Баткунски манастир

Баткунски манастир ; „Св. св. Петър и Павел“
	Местоположение в Община Пазарджик
Страна	България
Населено място	Паталеница
Вероизповедание	Православие
Епархия	Пловдивска – БПЦ
Изграждане	XII – XIV век
Статут	Действащ манастир,; паметник на културата
	Баткунски манастир ; „Св. св. Петър и Павел“ в Общомедия

Баткунският манастир „Св. св. Петър и Павел“ е действащ манастир на Българската православна църква.

МестонахождениеРедактиране

Манастирът се намира на територията на Пазарджишка духовна околия разположен в северните склонове на рида Къркария от Баташкия дял на Родопите, отстои на около 1,5 км от някогашното село Баткун днес част от с. Паталеница и на 12 км югозападно от Пазарджик, в близост са останките от древния град Баткунион.

ИсторияРедактиране

Няма точна датировка на основаването на манастира, но се предполага, че е основан в периода XII-XIV век. Възобновен е през 1692 г., но през 1774 г. е разрушен до основи от кърджалиите.^[1] Към края на XIX век светата обител е възстановена. Тогава е построена новата манастирска църква, оцеляла. Тя е еднокорабна, едноапсидна сграда без купол.^[2]До западната ѝ фасада е долепена красива камбанария.

Важно място в манастира заема стая, украсена със стенописи, в която през 1867 г. живее известният български възрожденски художник Станислав Доспевски. По време на престоя си, художникът рисува 4 икони: „Богородица“, „Христос“, „Уброс“, „Козма и Дамян“ и 2 портрета: на Йеромонах и на сестра му. Тези ценни портрети образци на българската възрожденска живопис сега се пазят в Пловдивската митрополия.^[2] През 1872 г. манастирът е посетен от Васил Левски.

Баткунският манастир е постоянно действащ, с монаси. Той е без игумен и монах близо 30 години. Едва в края на 2007 година, след като е подстриган от Пловдивския митрополит Николай в монашески сан, отец Яков е ръкоположен и получава назначение като игумен.^[3]

Манастирът е обявен за паметник на културата.
В манастирския двор расте най-старата лозница на Балканския полуостров, която е на над 500 години и все още дава плод.^[4]
От манастира произхожда Баткунската хроника, свидетелстваща за насилията налагани от исляма в Родопите.