Батбаян
Ба̀тбаян (Големият Баян или Боян; също Бат Бай или Бат Боян) от рода Дуло е последният владетел на Велика България.
| Батбаян | |
|---|---|
| владетел на Стара Велика България | |
| Управление | 665 – 668 г. |
| Наследил | Кубрат |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал |
към 690 г.
|
| Семейство | |
| Династия | Дуло |
| Баща | Кубрат |
Повечето историци отъждествяват Батбаян с Безмер от „Именника на българските ханове“.[1] Счита се, че е най-големият от петимата синове на хан Кубрат. По време на управлението на Кубрат, Батбаян, като най-голям негов син, е начело на бащиното си племе – това на утигурите. Другите синове на Кубрат управляват останалите две основни прабългарски племена – Котраг управлява кутригурите (котраги), а Аспарух – оногурите – най-голямото племе. След смъртта на баща си Батбаян застава начело на племенното обединение. През 668 година Велика България попада под хазарска зависимост и прекратява съществуването си.
ИзточнициРедактиране
- „Заповіт Кубрата“ „Завет Кубрата“, документалният филм, Украйна
- Голяма книга на българските владетели стр. 13 – Станчо Пенчев, 2014
ИзточнициРедактиране
- ↑ Димитров, Х.. Историческата действителност в „Именника на българските ханове“. // Преслав 4. 1993. с. 245.
| Кубрат | → | кан на Велика България (665 – 668) | → | – |