд, Ню Йорк, САЩ
Професия	писател, драматург, сценарист, актьор
Националност	САЩ
Активен период	2002 -
Жанр	драма
Известни творби	„Американски дервиш“
Награди	Пулицър (2013)
Уебсайт	www.ayadakhtar.com Страница в IMDb

Биография и творчество

Аяд Актар е роден на 28 октомври 1970 г. в Статън Айлънд, Ню Йорк, САЩ. Има пакистански призход, родителите му са медици, кардиолог и рентгеноложка, емигрирали в САЩ през 60-те години. Израства в Милуоки, Уисконсин. Заинтересован е от литературата от гимназията. Следва театър и религия в Университет „Браун“, където започва да участва и да режисира студентски пиеси.

След дипломирането си се премества в Италия, със стипендия за Американската академия в Рим, за да работи с Йежи Гротовски, като става негов асистент. След завръщането си в САЩ преподава актьорско майсторство заедно с режисьора Андре Грегъри. Получава магистърска степен по изящни изкуства по специалност филмова режисура от Университетското училище по изкуства на Колумбийския университет.

Първият му роман „Американски дервиш“ е издаден през 2012 г. Той е история за навършване на пълнолетие за пакистанско-американския младеж Хаят, израснал в Милуоки, който е запленен от красивата интелигентна Мина, най-добрата приятелка на майка му. Тя е изоставена от съпруга си в Пакистан и се премества с четиригодишния си син в дома на родителите му, ставайки духовен наставник и кумир на Хаят. Романът е за сблъсъка между религиозните предразсъдъци и модерния свят, за любовта, вината и прошката. Той получава висока оценка на критиката. Публикуван е на над 20 езика по света.

Първата му продуцирана пиеса е „Disgraced“ (Опозорен) в театъра в Чикаго, а после в „Lincoln Center“ в Ню Йорк през 2013 г. Щастливият и влюбен корпоративен адвокат Амир Капур и съпругата му, художничката Емили, си организират интимна вечеря в апартамента си в Горен Ийст Сайд, но започналият приятелски разговор, скоро прераства в нещо много по-лошо. Пиесата печели наградата „Обие“ и наградата „Пулицър“ за драма за 2013 г.

През 2020 г. е издаден вторият му роман „Homeland Elegies“ (Родни елегии). Чрез историята на живота на Ахтар, син на мюсюлмански имигранти, съчетавайки факти и измислици свързани с 11 септември, представя свят, в който дълговете са съсипали безброй животи, където боговете на финансите управляват, където имигрантите живеят в страх и където незарасналите рани на нацията предизвикват опустошения по целия свят – от град в сърцето на Америка, през дворците в Централна Европа, до партизанските лагери в планините на Афганистан.

Творбите му обхващат различни теми, включително американско-мюсюлманския опит, религията и икономиката, имиграцията и идентичността.

На 2 декември 2020 г. е избран за президент на PEN Америка.

Аяд Актар живее със семейството си в Ню Йорк.

Произведения

Самостоятелни романи

• American Dervish (2012)
  Американски дервиш, изд.: ИК „Обсидиан“, София (2012), прев. Здравка Славянова
• Homeland Elegies (2020)

Пиеси

• Disgraced (2013) – награда „Пулицър“
• The Who & the What (2014)
• The Invisible Hand (2015)
• Junk (2017)

Екранизации

• 2002 Life Document 2: Identity
• 2005 The War Within

Източници

• ((en)) Биография и библиография във „Fantasticfiction“
• ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
• ((en)) Биография в официалния сайт
• ((en)) Информация в „New Yorker“

Външни препратки

• Официален сайт на Аяд Актар
• Аяд Актар в Internet Movie Database

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ayad Akhtar в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​