Вижте пояснителната страница за други значения на Баренц.

Баренцово море (на норвежки: Barentshavet; на руски: Баренцево море, до 1853 година – Мурманско море), е периферно море на Северния ледовит океан.[1] Разположено е между северния бряг на Европа и островите Мечи, Шпицберген, Земя на Франц Йосиф, Нова Земя и Вайгач. На запад граничи с Норвежко море, на юг – с Бяло море, на изток – с Карско море, на север – със Северния Ледовит океан. Районът от морето, разположен източно от остров Колгуев, носи неофициално името Печорско море. Площ 1 405 000 km2, среден обем 282 хил. km3, средна дълбочина 200 m, максималната – 600 m в най-западната част.[2]

Баренцово море
море
Местоположение на Баренцово море.
Местоположение на Баренцово море.
Страни с излазНорвегия, Русия
Средна дълбочина229 m
Максимална дълбочина600 m
Площ1 405 000 km2
Обем282 000 km3
75° с. ш. 40° и. д.
Баренцово море в Общомедия
Карта от 1614 г., където морето е наречено Мурманско.
Колският залив на Баренцово море.
Границата между Бяло и Баренцово море.

Излаз на Баренцово море имат Русия и Норвегия. Баренцово море има голямо значение за транспорта и за риболовната индустрия, тук са разположени големи пристанища – Мурманск и Вадьо (Норвегия). До Втората световна война излаз на Баренцово море е имала и Финландия.

Баренцово море е наименувано в чест на холандския мореплавател Вилем Баренц, който в края на ХVІ век извършва три плавания в Арктика. По време на последната си експедиция (1597 – 98 г.) морето е сковано от ледове и корабът му остава прикован сред тях. Голяма част от екипажа, както и Баренц, се разболяват от скорбут, и след смъртта на известния мореплавател тялото му е погребано в Баренцово море. Идеята морето да бъде кръстено така е по предложение на немския географ Август Петерман. Научното му изследване започва с експедициите на Фьодор Литке през 1821 – 24 г., а първата му пълна и достоверна хидроложка характеристика е съставена от руския хидролог Николай Книпович в началото на ХХ в.[2]

През Втората световна война морето е бойното поле в битката за Баренцово море, в която немски кораби и подводници нападат британски военни конвои. Немците потапят миноносеца HMS Bramble и разрушителя HMS Achates, но губят кораба Z16 Friedrich Eckoldt. До Втората световна война излаз до бреговете му имат Русия, Норвегия и Финландия, но след приключването на войната и определянето на държавните граници на Финландия, тя губи правото на излаз към него.

През Студената война Северният флот на Русия използва южните брегове на морето като база за ядрени подводници – стратегия, която Русия продължава.

В последно време морският шелф на Баренцово море по направление към Шпицберген става обект на териториални спорове между Руската Федерация и Норвегия. През 2011 г. териториалният спор между страните е уреден с договор.

Брегова линия, острови, релеф на дъното

редактиране

Бреговете на морето са предимно фиордови, скалисти, силно разчленени. Най-големите заливи са: Порсангер фиорд, Варангер фиорд, Мотовски залив, Колски залив и др. Източно от полуостров Канин бреговете са предимно ниски и слабо разчленени. Тук има три големи плитки залива: Чаунска губа, Печорски залив (Печорска губа) и Хайпударска губа и няколко малки бухти.[2]

В пределите на Баренцово море островите са малко, като най-голям е остров Колгуев. Вливат се множество реки, по-големите от които са: Патсьоки, Кола, Вороня, Пьоша, Индига, Печора, Коротаиха и др.[2]

Баренцево море е разположено в зоната на континенталния шелф, но за разлика от други подобни морета, голяма част от него има дълбочина 300 – 400 m, средна дълбочина 229 m и максимална 600 m, разположена в крайната му западна част. По дъното на морето ясно се открояват подводните равнини (Централно плато), подводните възвишения (Централно, Персей с минимална дълбочина 63 m), подводните падини (Централна, максимална дълбочина 386 m) и подводните депресии (Западна, максимална дълбочина 600 m, Франц-Виктория – 430 m и др.). Дъното в южната част на морето е плитко с дълбочина под 200 m и се отличава с равнинен релеф.[2]

Геоложки строеж

редактиране

Дъното на Баренцово море е заето от т.нар. Баренцова плоча с протерозойска и раннокамбрийска възраст. Възвишенията по му дъното представляват антеклизи, а депресиите – синеклизи. По-малките форми на релефа са остатъци от древни брегови линии на дълбочина около 200 и 70 m и представляват ледниково-денудационни и ледниково-акумулативни форми и пясъчни възвишения, формирани от силните приливни течения.[2]

В състава на дънните наслаги в южните равнинни части на морето преобладава пясъкът, на места камъни и чакъл. По възвишенията в централните и северни части – глинест пясък, тинест пясък, а в депресиите – тиня. Навсякъде се забелязва примес от грубо оформен скален материал, което е свързано с движението на ледника през кватернера и широкото разпространение на реликтови ледникови наслаги. Мощността на отложения в северните и средните части е под 0,5 m, вследствие на което на отделни възвишения по дъното древните ледникови наслаги практически се намират най-отгоре. Бавният темп на наслояването на наслагите (под 30 mm за 1000 години) се обяснява с незначителното постъпване на теригенен материал – в Баренцово море не се влива нито една голяма река (освен Печора, оставяща почти целия свой алувий в пределите на Печорския лиман), и с това, че брегове на морето са изградени основно от здрави кристалинни скали.[2]

