Захиредин Бабур
Захиредин Мохамед Бабур (14 февруари 1483 – 26 декември 1530) е чагатайски и индийски владетел, изтъкнат пълководец, основател на династията на Великите моголи в Индия, където управлява от 1526 г. Известен е и като узбекски поет и писател.
| Захиредин Бабур ظهیرالدین مُحمَّد بابُر | |
| узбекски султан на Индия | |
 | |
| Роден |
14 февруари 1483 г.
|
|---|---|
| Починал | 26 декември 1530 г.
|
| Погребан | Кабул, Афганистан |
| Религия | ислям |
| Семейство | |
| Деца | Хумаюн |
| Захиредин Бабур в Общомедия | |
Биография
редактиранеБабур е пряк потомък на Амир Тимур и на Чингис хан съответно чрез баща си и майка си.[1][2][3] На около 12-годишна възраст наследява от баща си трона на Фергана.[4] Баща му Омар Шейх е убит 9 юни 1494 г. на 39 години. Бабур в течение на много години води борби с другите феодали, като загубва властта. За кратко наследява чичо си в град Самарканд.
От 1500 до 1505 г. води неуспешни битки с узбеките, след което е изместен от узбеко-монголския хан Шейбани. Премества се в Афганистан, където става наследник на емира на Кабул. Оттам предприема поход за завладяването на Индия, където през 1526 г. премества центъра на новосформираната Моголска империя.
През 1512 г. прави неуспешен опит да си върне Бухара и Самарканд. От Кабул през 1519 г. Бабур предприема поход към Северозападна Индия, а през 1527 г. – към Делхи. Бабур печели битките с владетеля на Делхи Ибрахим Лоди в Панипат през април 1526 г. и с княз Санграм Сингхомв в Кхануа през 1527 г.
Захиредин Бабур е сравняван с Алишер Навои. Поезията на Бабур, написана на чагатайски език, се характеризира с чистота на образите и афоризми. Неговата основна творба „Автобиография“, е първият образец на този жанр в историческата литература който описва събитията от 1493 до 1529 г. Ярко пресъздава подробности от всекидневния живот на благородниците и нравите и обичаите на епохата. Бабур почива на 26 декември 1530 г. в Агра от дизентерия.
Литература
редактиране- Кор-Оглы Х. Г. Узбекская литература. – М., 1968.
- Г. Лэмб. Бабур-тигр. М., Центрполиграф, 2002.
- Muzaffar Alam & Sanjay Subrahmanyan (Eds.) The Mughal State 1526 – 1750. Delhi, 1998.
Източници
редактиране- ↑ Christoph Baumer, The History of Central Asia: The Age of Islam and the Mongols, Bloomsbury Publishing, 2018, p. 47
- ↑ F. Lehmann: Ẓahīr-al-Dīn Moḥammad Bābor. In Encyclopædia Iranica. Online Ed. December 1988 (updated August 2011)
- ↑ Robert L. Canfield, Robert L. (1991). Turko-Persia in historical perspective, Cambridge University Press, p. 20.
- ↑ "Babur, the first Moghul emperor: Wine and tulips in Kabul". The Economist. 16 December 2010. pp. 80–82. Retrieved 12 June 2015.