Български владетели
Уикимедия списък
Тази статия е за владетелите на Стара велика България и България. За други значения вижте Владетели на Волжка България.
Владетели по исторически периоди
редактиране| Титла | Име | Династия | Династичен герб | Години на управление | Бележки |
|---|---|---|---|---|---|
Владетели на Стара Велика Българияредактиране | |||||
| Хан (патриций)[1] | Кубрат (Курт) | род Дуло | — | 632 – 665 | [2] Основател на Велика България |
| Хан[1] | Батбаян (Безмер) | род Дуло | — | 665 – 668 | [2] |
Владетели на Първата българска държаваредактиране | |||||
| Хан[1] | Аспарух | род Дуло | — | 681 – 700 | Основател на Дунавска България. Син на хан Кубрат |
| Хан[1] (кесар) | Тервел (Тривелий) | род Дуло | — | 700 – ок. 721 | Син на хан Аспарух |
| Хан[1] | Кормесий | род Дуло | — | ок. 721 / 738 | Първороден син на хан Тервел |
| Хан[1] | Севар | род Дуло | — | 738 – 753 | Син на хан Кормесий. Убит от боилите за провизантийска политика |
| Хан[1] | Кормисош | род Вокил | — | 753 / 756 | |
| Хан[1] | Винех | род Вокил | — | 753 – 760 | Убит заедно с рода си за провизантийска политика |
| Хан[1] | Телец | род Угаин | — | 760 – 763 | Убит от боилите след военно поражение |
| Хан[1] | Савин | род Вокил | — | 763 – 765 | Детрониран от народен събор за провизантийска политика |
| Хан[1] | Умор | род Вокил | — | 765 – управлява само 40 дни | Син на хан Сабин. Свален с бунт, за да не провежда провизантийска политика |
| Хан[1] | Токту | род Угаин | – | 765 – управлява няколко месеца | Внук на хан Севар. Детрониран и убит заедно с брат си от провизантийската аристокрация |
| Хан[1] | Паган | неизвестен род | — | 765 – 766 | Син на хан Винех. Убит от слугите си за провизантийската си политика |
| Хан[1] | Телериг | род Дуло | – | 766 – 777 | Син на хан Тервел и брат на хан Кормесий |
| Хан[1] | Кардам | род Дуло | – | 777 – 803 | Син на хан Телериг |
| Хан[1] | Крум (Крун) | неизвестен род, може би Дуло | — | 803 – 814 | Пръв владетел от Крумовата династия |
| Хан (канасубиги) | Омуртаг | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 814 – 831 | Син на хан Крум |
| Хан (канасубиги) | Маламир | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 831 – 836 | Син на хан Омуртаг |
| Хан[1] | Пресиян I | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 836 – 852 | Племенник на хан Маламир |
| Княз[1] / | Борис I (Михаил) | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 852 – 864 – хан 865 – 889 – княз |
Син на хан Пресиян |
| Княз | Владимир (Расате) | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 889 – 893 | Първороден син на княз Борис I |
| Цар | Симеон I | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 893 – 913 – княз 913 – 918 – василевс на българите 918 – 927 – василевс на българите и ромеите |
Син на княз Борис I и брат на княз Владимир |
| Цар | Петър I (Свети цар Петър) | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 927 – 969 | Син на Симеон I |
| Цар | Борис II | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 969 – 971 | Първороден син на цар Петър I |
| Колективно наместничество на комитопулите | Давид, Мойсей, Арон, Самуил | Комитопули | — | 971 – 977 | Синове на Комит Никола |
| Цар | Роман | Крумова династия, вероятно част от Дуло | – | 977 – 997 | Син на цар Петър I, брат на цар Борис II |
| Цар | Самуил* | Комитопули | — | 997 – 1014 | Син на Комит Никола |
| Цар | Гавраил Радомир* | Комитопули | — | 1014 – 1015 | Син на цар Самуил |
| Цар | Иван Владислав | Комитопули | — | 1015 –1018 | Братовчед на цар Гаврил Радомир |
| Княз | Пресиян II-Преслав* | Комитопули | — | 1018 | Син на цар Иван Владислав |
Владетели на Втората българска държаваредактиране | |||||
