Феодализъм е съсловна военно-политическа социална система, изградена на взаимоотношенията, свързани със собствеността на земята и изпълнението на военна служба. В класическата си форма феодализмът е характерен за средновековна Европа и се основава на набор от реципрочни правни и военни задължения между членовете на военната аристокрация, която се състои от три елемента – сеньори, васали и феоди. Макар и думата „феод“ да идва от къснолатинската дума feudum, (на свой ред заета от германския корен *fehu – термин, често използван през Средновековието) и означаващ имение или земя, държана при определени задължения от феодал, терминът за обозначаване на целия обществен строй влиза в употреба едва през XVII век, когато описваната система вече е в процес на разпадане и трансформации.

Съществуват различни и понякога противоречиви дефиниции на термина. Най-тясната от тях се основава на правните отношения: феодализмът е система от двустранни юридически и военни задължения между военната аристокрация в Европа през Средновековието, концентрирана около тройната концепция за васали, сюзерени и феоди. Друга е: обществен строй, при който земевладелците разполагат с труда на селяните, които по това време са с несвободен статут, който някъде и в някои отношения се доближава до робския.

Произход на феодализмаРедактиране

Феодализмът в Западна Европа започва да се установява още през V век при късната Римска империя. Характерни за него са високата степен на политическа децентрализация, дуализмът на светската и духовната власт, специфичната роля на европейския град като център на занаятите и търговията, ранното развитие на хоризонтални обществени структури, публичното частно право. Феодализмът господства в Европа през цялото Средновековие, до буржоазните революции, които резултират във въвеждането на нов строй – капитализма.

Съществуват различни мнения за това, имало ли е феодални отношения (в класически смисъл) в другите части на света. Според някои историци и социолози феодализмът е предимно, ако не и изключително западноевропейски феномен, зародил се поради специфични исторически условия. Главните критики на концепцията за феодализма като универсален стадий на развитието на обществото се състоят в това, че при повечето общества извън Европа отсъстват такива важни елементи като едрото частно земевладение, крепостното право и имунитетите и привилегиите на съсловието на военните аристократи.

Безспорно обаче може да се направи паралел между средновековна Западна Европа и средновековна Япония, където централната власт е силно ограничена от едрите военни аристократи и земевладелци даймьо и техните васални самураи (по-дребни аристократи и земевладелци, но и професионални воини, следващи стриктен код на честта, подобно на европейските рицари).

В античния свят най-сходна с феодализма система има Персийската империя, в която на тежковъоръжените конници се раздават земи, подобно на феодалния лен.

Феодална икономикаРедактиране

При феодализма основното богатство е земята, която като източник на прехрана е пръв икономически фактор. Земеделието е основна дейност, от която зависят всички социални слоеве. При феодалните отношения собствениците на земя (феодали) са подредени по стълбица: низшестоящият (васал) получава от висшестоящия (сеньор, сюзерен) за службата си поземлен имот (фиеф или лен (ползва се и терминът феод)) и крепостни селяни. Отгоре на феодалната пирамида стои монархът, който, поне в началото на развитието на феодалния строй, има абсолютна власт (подобно на римските императори) и отдава земи на васалите за временно ползване. Когато постепенно тези имоти започват да се предават по наследство, неговата власт става доста ограничена от едрите сеньори. Сеньорите обаче на свой ред нямат пълна власт над всички земевладелци, намиращи се под тях в стълбицата (принципът „Васалът на моя васал не е мой васал“, действащ в много от държавите на континентална Европа). Селяните са закрепостени към земите на феодалите на всички нива и са длъжни да плащат за правото си да живеят на тях, както и да ги обработват с безплатен труд в полза на феодала, а не на последно място да плащат и данъци. Съществуват и напълно свободни селяни – алодисти – но те също търсят покровителство от по-силните. Поставя се началото и на коопериране на усилията за обработка на земята чрез общинско управление. Към края на IX и началото на X век тази система вече се е наложила в повечето земи на Западна Европа и е известна като сеньориална или манориална според названието на земните участъци (имения) и обвързаните с тях производители: (на френски: seignerie, на английски: manor, на немски: Landherrshaft)[1]:7.

Населените места се формират на места с естествена защита от нападения, най-често възвишения, заобиколени от естествени или изкуствени водни препятствия. На такива възвишения се изграждат и замъците на владетелите, оградени с крепостни стени, а в подножието на крепостните стени се разполагат жилищата в селището. Първите замъци имат елементарна конструкция – квадратна кула на два или три етажа. Отначало се използва дърво, но с напредването на строителните техники се издигат кули от камък. Постепенно самите замъци стават символ на авторитета на собственика (кастелана), който пък събира около себе си група войници, които да поддържат реда. Тези военни се обвързват с клетва за вярност към своя господар, а той поема издръжката им. Когато срещу службата си получават от кастелана поземлен имот, те се ползват с привилегии спрямо другите наематели. Броят на войниците се увеличава и поради практиката на майората – наследството да получава най-големият син. Така по-малките и незаконните синове остават без издръжка и трябва да си търсят подходящо препитание. В тези среди се заражда рицарското съсловие[1]:11. Сред рицарите има както благородници, така и случайно авантюристи, но с доказани воински качества. Когато някой от тях се препоръчва за васал, той получава от сеньора си земя, от която да се издържа. Включена е не само земята, но инструментите, животните и хората, които я обработват. Макар държателите на фиефове не винаги да са благородници, те са ангажирани със заниманията на благородници: война, религия, правосъдие и висша администрация[1]:19.

Феодален замъкРедактиране

 
Пребогатият часослов на херцог дьо Бери за март, около 1410
На преден план: селскостопански дейности във френско имение; на заден план замъкът на херцога

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Гагова, Красимира. Средновековна Европа X – XIII век. Лекционен курс. София, ИК Полис ООД, 2007. ISBN 978-954-796-020-6. с. 238.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Феодализм“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.