Отваря главното меню

В началото на 90-теРедактиране

В духа на желанието за демократизация, обхванало страната веднага след прехода, са приети временни правила за избиране на ръководни органи на институтите и лабораториите, въз основа на които за пръв път Общите събрания на учените в научните звена на БАН провеждат избори за директори, ръководни органи и научни съвети. През 1991 г. Народното събрание приема Закон за БАН и през 1992 г. въз основа на него се приема нов Устав на БАН. Замисълът е академията да стане напълно демократична и автономна институция, чието управление и структура се основават на принципа на изборността. Самите академични звена също получават висока степен на самостоятелност. Сформирано е ново Общо събрание на БАН, състоящо се от 200 хабилитирани учени, избрани от Общите събрания на всички научни звена.

По-късно обаче се прави отстъпление в посока на засилване на правомощията на Управителния съвет. Според изменения в Устава Управителният съвет (УС), начело с Председателя на БАН, получава правото да определя и назначава директорите на научните институти, без да се съобразява със съответните научни колективи. Така се създава йерархична, вертикална структура с прекалено големи правомощия на централното ѝ ръководство.[1].

ПреструктуриранеРедактиране

Необходимостта от промени и в научната политика се осъзнава ясно вътре в самата Академия и затова след приемането на Устава Общото събрание на БАН обсъжда и приема „Научни приоритети и структура на научните направления (Концепция за преструктуриране на БАН)“, както и „Правила за изпълнение на решенията на Общото събрание на БАН за преструктуриране на БАН и преустройството на нейните самостоятелни научни звена“[2].

През 1996 – 2008 г.Редактиране

През този период БАН функционира като йерархична структура с големи правомощия на централното ѝ ръководство и особено на нейния председател.[1]. В продължение на три последователни мандата това е акад. Юхновски. През 2008 той се кандидатира отново и е избран за четвърти път[3], но това дава тласък на остри критики към БАН заради напредналата му възраст и непубличността на избора [4]. Например, на кръгла маса за обсъждане на цялостна научна стратегия (2008 – 2018) социологът Андрей Райчев нарича институцията „закостеняла структура“ и „сталинисти“.[5]

Друг кандидат за председател на БАН през февруари 2008 е Никола Съботинов, но той се оттегля от надпреварата. След като Юхновски подава оставка на 18 юни 2008 Никола Съботинов е избран за председател на БАН след изборна надпревара с акад. Борислав Боянов.[6]

Финансиране и ефективностРедактиране

Въпреки демократизацията и опитите за преструктуриране, въпросът с финансирането на научната дейност остава открит. По историческа традиция БАН се финансира от държавния бюджет, но субсидията непрекъснато намалява, като през 1990 – 1995 г. е регистрирано такова шоково намаление на финансовите средства за наука, което не е отбелязано в нито един отрасъл или дейност в икономиката на България[7].

За последните няколко години държавната субсидия се увеличава, а броят на учените намалява:

Бюджет и брой учени [8]
2006 2007 2008 2009
Закон за държавния бюджет 65 млн лв 78 млн лв 85 млн лв 84 млн лв
Собствени приходи и трансфери 31 млн лв 36 млн лв 55 млн лв 66 млн лв
Брой учени 3719 3719 3638 3574

Това поражда въпроси относно ефективното изразходване на получените средства. Оценяването на ефективността на научната дейност е и един от основните проблеми на дейността на БАН, защото по исторически причини години наред се е извършвало от самите научни звена. Те се „самооценяват“ според броя на научните трудове, патентите, изпълнените проекти и обучените специалисти, но това не дава поглед върху дейността на институцията като цяло и съществуват мнения, че държавните пари се харчат неефективно[9].

Противоположната гледна точка е, че финансирането на науката от страна на държавата не само е необходимо, но е крайно недостатъчно. През периода 2000 – 2007 г. силно намалените финансови средства в БАН служат главно за покриване на разходите за работни заплати. В последните години относителният дял на работните заплати и осигурителните вноски е около 80% от общия размер на бюджетната субсидия (например през 2008 г. той е 78%).[10]. Заедно с другите текущи разходи това е около 94% от субсидията, като за капиталови разходи и за същинска научна дейност остават по-малко от 6%. За допълване се ползват различни източници като фонд „Научни изследвания“, договори с министерства и ведомства, с български и чуждестранни фирми и организации, продажба на продукция и услуги, дарения и участие в международни проекти от Рамковите програми на ЕС. Например през 2009 г. БАН генерира общо 66 млн. лв. собствени приходи, което представлява 43,78% от общите.[11]

С оглед получаване на външна, обективна оценка на научната дейност на БАН, през 2009 г. ръководството ѝ кани екип от 40 учени от 17 страни от ЕС, представители на Европейската научна фондация (ESF) и Европейската федерация на националните академии на науките (ALLEA – „All European Academies“), които извършват първото детайлно международно научно оценяване на отделните звена. Резултатите от оценката подреждат общо 71-те звена на БАН по няколко критерия в три групи.[12] (Виж Външна оценка на БАН) Въз основа на направените изводи се предприемат конкретни стъпки към обединяване на някои звена и общо намаляване на броя на институтите.