| Цар | Петър IV (Тодор) | Асеневци | .svg){kind=small} |
1185 – 1197 | |
| Цар | Иван Асен I (Белгун) | Асеневци | |
1190 – 1196 | Брат на цар Петър IV |
| Сепаратист. | Добромир Хриз | ? | - | 1185 – 1203 | Самостоятелен владетел в Просек. Не е признат в Търново за владетел. |
| Сепаратист (Деспот) | Иванко | Асеневци | |
1196 | Братовчед на цар Иван Асен I и негов убиец. Впоследствие се обявява за независим владетел във Видинско. Не е признат в Търново за владетел |
| севастократор (сепаратист) | Стрез | Асеневци | 1207 – 1219 | Самостоятелен владетел в Просек. | |
| деспот (едър феодал, сепаратист) | Алексий Слав | Асеневци | 1207 – 1230 | Самостоятелен владетел в Мелник. | |
| Крал/Цар | Калоян (Йоаница) | Асеневци | |
1197 – 1207 | Брат на царете Асен и Петър |
| Цар | Борил | Асеневци | |
1207 – 1218 | Според някои е узурпатор. Племенник на Асен, Петър и Калоян |
| Цар | Иван Асен II | Асеневци | |
1218 – 1241 | Син на цар Иван I Асен |
| Цар | Коломан (Калиман) I Асен | Асеневци | |
1241 – 1246 | Регентски съвет |
| Цар | Михаил II Асен | Асеневци | |
1246 – ок. 1253 – регенти ок. 1253 – 1256 – цар |
Регентски съвет, начело с Ирина Комнина; после самостоятелно |
| Цар | Калиман II | Асеневци | |
1256 | |
| узурпатор-сепаратист | Ростислав Михайлович | тъст на Михаил II Асен | 1256 – 1261 | ||
| Цар | Мицо Асен | Мицо / Асеневци | — | 1256 – 1263 | |
| Цар | Константин I/ Константин – Тих Асен | Тих / Асеневци | — | 1257 – 1277 | |
| Император | Яков Светослав | Асеневци | — | 1262 – 1276 | Обявява се за независим владетел на Видинско. |
| Цар | Ивайло (по прякор Бърдоквата) | ? | — | 1278 – 1279 | |
| Цар | Иван Асен III | Мицо / Асеневци | — | 1279 – 1280 | Син на цар Мицо Асен |
| Цар | Георги I Тертер | Тертеровци |  |
1280 – 1292 | |
| Цар | Шишман I | Шишмановци / Асеневци | — | 1280 – 1313 | Видински деспот, наследник на Асеневци. Обявява се за цар, но признава върховенството на Търново |
| Цар | Смилец | Смилец |  |
1292 – 1298 | |
| Цар | Йоан Смилец | Смилец | |
1298 – 1300 | Регентски съвет, начело с майка му Смилцена, а после с деспот Елтимир |
| Цар | Чака | татарин, потомък на Чингис хан / Тертеровци | – | 1299 – 1300 | татарин, потомък на Чингис хан |
| Цар | Теодор Светослав (Светослав Тертер) | Тертеровци | |
1300 – 1321 | |
| Цар | Михаил | Тих / Асеневци | — | 1301 | Син на Константин I Асен и Мария Палеологина |
| Цар | Георги II Тертер | Тертеровци | |
1321 – 1322 | |
| Цар | Михаил III Шишман Асен | Шишмановци / Асеневци | — | 1323 – 1330 | |
| Цар | Иван Стефан | Шишмановци / Асеневци | — | 1330 – 1331 | |
| Цар | Иван Александър | Шишмановци |  |
1331 – 1371 | |
| Цар | Белаур | Шишмановци / Асеневци | — | 1331 – 1336 | Брат на Михаил III Шишман. Управлява Видинската област, убит след война с Търново |
| Цар | Михаил IV Асен | Шишмановци / Асеневци | — | 1336 – 1354 | Син на Иван Александър, обявен за съцар в Търново |
| Цар | Иван Асен IV | Шишмановци / Асеневци | — | 1336 – 1349 | Син на Иван Александър, обявен за съцар в Преслав |
| Цар | Иван Срацимир | Шишмановци | |
1336 – 1355 – съцар 1355 – 1396 – цар |
Обявен за съцар. Управлява Видинското царство с прекъсване |
| Цар | Шишман II | Шишмановци / Асеневци | — | 1341 | Син на Михаил III Шишман. Непризнат в България, признат във Византия (в емиграция) |
| Севастократор | Момчил | — | 1341 | Самостоятелен владетел на Беломорска област („столица“ дн. Ксанти, Византия). | |
| Цар | Иван Шишман | Шишмановци | |
1371 – 1395 | Управлява Търновското царство |
| Цар | Иван Асен V | Шишмановци | |
1371 – 1388 | Брат на Иван Шишман, известен и като цар Ясен |
| Цар | Фружин | Шишмановци | |
