Банко Банков (инженер)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Банко Банков.

Банко Петков Банков е български строителен инженер, професор, писател.

Банко Банков
български инженер и писател
Роден
Техника
Област Строително инженерство
Образование Инженерно-строителен институт в София
Литература
Жанрове разказ, роман
Награди Национална литературна награда „Проф. Димитър Димов“ (2015)

БиографияРедактиране

Банко Банков е роден на 2 юли 1936 г. в Ловеч. Завършва Пълно средно смесено училище „Христо Кърпачев“ (Ловеч) като първенец на випуска със златен медал (1954) и със специалност промишлено и гражданско строителство в Инженерно-строителния институт, София (1960).

След дипломирането си е обектов ръководител при строежа на Комбината за цветни метали в Пловдив (1960-1962), инженер-конструктор при строежа на Нефтохимическия комбинат в Бургас (1962 – 1964), за което е награден е два пъти с Медал „За трудово отличие“.

По-късно е преподавател по строителна механика във Висшия инженерно-строителен институт и във Висшето строително училище. Специализира във Франция (1974 – 1975) и Полша (1988). Доктор на науките от (1975), доцент (1979) и професор (1991). Заместник-декан на Строителния факултет в Инженерно-строителния институт гр. София (1991 – 1994), ръководител на катедра „Строителна механика“ (1995 – 1999), ръководител на сцециализанти и докторанти по строителна механика.

Автор е на около 50 научни публикации, монографии и учебници по строителна механика. Член е на Съюза на учените в България, на бюрото на Националния комитет по теоретична и приложна механика, на редакционната колегия на списание „Строителство“.

Банко Банков е автор на над 400 заглавия художествена литература. По време на следването си участва в литературния кръжок „Димчо Дебелянов“. Дебютира със сатирични стихове във в-к „Стършел“ и в-к „Студентска трибуна“. Публикува първите си белетристични творби в сп. „Септември“ и сп. „Пламък“. През 1982-1988 г. е референт-редактор към СБП и член на Съюза на българските писатели. Сътрудничи на в-к „Литературен фронт“, в-к „Пулс“, в-к „Труд“, сп. „Отечество“, сп. „Съвременник“ и др. Съветник към Комисия по култура и медии към 43 и 44 Нар. събрание, автор на проектозакон на СБП за съхранение, употреба и развитие на бълг. език.

БиблиографияРедактиране

Книги с разкази и повести

Дълъг ден, изд. Нар. младеж, 1970

  • Загубата“, изд. Нар. младеж,1976
  • „Изкачването“, изд. Нар. младеж,1981
  • „Циганско лято“, изд. Бълг. писател, 1981
  • „Следи по пясъка“, изд. Атон, 2006
  • „Дамга под ризата“, изд. Вес. Люцканова, 2008
  • „Мъжки грехове“, изд. Св. Кл.Охридски, 2011
  • "Граматика за възрастни", изд. Св. Кл. Охридски 2013
  • "Поданици на отписано време", изд. Фастумпринт, 2016
  • "Нагоре по надолнището", изд. Фастумпринт, 2016
  • "Прежалими загуби", изд. Фастумпринт, 2017
Романи
  • „Нито първи, нито последни“, изд. Бълг. писател, 1987
  • „Светла и спътници“, изд. Вес. Люцканова, 1994
  • „Банална грешка“, изд. Корп. Развитие, 2000
  • "Зряла възраст", изд.Фастумпринт, 2015
  • "Банална грешка" (второ изд.) Фастумпринт, 2019
Детски приказки
  • „До утре и назад“, изд. Отечество, 1978
  • „Пижамата на тигърчето“, изд. Фют, 2004
  • „Щурчова мечта“, изд. Фют, 2006
  • "Преди да пораснеш", изд. Фют, 2011
  • "Шарена торба с днешни приказки", изд. Фастумпринт, 2018
Пиеси и драматургични сборници
  • „Кой ще дочака изгрева“, сп. Театър, кн.11, 1980
  • "Кой ще дочака изгрева", Реп. библиотека, кн.4, 1981
  • „Чудото по Димитровден“, сп. Театър, кн.8, 1984
  • „Голямото надхитряне“, Театр. библиотека кн.4, 1985
  • "Светът не е от днес" („Кой ще дочака изгрева“, "Чудото по Димитровден", "Чипровски барон", "Голямото надхитряне", "Пазарен преход") изд. Св. Кл. Охридски", 2011
  • "Последен шанс", сп. Пламък, кн.4, 2019
  • „Прозорци в зида“, ("Под южния кръст", "Щурец-свирец", "Последен шанс"), изд. Фастумпринт, 2020
Киносценарии
  • "Зимно слънце", сп. Киноизкуство, кн.12, 1986, филмиран под заглавие „Съседката“, 1988

НаградиРедактиране

  • Медали „За трудово отличие“
  • Награди за проза, драматургия и научно-популярна литература
  • Почетен знак „1300 години България“
  • Национална литературна награда „Проф. Димитър Димов“ (2015)[1], лит. награда "Николай Хайтов–2015" за романа "Зряла възраст, Голямата награда за българска драматургия "Иван Радоев – 2019" за пиесата "Под южния кръст"

ИзточнициРедактиране

  • Кузманов Ю., История на училище „Христо Кърпачев“ 1945 – 1991 г., Издателство „Инфовижън“, Лч., 2012, с. 207
  • Банков, Б., Следи по пясъка, ИК „Атон“, София, 2006