Беглерия
Беглерия, още Беглерли или Бейлери (на гръцки: Ξηρόλακκος, Ксиролакос, до 1926 Μπεϊλερλή, Бейлерли[1]), е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.
| Беглерия Ξηρόλακκος | |
| — село — | |
  Беглерия  Беглерия  Беглерия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пеония |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 89 m |
| Население | 41 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено на 70 m надморска височина[2] на 5 km югоизточно от град Ругуновец (Поликастро), близо до магистралата Скопие - Солун.[3]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Беглерия (Begleria) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 15 домакинства, като жителите му са 68 българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година Бейлери брои 125 жители българи християни.[5]
В Бейлери пуска корени кукушката уния, но в 1900 година селото се отказва от нея и става екзархийско. Българският търговски агент в Солун Атанас Шопов и секретарят на агентството Недялко Колушев пишат:
| „ | Не е истина, че селата Алексово и Рошлово (Доганджий) са се отказали от унията по причина на преследвания и терор от страна на някакви си разбойнически чети; отказванието на тия две села, тъй и на селата Беглерия и Калиново е станало по причина, че български черковни власти са запретили на православните българи да се сродяват, т.е. да вземат или да дават моми от и на униатите, да им венчават и кръщават или да приемат от тях кърстници и кумове и пр. А не трябва да се изпуска от предвид, че всичките села в каазата, цялото население е българско православно, само в казаните четири села е имало 10-15 униатски къщи.[6] | “ |
Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Беглерия (Begleria) има 152 българи екзархисти.[8]
-
Писмо от Кукушката православна българска община до Българската екзархия за изграждане на църква в Беглерия, 5 юни 1893, с. 1. -
Писмо от Кукушката православна българска община до Българската екзархия за изграждане на църква в Беглерия, 5 юни 1893, с. 2. -
Кореспонденция между Кукушката православна българска община и Българската екзархия за изграждане на църква в Беглерия, 11 септември 1893 -
-
В Гърция
редактиранеСлед Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Беглериево (Беглеријево) има 35 къщи славяни християни.[9] Селото е запалено от гръцката армия по време на Междусъюзническата война и населенето му бяга в Свободна България - 11 семейства се установяват в Струмица и в струмишките села и 19 в останалите части на страната. Малко по-късно в селото са настанени 14 семейства гъркомани от останалото в България струмишко село Зъбово, изтеглили се заедно с гръцките войски. След Първата световна война тези семейства се връщат в Зъбово. Землището на селото е изкупено от семействата Богас, Зутас, Бровас, които отглеждат предимно жито и памук.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 59[2] | 101[2] | 70[2] | 80[2] | 90[2] | 90[2] | 93[2] | 77 | 70 | 18 | 41 |
Личности
редактиране- Родени в Беглерия
Лазар Георгиев Скендеров, служил в 64-ти пехотен полк в Българската армия, загинал през Първата световна война[10]
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 75. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 - 163.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 18.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 32. (на сръбски)
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 48