Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за болярина Балик. За едноименното село вижте Балик (село).

Архонт Балик (на латински: Balik; на гръцки: Μπαλίκας; † 1347) е средновековен болярин (fl ок. 1320/1325 – 1347), основател на т.нар. Добруджанско деспотство (също Карвунско деспотство, а по-късно – княжество).

Балик
архонт на Добруджа
Лични данни
Управление ок.1325 – 1347
Роден
14 век
Починал
Предшественик -
Наследник Добротица
Семейство
Династия Тертеровци

През втората четвърт на 14 век, след падането на Тертеровата династия през 1322 г., Балик постепенно обособява от Търновското царство територията на Карвунската хора (дн. Добруджа) и създава свое феодално деспотство със седалище главния град на областта – Карвуна (дн. Каварна)[1][2], от чието име впоследствие градът придобива настоящото си наименование.

Изследователите приемат, че Балик е потомък именно на Тертеровци и че областта около Карвуна е дадена на баща му или на него самия като апанаж.[3]

Известно е, че през 1346 г. византийската императрица Анна Савойска иска от добруджанския деспот помощ срещу узурпатора Йоан Кантакузин. Балик изпраща войска от 1000 души, водена от братята му Теодор и Добротица, но тя претърпява поражение.[4] През 1347 г. Умур бег от Айдън предприема по нареждане на император Йоан V Палеолог битка по Черно море против Добруджа, в която Балик и брат му Теодор умират.

След смъртта на Балик негов наследник като управител на деспотството е брат му Добротица, а столицата е преместена в Калиакра.

Град Балчик носи името на деспота, като в сегашната си форма това име е видоизменено от Балик през турски език в „Балчик“, както градът е известен от векове.

ЛитератураРедактиране

  • Bartusis, Mark C.. The Late Byzantine Army: Arms and Society 1204 – 1453. University of Pennsylvania Press, 1997. ISBN 0-8122-1620-2.
  • Васил Златарски, История на българската държава през средните векове, Част I, II изд., Наука и изкуство, София 1970
  • „Енциклопедия България“, том 2, издателство на БАН, София, 1978
  • „Кой кой е в средновековна България“, Й. Андреев, Е. Лазаров, П. Павлов, изд. Просвета, София, 1994, ISBN 954-01-0476-9
  • Tadeusz Wasilewski, Historia Bułgarii, wyd. 2 uzup. Wrocław: Ossolineum 1988, s. 108.

ИзточнициРедактиране

  1. Георгиев, П. Името Карвуна и прабългарите – Старобългаристика, 2002, № 2, 70 – 82.
  2. Иван Божилов, Марин Димитров, Балчик, древност и съвремие, 1990
  3. Д-р Никола Дюлгеров, „Трите Българии: Как се стигна до раздробяването на българското царство?“, сп.„Българска история“, април 2018 г., стр. 14, ISSN 2367-864X
  4. Bartusis 1997, с. 96

Външни препраткиРедактиране