Захиредин Бабур

(пренасочване от Бабур)

Захиредин Мохамед Бабур (14 февруари 1483 – 26 декември 1530) е чагатайски и индийски владетел, изтъкнат пълководец, основател на династията на Великите моголи в Индия, където управлява от 1526 г. Известен е и като узбекски поет и писател.

Захиредин Бабур
ظهیرالدین مُحمَّد بابُر
узбекски султан на Индия

Роден
Починал
Погребан Кабул, Афганистан

Религия ислям
Семейство
Деца Хумаюн
Захиредин Бабур в Общомедия

БиографияРедактиране

Бабур е пряк потомък на Амир Тимур и на Чингис хан съответно чрез баща си и майка си.[1][2][3] На около 12-годишна възраст наследява от баща си трона на Фергана.[4] Баща му Омар Шейх е убит 9 юни 1494 г. на 39 години. Бабур в течение на много години води борби с другите феодали, като загубва властта. За кратко наследява чичо си в град Самарканд.

От 1500 до 1505 г. води неуспешни битки с узбеките, след което е изместен от узбеко-монголския хан Шейбани. Премества се в Афганистан, където става наследник на емира на Кабул. Оттам предприема поход за завладяването на Индия, където през 1526 г. премества центъра на новосформираната Моголска империя.

През 1512 г. прави неуспешен опит да си върне Бухара и Самарканд. От Кабул през 1519 г. Бабур предприема поход към Северозападна Индия, а през 1527 г. – към Делхи. Бабур печели битките с владетеля на Делхи Ибрахим Лоди в Панипат през април 1526 г. и с княз Санграм Сингхомв в Кхануа през 1527 г.

Захиредин Бабур е сравняван с Алишер Навои. Поезията на Бабур, написана на чагатайски език, се характеризират с чистота на образите и афоризъм. Неговата основна работа – „Автобиография“, е първият образец за този жанр в историческата литература. Описва събитията през 1493 – 1529 г. Ярко пресъздава подробности от всекидневния живот на благородниците и нравите и обичаите на епохата. Бабур почива на 26 декември 1530 г. в Агра от дизентерия.

ЛитератураРедактиране

  • Кор-Оглы Х. Г. Узбекская литература. – М., 1968.
  • Г. Лэмб. Бабур-тигр. М., Центрполиграф, 2002.
  • Muzaffar Alam & Sanjay Subrahmanyan (Eds.) The Mughal State 1526 – 1750. Delhi, 1998.

ИзточнициРедактиране

  1. Christoph Baumer, The History of Central Asia: The Age of Islam and the Mongols, Bloomsbury Publishing, 2018, p. 47
  2. F. Lehmann: Ẓahīr-al-Dīn Moḥammad Bābor. In Encyclopædia Iranica. Online Ed. December 1988 (updated August 2011). "Bābor, Ẓahīr-al-Dīn Moḥammad son of Umar Sheikh Mirza, (6 Moḥarram 886-6 Jomādā I 937/14 February 1483 – 26 December 1530), Timurid prince, military genius, and literary craftsman who escaped the bloody political arena of his Central Asian birthplace to found the Mughal Empire in India. His origin, milieu, training, and education were steeped in Muslim culture and so Bābor played significant role for the fostering of this culture by his descendants, the Mughals of India, and for the expansion of Islam in the Indian subcontinent, with brilliant literary, artistic, and historiographical results."
  3. Robert L. Canfield, Robert L. (1991). Turko-Persia in historical perspective, Cambridge University Press, p. 20. "The Mughals-Persianized Turks who invaded from Central Asia and claimed descent from both Timur and Genghis – strengthened the Persianate culture of Muslim India".
  4. "Babur, the first Moghul emperor: Wine and tulips in Kabul". The Economist. 16 December 2010. pp. 80–82. Retrieved 12 June 2015.