Правителство на Бойко Борисов 1
Първото правителство на Бойко Борисов е деветдесето правителство на Република България, назначено с Указ № 274 от 27 юли 2009 г. на Георги Първанов.[1] Управлява страната до 13 март 2013 г., след което е наследено от правителството на Марин Райков.
| Правителство на Бойко Борисов 1 | ||||
|---|---|---|---|---|
 90-о правителство на България | ||||
| Общи | ||||
| Държавен глава | Георги Първанов Росен Плевнелиев | |||
| Председател | Бойко Борисов | |||
| Избори | 2009 | |||
| Сформиране | 27 юли 2009 г. | |||
| Разпускане | 13 март 2013 г. | |||
| Продължителност | 3 години, 229 дни | |||
| Първоначален състав | ||||
| Партия(и) | ГЕРБ /подкрепени от РЗС | |||
| Министри | 16 | |||
| ~ мъже | 12 | |||
| ~ жени | 4 | |||
| Представителство | ||||
| Народно събрание | 117 / 240
| |||
| Хронология | ||||
| Назначено от | XLI народно събрание | |||
| ||||
ПолитикаРедактиране
Вътрешна политикаРедактиране
През декември 2009 г. при полицейска акция „Наглите“ са задържани хора, обвинени в участие в организирана престъпна група за отвличания с цел получаване на откупи.
Външна политикаРедактиране
Падане на правителствотоРедактиране
На 20 февруари 2013 г. правителството подава оставка, в резултат на Антимонополните протести, започнали на 5 февруари същата година в страната, която на следващия ден е приета от Народното събрание с 209 гласа „за“, 5 „против“ и 1 „въздържал се“.[2] На 25 февруари същата година президентът на Република България Росен Плевнелиев връчва мандат за съставяне на правителство на ГЕРБ, който е върнат. Два дни по-късно мандат е връчен и на БСП, който Сергей Станишев, като лидер на партията, връща. На 5 март същата година мандатът за съставяне на правителство е върнат и от ДПС.[3] В резултат на това, на 13 март същата година президентът назначава служебно правителство, начело с Марин Райков.
СъставянеРедактиране
Кабинетът, предложен от нейния лидер Бойко Борисов, е формиран от политически дейци на ГЕРБ и независими експерти, въпреки че в XLI народно събрание партията е в малцинство (със 117 депутати от общо 240). Разпределението на министрите е в съотношение 14:2.
КабинетРедактиране
Сформира се от следните 16 министри и един председател.[4]
- 1: – преобразуват се на основание чл. 84, т. 6 и във връзка с чл. 108, ал. 1 от Конституцията на Република България следните учреждения:
- 2: – създават се на основание чл. 84, т. 6 и във връзка с чл. 108, ал. 1 от Конституцията на Република България следните учреждения:
- 3: – отговарящ за българите в чужбина.
Промени в кабинетаРедактиране
от 19 ноември 2009Редактиране
- Поради избирането на Йорданка Фандъкова за кмет на Столичната община тя е освободена от поста министър на образованието, младежта и науката. На 19 ноември нейното място на министър заема Сергей Игнатов, досегашният заместник министър на образованието, младежта и науката.
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| образование, младеж и наука | Сергей Игнатов | ГЕРБ | |
от 27 януари 2010Редактиране
- Поради подадената и приета оставка на Румяна Желева от поста на министър на външните работи, на 27 януари 2010 г. са извършени следните персонални промени:
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| външни работи | Николай Младенов | ГЕРБ | |
| отбрана | Аню Ангелов | ГЕРБ | |
от 18 март 2010Редактиране
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| министър без портфейл1 | Томислав Дончев | ГЕРБ | |
- 1: – отговарящ за управлението на средствата от Европейския съюз.
от 21 април 2010Редактиране
- На 21 април независимата Анна-Мария Борисова е назначена за министър на здравеопазването, след като Божидар Нанев е отстранен от поста.
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| здравеопазване | Анна-Мария Борисова | безпартиен | |
от 29 септември 2010Редактиране
- На 29 септември Борисова подава оставка като министър на здравеопазването и на следващия ден е назначен независимият Стефан Константинов.
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| здравеопазване | Стефан Константинов | безпартиен | |
от 20 декември 2010Редактиране
- на 20 декември министър Божидар Димитров подава оставка и е освободен на 4 февруари 2011 г., а негов заместник не е назначен.
