Балкански пакт
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Балканският пакт, или Балканско съглашение, наричан още Балканска Антанта, е договор за военно-политически съюз, целящ да запази статуквото на Балканите след Първата световна война и насочен срещу България и Унгария.
Проекът за балкански пакт е инспириран от френската дипломация, чрез който Франция е искала да засили влиянието си в Югоизточна Европа. Договорът за създаването на съюза е подписан на 9 февруари 1934 г. от Турция, Гърция, Румъния и Югославия. Подписалите страни се съгласяват да прекратят териториалните си претенции, породени след Първата световна война, една към друга и към съседните им страни. Също така в случай на нападение от страна, която не е член на съюза, се предвижда оказване на помощ.
Други страни в региона, които взимат участие в дипломатическите взаимоотношения, но отказват да подпишат документа са: Италия, Албания, България, Унгария и СССР. Повечето от тези страни имат предимно претенции за териториална експанзия като загубили страни в Първата световна война.
Балканският пакт спомага за осигуряването на мира между Турция и независимите страни в Югоизточна Европа, които са били част от Османската империя (най-вече Гърция), но не успява да охлади местните интриги, което окуражава военната интервенция в региона на Германия, Великобритания и Съветския съюз по време на Втората световна война.
Създаването на пакта е основната външно-политическа причина, довела до извършването на Деветнадесетомайския преврат.
Балканският пакт престава да съществува след нападението на Нацистка Германия над Югославия на 6 април 1941 година, като на практика не се задейства клаузата за помощ при нападение от друга страна.