Уикипедия

Алексово

Алексово (на гръцки: Μυλοχώρι, Милохори, катаревуса: Μυλοχώριον, Милохорион, до 1928 година Αλέξια, Алексия) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония.

Алексово
Μυλοχώρι
— село —
Гърция
41.1151° с. ш. 22.8971° и. д.
Алексово
Централна Македония
41.1151° с. ш. 22.8971° и. д.
Алексово
Кукушко
41.1151° с. ш. 22.8971° и. д.
Алексово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областКруша
Надм. височина277 m
Население48 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото е разположено на 12 km северно от Кукуш (Килкис).[1]

История

редактиране

В Османската империя

редактиране

В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616 – 1617 година селото е отбелязано под името Алексова с 33 джизие ханета (домакинства). Според документ от 1625 година Алексова има 25 ханета.[2]

През XIX век Алексово е село в Авретхисарската каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, в Алексово (Aleksovo) има 45 домакинства и 158 жители мюсюлмани.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Алексово (Нехире Мутне) има 420 жители българи християни.[4]

В Алексово пуска корени кукушката уния, но в 1900 година селото се отказва от нея и става екзархийско. Българският търговски агент в Солун Атанас Шопов и секретарят на агентството Недялко Колушев пишат:

„ Не е истина, че селата Алексово и Рошлово (Доганджий) са се отказали от унията по причина на преследвания и терор от страна на някакви си разбойнически чети; отказванието на тия две села, тъй и на селата Беглерия и Калиново е станало по причина, че български черковни власти са запретили на православните българи да се сродяват, т.е. да вземат или да дават моми от и на униатите, да им венчават и кръщават или да приемат от тях кърстници и кумове и пр. А не трябва да се изпуска от предвид, че всичките села в каазата, цялото население е българско православно, само в казаните четири села е имало 10 – 15 униатски къщи.[5] “

Според данни на председателя на българската православна община в Кукуш от лятото на 1903 година село Алексово е разделено в конфесионално отношение, като една част от жителите му е под върховенството на Българската екзархия, а друга е униатска.[6]

В 1905 година цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Алеково (Alekovo) има 496 българи екзархисти и в селото работи българско училище с 1 учител и 19 ученици.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година тринадесет души от Алексово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] По данни на католическия свещеник Ван ден Пукхейд селото е изгорено от гръцки военни през Междусъюзническата война.[9]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Алексово има 200 къщи славяни християни.[10]

В Гърция

редактиране

След Междусъюзническата война Алексово попада в Гърция. Българското му население се изселва в България - в Струмица и околните села,[11] и на негово място са заселени гъркомани бежанци от струмишкото село Зъбово и някои други села. В преброяването от 1913 година те са 488 души. След Първата световна война обаче гъркоманите се връщат в Зъбово и в 1920 година в Алексово са регистрирани само 3 мъже. По-късно в селото са заселени местни каракачани или власи.[12]

От 1918 до 1921 година в Мирово, Морарци и Алексово служи униатският свещеник Атанас Иванов, а в 1919 – 1921 година в Алексово служи Стоян Пецов.[13] След 1919 година част от униатските жители на селото се установяват край Гара Левуново, където основават село Делчево, днес Ново Делчево.[13] Наследник на алексовската униатска енория „Свети Илия“ е и енорията „Свети Илия“ в Радово, Струмишко.[14]

В 1928 година Алексия (Αλέξια) е представено като чисто бежанско със 76 бежански семейства и 218 души.[15]

На 16 май 1928 година село Алексово (Αλέξια) е закрито и е признато и присъединено към община Морарци (Антигония) ново село Милохори (Μυλοχώρι).[16] По-късно към селото е присъединено съседното село Япли.

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 488[12] 3[12] 225[17] 363[17] 257[17] 250[17] 130[17] 119[17] 99 83 79 48

Личности

редактиране
 
Димитър Димашев
 
Надгробен камък на Наке Гоцев Ичев от Алексово в град Сандански, България
Родени в Алексово
Македоно-одрински опълченци от Алексово
  •   Вано Георгиев Делиянов (1886 – 1913), Кукушката чета, Втора рота на Тринадесета кукушка дружина[18] Убит на 30 юни 1913 година в Междусъюзническата война.[19]
  •   Гоце Илиев (Ильов, 1884 – 1913), Първа рота на Тринадесета кукушка дружина, починал на 29 юни 1913 година[20]
  •   Гоце Киров (1889 – ?), Кукушката чета[21]
  •   Гоце Киров Наков (1888 – ?), Трета рота на Тринадесета кукушка дружина[22]
  •   Дельо Пецов (1862 – ?), Кукушката чета[23]
  •   Ильо Христов (1890 – ?), Кукушката чета[24]
  •   Митьо Бинин (1890 – ?), четата на Иван Ташев с четата на Рума Делчева[25]
  •   Мито Гоцев (1890 – ?), Кукушката чета[26]
  •   Мито Стоянов (Митю, 1889 – 1913), Първа рота на Тринадесета кукушка дружина, убит на 21 юни 1913 година в Междусъюзническата война[27]
  •   Христо Андонов, 22-годишен, четата на Иван Ташев с четата на Рума Делчева[28]
  •   Христо Ильов (1890 – ?), Кукушката чета[29]
  •   Христо Ириклицки (1886 – ?), Кукушката чета[30]

Бележки

редактиране
  1. ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  2. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 164 – 165.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 168.
  5. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 18.
  6. ↑ Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902 – 1904. Дипломатически документи. София, Наука и изкуство, 1978. с. 300.
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98 – 99. (на френски)
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 826.
  9. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 197.
  10. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 33. (на сръбски)
  11. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 70. (на македонска литературна норма)
  12. ↑ а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 71. (на македонска литературна норма)
  13. ↑ а б Кратка история на енория „Успение Богородично“ в село Ново Делчево // Католическа апостолическа екзархия. Посетен на 13 октомври 2015.
  14. ↑ За Радово // Парохија Свети Пророк Илија - Радово. Посетен на 10 септември 2017.
  15. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  16. ↑ Κ. Μοράφτσης (Θεσσαλονίκης) // Ελληνική Εταιρεία Τοπικής Ανάπτυξης και Αυτοδιοίκησης. Посетен на 20 декември 2024 г. (на гръцки)
  17. ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 94. (на македонска литературна норма)
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 203.
  19. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 4
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 310.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 364. Може би идентичен с Гоце Киров Наков.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 478.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 569.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 769.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 85.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 182.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 674.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 40.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 319.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 320.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Алексово&oldid=12469782“.