1393 – 1417 | потомък на Иван Шишман. Умира в изгнание без да управлява |
| Цар | Константин II Асен | Шишмановци | |
1396 – 1422 | Умира в изгнание без да управлява |
Владетели на Третата българска държаваредактиране | |||||
| Княз | Александър Екзарх | Два пъти кандидат за княз на България, участвал официално в гласуването. | |||
| Княз | Александър I Батенберг | Батенберг |  |
17 април 1879 – 26 август 1886 | |
| Княз | Валдемар Датски | Олденбургови, (Дания) |  |
29 октомври 1886 – 11 ноември 1886 | Избран за княз от III ВНС, но отказва престола |
| Княз / цар | Фердинанд | Сакскобургготски |  |
7 юли 1887 – 22 септември 1908 – княз 22 септември 1908 – 3 октомври 1918 – цар |
|
| Цар | Борис III | Сакскобургготски | |
3 октомври 1918 – 28 август 1943 | Син на княз/цар Фердинанд |
| Цар | Симеон II | Сакскобургготски | |
28 август 1943 – 15 септември 1946 | Регентски съвет. Син на цар Борис III. Министър-председател на България от 2001 до 2005 г. |
Претенденти за българската корона
редактиране| Титла | Име | Династия | Династичен герб | Години на управление | Бележки |
|---|---|---|---|---|---|
При въстания срещу византийската властредактиране | |||||
| Цар | Петър II (Делян) | Комитопули, | – | 1040 – 1041 | Син на цар Гаврил Радомир |
| Цар | Петър III (Константин Бодин) | Комитопули, | – | 1072 | най-малкият син на зетския крал Михаил от династията Воиславлевичи. Внук на Теодора Косара и Иван Владимир. |
| Цар | Нестор | ?, | – | 1074 | Вдига въстание против ромейската власт в Северна България. |
| Цар | Добромир | ?, | – | 1079 | Вдига въстание против ромейската власт в Месемврия. |
При въстания срещу османската властредактиране | |||||
| Цар | Константин II Асен,
Константин С(т)рацимир |
Шишмановци | |
1408 | единствен син на цар Иван Срацимир |
| Цар | Фружин | Шишмановци | |
1408 | син на цар Иван Шишман. Бори се над 40 години за престола и освобождението на България. |
| Цар | Шишман III, Тодор Балина | Шишмановци | |
1598 | вероятно потомък на Фружин |
| Цар | Ростислав Стратимирович | Шишмановци | |
1686 | |
| Крал | Петър Карпош | 1689 | Обявен за крал от Свещената Римска империя.
Обявил карпошкото въстание през 1689 г. | ||
| Княз | Велчо Атанасов | 1835 | Обявил през 1835 г. въстание в Търновско с претенции за княз на България. Велчова завера | ||
Родословни дървета
редактиране-
Крумовата династия -
Династия на Комитопули -
Асенова династия -
Смилецовата династия -
Тертеровата династия -
Шишмановата династия
Литература
редактиране- Йордан Андреев, Милчо Лалков: Българските ханове и царе. Абагар, Велико Търново 1996, ISBN 954-427-216-X.
- Steven Runciman, A History of the First Bulgarian Empire, George Bell & Sons, London, oclc 832687, 1930
- Paul Stephenson: Byzantium's Balkan Frontier. A Political Study of the Northern Balkans (900 – 1204). Cambridge University Press, Cambridge 2004, ISBN 0-511-03402-4.
- Daniel Ziemann: Vom Wandervolk zur Grossmacht. Die Entstehung Bulgariens im frühen Mittelalter (7.–9. Jahrhundert). Böhlau, Köln/Wien 2007, ISBN 978-3-412-09106-4
- Васил Златарски: История на българската държава през средните векове, Част I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852), Наука и изкуство, София 1971, oclc 67080314
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т Няма преки данни за титлата на повечето ранни български владетели. Запазеният късен средноруски препис на „Именник на българските ханове“ използва титлата княз. По аналогия с използваната от Омуртаг и Маламир титла „канасубиги“ (KANAΣYBIΓI) съвременните историци им приписват титлата кан или хан. Самата титлата „кан“, произлизаща от Централна Азия, е разпространена най-вече сред монголите и тюрките.
- ↑ а б Именник на българските ханове