2009 – 2011 г.Редактиране

Най-остро дискусията за съдбата на БАН се разгаря по време на първото правителство, излъчено от Политическа партия ГЕРБ. Предлага се орязване на средствата за наука в бюджета за 2010 г. във връзка с настъпилата финансова криза и дори разформироване на БАН. Основна роля от страна на правителството играят министърът на финансите Симеон Дянков и министъра на образованието и науката Сергей Игнатов.

На 13 ноември 2009 г., на 65-годишнината от създаването на Съюза на учените в България президентът Георги Първанов се застъпва за по-високо финансиране на науката като анти-кризисна мярка, която ще издърпа България по-напред след кризата [13]. В отговор министърът на финансите Симеон Дянков заявява, че не дава повече пари за учените в БАН, които нарича „феодални старци“ (вероятно искайки да каже „синодални старци“[14]), визирайки възрастта им и нереформираните структури на БАН. Това дава силен тласък на дебатите за необходимите реформи в БАН. Академията отговаря още същия ден на критичните изказвания на Дянков с протестна декларация.[15]

Според някои анализи, крайно недостатъчният бюджет на БАН, както и на другите организации от сферата на висшето образование и науката, е главната причина за „изтичане на мозъци“ от страната.[16]

Реформи и протестиРедактиране

През 2010 г. служителите на БАН протестират неколкократно с изявления, шествия и мълчаливо палене на свещи в отговор на съкращенията на бюджета на академията[17].

Всеобщо е мнението, че е необходима „проевропейска реформа в БАН“, но към февруари 2011 г. тя все още не е факт.

След няколко последователни проекта за изменение на Закона за БАН, предложени от различни вносители, но недостигнали до обсъждане от Народното събрание, в началото на март 2010 се изготвя законопроект, по който е постигнат консенсус [18] и на 30 март е приет на второ четене[19]. В него има три нови момента: учредяване на надзорен орган към БАН – Съвет на настоятелите, с четиригодишен мандат; академията се поставя на пряк отчет пред парламента и съгласуване със Стратегията за научни изследвания, която се обсъжда (март 2011).

ИзточнициРедактиране

  1. а б В. Динчев, „За днешното ръководство и бъдещото устройство на БАН“
  2. История на БАН (21 декември 1992 – 5 април 1993)
  3. Преизбраха акад. Иван Юхновски за председател на БАН, в. „Дневник“, 11 февруари 2008
  4. Изборът на председател на БАН – политизация вместо наука, actualno.com, 8 февруари 2008
  5. На обсъждане на Националната стратегия за развитие на научните изследвания (2008 – 2018) „Класа“: Академиците: Не сме сталинисти, vesti.bg, 12 декември 2008
  6. Акад. Никола Съботинов оглави БАН, в. Стандарт, 18 юни 2008
  7. Науката в България в началото на ХХІ век, София 2009, изд. „проф. Марин Дринов“ ISBN 978-954-322-382-4, с. 38
  8. Годишни отчети на БАН
  9. Длъжни ли сме да издържаме БАН?, Институт за пазарна икономика
  10. БАН Годишен отчет 2008 г., с. 144.
  11. Годишен отчет на БАН за 2009, София, bas.bg
  12. Доклад на ESF и ALLEA
  13. „ние можем да излезем от кризата, ще имаме много по-добри шансове, ако заложим сега на приоритети, които ще ни позволят да дръпнем напред след кризисния период“ Слово на президента Георги Първанов по повод 65-та годишнина на Съюза на учените в България, Сайт на Президентството, 13 ноември 2009
  14. „Грешчица със старци“, в-к „Труд“. 14 ноември 2009
  15. Първанов иска повече пари за наука, Дянков не дава за „феодалните старци“ в БАН
  16. Шопов, В. Влиянието на Европейското научно пространство върху проблема „Изтичане на мозъци“ в балканските страни, сп. Наука, бр.1, 2007
  17. „БАН протестира с изявления, шествие и песни“ Дневник, 19 май 2010
  18. интервю с Никола Съботинов, в-к „Класа“, 2 март 2011
  19. Приеха на второ четене новия закон за БАН