Климатът на Баренцово море се намира под влиянията на топлия Атлантически океан и студения Северен ледовит океан. Честите нахлувания на топли атлантически циклони и студен арктичен въздух определят голямата изменчивост на климатичните му условия. През зимата над морето преобладават югозападните, а пролетта и лятото – североизточните ветрове. Често явление са щормовете. Средната февруарска температура се изменя от -25 °C на север до -4 °C на югозапад, а средната августовска температура от 0 – 1 °C на север до 10 °C на югозапад. Почти целогодишно над морето преобладава облачно време. Годишното количество на валежите варира от 250 mm на север до 500 mm на югозапад.[2]

Хидроложки показатели

редактиране

Морски течения, приливи и отливи

редактиране

Повърхностните течения в Баренцово море образуват кръговрат, обратен на часовниковата стрелка. По източната и южната му периферия на изток и север се движат атлантическите води на топлото Нордкапско течение (клон от системата на Гълфстрийм), влиянието на което се проследява до северните брегове на Нова Земя. Северните и западните части на кръговрата се образуват от местни и арктически води, постъпващи от Карско море и Северния ледовит океан. В централните части на морето съществува система от вътрешни кръгови течения. Циркулацията на водите се изменя под влияние на променящите се ветрове и водообмена със съседните морета. Голямо значение, особено край бреговете, имат приливно-отливните течения.[2]

Приливите са полуденонощни, като най-високи са край бреговете на Колския полуостров – до 6,1 m, а в останалите места варират от 0,6 m до 4,7 m.[2]

Воден баланс

редактиране

Водообменът със съседните морета има голямо значение за водния баланс на Баренцово море. През цялата година в него през протоците постъпват (толкова се и оттичат) около 76 хил. km3 вода, което съставлява около 1/4 от общия му обем. Най-голямо количество вода (59 хил. km3 годишно) внася топлото Нордкапско течение, оказващо изключително голямо влияние на хидроложкия му режим. Общото количество речна вода, постъпваща годишно в него, съставлява средно около 200 km3.[2]

Температура на водата, соленост

редактиране

Постъплението на топли атлантически води определят относително високата температура и соленост в югозападните му части. Тук през февруари и март температурата на водата на повърхността е 3 – 5 °C, а през август 7 – 9 °C. На север от 74° с.ш. в югоизточните части на морето температура на водата на повърхността през зимата е под -1 °C, а през лятото – от 0° до 4 °C на север и от 4° до 7 °C на югоизток.[2]

Солеността в повърхностния слой на водата в открито море през годината варира от 34,7 до 35 на югозапад, от 33 до 34‰ на изток и от 32 до 33‰ на север. В крайбрежните райони през пролетта и лятото солеността се понижава до 30 – 32‰, а към края на зимата нараства до 34 – 34,5‰.[2]

Ледови явления

редактиране

Суровите климатични условия на север и на изток в Беренцово море определят неговата голяма ледовитост. Целогодишно свободни от ледове остават само югозападните му части. Най-голямо разпространение ледената покривка достига през април, когато около 75% от повърхността му е заета от плаващи ледове. През изключително неблагоприятни години в края на зимата плаващите ледове достигат непосредствено до бреговете на Колския полуостров. Най-малко е количеството на ледовете в края август, като през това време границата им се отдръпва северно от 78° с.ш. На северозапад и североизток ледовете се задържат целогодишно, но в отделни, благоприятни години морето напълно се очиства от тях.[2]

Флора и фауна

редактиране

Баренцово море е богато на различни видове риба, растителен и животински планктон и бентос. По южния бряг са разпространени морски водорасли. От 114-те вида риба, обитаващи Баренцово море, най-важни в промишлено отношение са: треска, пикша, Sebastes, Anarhichadidae, Pleuronectiformes, Clupea и други. От бозайниците могат да се срещнат: бяла мечка, пръстенчат тюлен, гренландски тюлен, белуга и други. По бреговете изобилстват чистика и трипръстата чайка. През 20 век е внесен камчатски рак, който успява да се адаптира към новите условия и започва да се размножава интензивно. В последните години се наблюдава изобилие на краба Chionoecetes opilio. По дъното на цялата акватория се срещат различни видове морски звезди.[2]

Стопанство

редактиране

Баренцово море е известно с богатия улов на риба, което го прави важен източник на националния улов на Русия и Норвегия. Рибарите ловят риба в индустриални количества, както отчитат годишните статистики. То играе важна роля и за морския транспорт между държавите, тъй като на бреговете му са разположени няколко големи пристанища – Мурманск, Териберка, Индига и Нарян Мар в Русия и Вадьо в Норвегия.[2]

Екологични проблеми

редактиране

Сериозен проблем представлява замърсяването на морето от дейността на съветския/руския ядрен флот и норвежките заводи за преработване на радиоактивни отпадъци. Морето има лошата слава на „масов гроб“ за радиоактивни отпадъци. Разположената в град Мурманск основна част от руския Северен флот от атомни подводници годишно произвежда и отлага на дъното на морето 5000 тона радиоактивни отпадъци. Предполага се, че във водите на водния басейн се изхвърлят и отпадъци от ядрения реактор в град Полярни, както и отпадъци от ядрени ракети, останали от времето на Студената война. [3] Въпреки високата степен на замърсяване, в Баренцово море рибарите ловят риба в индустриални количества, преработвани от заводите на хранително-вкусовата промишленост. Норвежките заводи за преработка на радиоактивни отпадъци вероятно също допринасят за радиоактивното замърсяване на Баренцово море.

Източници

редактиране
  1. John Wright. The New York Times Almanac. Psychology Press, 2002. ISBN 978-1-57958-348-4. с. 459.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Баренцево море, т. 2, стр. 629 – 631
  3. Атлас Светът във вашите ръце, ст. Русия, Мурманск с. 22, Издателска компания Де Агостини Хелас ООД, София, 2011, ISSN 1791 – 0463

Външни препратки

редактиране