от 18 май 2011Редактиране
- На 18 май Александър Цветков подава оставка като министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията[5][6] и на следващия ден е назначен Ивайло Московски.[5][7]
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| транспорт, информационни технологии и съобщения | Ивайло Московски | ГЕРБ | |
от 4 септември 2011Редактиране
- На 4 септември Росен Плевнелиев e избран за кандидат на ГЕРБ за президент и на 7 септември подава оставка като министър на регионалното развитие и благоустройството.[8][9] На 7 септември на негово място е назначена Лиляна Павлова.[10][11] За кандидат за вицепрезидент е избрана Маргарита Попова, която дотогава е Министър на правосъдието, а нейният ресор е поет на 30 ноември от Диана Ковачева.[12][13]
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| регионално развитие и благоустройство | Лиляна Павлова | ГЕРБ | |
| правосъдие | Диана Ковачева | ГЕРБ | |
от 21 март 2012Редактиране
- Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков подава оставка заради проваления форум в Дубай. На негово място е назначен Делян Добрев. Министърът на здравеопазването Стефан Константинов е критикуван от собствената си партия заради това, че не се справя с увеличаването на цените на лекарствата. Той подава оставка заради липсата на подкрепа от страна на управляващата партия и възпрепятстване осъществяването на реформите, които биха довели до подобряване на здравеопазването. На мястото на Константинов застава Десислава Атанасова.
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| икономика, енергетика и туризъм | Делян Добрев | ГЕРБ | |
| здравеопазване | Десислава Атанасова | ГЕРБ | |
от 28 януари 2013Редактиране
- На 28 януари 2013 г. премиерът Бойко Борисов поисква и получава оставка от министър Сергей Игнатов заради забавяне при среща и спор по темата Фонд „Научни изследвания“ (във връзка с извършената от Главния инспекторат на МС проверка във фонда, инициирана от оплаквания на учени от БАН и СУ, и свързаните с нея констатации и препоръки за подобряване на работата на фонда).[14] Игнатов депозира молбата си за напускане на поста и тя е приета веднага от министър-председателя. На 30 януари 2013 г. първоначално от пресцентъра на МС съобщават, че за министър е предложена зам. мин. Милена Дамянова, но по-късно е оповестен изборът на председателя на инициативния комитет за АЕЦ „Белене“ и председател на БАН акад. Стефан Воденичаров.[15] На 6 февруари 2013 г. акад. Стефан Воденичаров полага клетва в Народното събрание като Министър на образованието, младежта и науката.[16]
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| образование, младеж и наука | Стефан Воденичаров | безпартиен | |
Вижте същоРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ ДВ. Указ № 274 от 27 юли 2009 г. на Георги Първанов. Обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 60 от 30 юли 2009 г.
- ↑ Парламентът прие оставката на правителството, посетен на 23.02.2013
- ↑ Плевнелиев: Служебният кабинет ще има трима вицепремиери, посетен на 5.03.2013
- ↑ ДВ. Решение за избиране на Министерски съвет на Република България. Обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 60 от 30 юли 2009 г.
- ↑ а б Министърът на транспорта Александър Цветков подаде оставка, сменя го Ивайло Московски. // Дневник. 18 май 2011. Посетен на 2 май 2012. (на български)
- ↑ Министър Александър Цветков подаде оставка. // Vesti.bg. 18 май 2011. Посетен на 2 май 2012. (на български)
- ↑ Ивайло Московски е новият министър на транспорта. // Vesti.bg. 19 май 2011. Посетен на 2 май 2012. (на български)
- ↑ Младенова, Марта. Росен Плевнелиев подаде оставка като министър, тръгва си с високо вдигната глава. // DarikNews. 7 септември 2011. Посетен на 2 май 2012. (на български)
- ↑ Плевнелиев депозирал оставка като министър. // 24 часа. 7 септември 2011. Посетен на 2 май 2012. (на български)
- ↑ Лиляна Павлова е предложена днес от премиера Бойко Борисов да оглави МРРБ. // Министерство на регионалното развитие и благоустройството. 7 септември 2011. Посетен на 2 май 2012.
- ↑ Младенова, Марта. Лиляна Павлова е новият министър на регионалното развитие. // DarikNews. 7 септември 2011. Посетен на 2 май 2012. (на български)
- ↑ Диана Ковачева е новият министър на правосъдието. // Vesti.bg. 30 ноември 2011. Посетен на 2 май 2012. (на български)
- ↑ Официално: Диана Ковачева ще е новият правосъден министър. // Дневник. 21 ноември 2011. Посетен на 2 май 2012. (на български)
- ↑ Игнатов се забави и спори с мен!, 30 януари 2013
- ↑ Председателят на БАН сяда на стола на Сергей Игнатов, радио Дарик онлайн, 30 януари 2013
- ↑ Василева, Надежда. Стефан Воденичаров положи клетва като министър на образованието. // bnt.bg. Българска национална телевизия, 06.02.2013. Посетен на 06.02.2013.