Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за болярина Балик. За едноименното село вижте Балик (село).

Архонт Балик (на латински: Balik; на гръцки: Μπαλίκας; † 1347) е средновековен болярин (fl ок. 1320/1325 – 1347), основател на т.нар. Добруджанско деспотство (също Карвунско деспотство, а по-късно – княжество).

Балик
архонт на Добруджа
Лични данни
Управление ок.1325 – 1347
Роден
14 век
Починал
Предшественик -
Наследник Добротица

През втората четвърт на 14 век, след падането на Тертеровата династия през 1322 г., Балик постепенно обособява от Търновското царство територията на Карвунската хора (дн. Добруджа) и създава свое феодално деспотство със седалище главния град на областта – Карвуна (дн. Каварна)[1][2], от чието име впоследствие градът придобива настоящото си наименование.

Данните за Балик са оскъдни: известно е, че през 1346 г. византийската императрица Анна Савойска иска от добруджанския деспот помощ срещу узурпатора Йоан Кантакузин. Балик изпраща войска от 1000 души, водена от братята му Теодор и Добротица, но тя претърпява поражение.[3] През 1347 г. Умур бег от Айдън предприема по нареждане на император Йоан V Палеолог битка по Черно море против Добруджа, в която Балик и брат му Теодор умират.

След смъртта на Балик негов наследник като управител на деспотството е брат му Добротица, а столицата е преместена в Калиакра.

Град Балчик носи името на деспота, като в сегашната си форма това име е видоизменено от Балик през турски език в „Балчик“, както градът е известен от векове.

ЛитератураРедактиране

  • Bartusis, Mark C.. The Late Byzantine Army: Arms and Society 1204 – 1453. University of Pennsylvania Press, 1997. ISBN 0-8122-1620-2.
  • Васил Златарски, История на българската държава през средните векове, Част I, II изд., Наука и изкуство, София 1970
  • „Енциклопедия България“, том 2, издателство на БАН, София, 1978
  • „Кой кой е в средновековна България“, Й. Андреев, Е. Лазаров, П. Павлов, изд. Просвета, София, 1994, ISBN 954-01-0476-9
  • Tadeusz Wasilewski, Historia Bułgarii, wyd. 2 uzup. Wrocław: Ossolineum 1988, s. 108.

ИзточнициРедактиране

  1. Георгиев, П. Името Карвуна и прабългарите – Старобългаристика, 2002, № 2, 70 – 82.
  2. Иван Божилов, Марин Димитров, Балчик, древност и съвремие, 1990
  3. Bartusis 1997, с. 96

Външни препраткиРедактиране