Уикипедия

Безбожник (вестник)

Безбожник е антирелигиозен и атеистичен вестник, публикуван в Съветския съюз между 1922 и 1941 г.[1] от Лигата на войнствените атеисти. Първият му брой е публикуван през декември 1922 г. с тираж от 15 000 екземпляра, а тиражът му достига цели 200 000 през 1932 г.[2]

Безбожник
Информация
ФорматШироколист
Начало21 декември, 1922г
Край20 юли, 1941г
ЕзикРуски
ДържаваСССР
СедалищеМосква, СССР
Безбожник в Общомедия

Между 1923 и 1931 г. излиза и друго списание от същата група, списание за работници на име Безбожник у Станка (Безбожникът на машината).[3] От 1928 до 1932 г. излиза и списание за селяни Деревенский безбожник (Селски безбожник).[4] През 1928 г. излиза един брой на списанието Безбожник за културную революцию (Безбожник за културната революция).[5]

История

редактиране

Първоначално публикацията осмива всички религиозни вярвания като признак на невежество и суеверие, като същевременно заявява, че религията умира в официално атеистичния Съветски съюз, с доклади за затваряне на църкви, изгонени свещеници и игнорирани религиозни празници. Омразата към религията се корени в манифеста на Карл Маркс, който осмива и критикува религията. От средата на 20-те години на XX век съветското правителство вижда религията като икономическа заплаха за селячеството, което според него е потискано от духовенството.[6]

Неговите основни мишени са били християнството и юдаизма, обвинявайки равините и свещениците в сътрудничество с буржоазията и други контрареволюционери. Равините биват обвинени в насърчаване на враждебност между евреи и езичници. Безбожник твърди, че някои равини на заплатата на царското правителство са помогнали за организирането на анти-еврейски погроми, като същевременно твърди, че подобни действия са били предизвикали подобни зверства в Англия, Южна Африка и други страни.[3]

Свещениците са сравнени с паразити, които живеят от труда на селяните. В него се съобщава за свещеници, които, според списанието, са признали че са измамили селяни, и свещеници, за които се твърди, че са се отказали от професията си. Например, вестникът пуснал история за някой си Сергей Томилин, който искал 150 килограма пшеница и 21 метра бельо за всеки брак, който извърши, сключвайки над 30 брака само за няколко седмици и по този начин получавайки заплатата, която един учител би спечелил за 10 години.[6]

Списанието критикува еврейския празник Пасха като насърчаващ прекомерното пиене, заради изискването за изпиване на четири чаши вино, докато пророк Илия бива обидно наречен алкохолик, който се „напивал като свиня“.[3]

Писателят Михаил Булгаков посещава офисите на „Безбожник“ и получава комплект стари броеве. Той е шокиран от съдържанието им, не само от това, което той нарича „безгранично богохулство“, но и от твърденията на списанието, като например, че Исус Христос е мошеник и негодник. Булгаков каза, че това е „престъпление извън всякаква мярка“.[7]

Разпад и прекратяване

редактиране

През 1932 г., когато съветската икономика се разхлабва от икономическото разместване, свързано с първия петгодишен план, Културната революция е спряна и съветското правителство въвежда по-лек подход към религията и други аспекти на съветския живот.[8] Дестабилизиращите кампании в икономиката, образованието и социалните отношения са спрени и е направен ход към възстановяване на традиционните ценности.[9] Безбожник започва да се отдалечава от първоначалната си тематика на антирелигиозност и атеизъм, и започва да публикува по-общи политически теми.[6]

Членството в Лигата на войнствените безбожници, която се разширява по време на Културната революция, стигайки приблизително 5 милиона души, пада рязко до няколкостотин хиляди, което намалява тиража на вестника.[9] Тиражът на вестника спада бързо в началото на 1932 г. и е напълно прекратен през 1935 г.[9]

Лигата на войнстващите безбожници е закрита през 1941 г., по време на Втората световна война и нахлуването на Съветския съюз от нацистка Германия.[10]

Тираж

редактиране

Вестникът „Безбожник“ излиза на 21 декември 1922 г.[11] През първата година на публикуване тиражът на вестника възлиза на 15 000 копия на брой.[12] Вестникът се разраства през първите години на Новата икономическа политика, достигайки границата от 100 000 през лятото на 1924 г. и надхвърляйки 200 000 копия година по-късно.[12]

След този ранен връх последва спад, като тиражът на публикацията спада до 114 000 през октомври 1925 г. и намалява допълнително до 90 000 през есента на 1926 г.[12] Този спад изглежда е продължавал през следващите месеци и официалният тираж вече не е публикуван на страниците на вестниците от октомври 1926 г. до първата половина на 1928 г., с тираж от около 60 000, според архивите.[12]

С настъпването на Културната революция през 1929 г. „Безбожник“ отново е бенефициент на рекламиране от държавата, като тиражът рязко увеличава размера си до 400 000 през 1930 г.[12] С преминаването към стабилизиране на нацията, вторият спад на тиража, започнал през 1932 г., е също толкова рязък. като изданието е прекратено през 1935 г.[9]

Безбожен Крокодил

редактиране

Безбожный крокодил („Безбожен крокодил“) е сатирично списание. Излиза в Москва през 1924 – 1925 г. като безплатно сатирично приложение към вестник „Безбожник“. Главният редактор е Емелян Ярославски.

„Безбожний крокодил“ се появява за първи път на 13 януари 1924 г. на страници № 2 (55) на вестник „Безбожник“ като специална хумористична част на вестника. Секцията заема горните половини на четирите ленти, има клиширано заглавие, изпълнено с остри и злободневни фейлетони, басни, сатирични стихотворения и карикатури на антирелигиозна тематика. От 10 февруари 1924 г. с 5 (58) бройки на вестник „Безбожник“ „Безбожный крокодил“ се печатат на отделен вестникарски лист, който е специално оформен, за да може да се бъде сгънат в нормална тетрадка. Редакторите на „Безбожник“ канят своите читатели да изрежат листа, да го сгънат по съответния начин и да го зашият към своите тетрадки, вестници и др.. В този си вид „Безбожный крокодил“ придобил характер на самостоятелно сатирично издание, което има постоянна клиширана рубрика, пореден номер, дата на излизане, номерация на страниците, постоянните си отдели и рубрики и др.

Следващите 8 броя на хумористичното издание (№ 2 – 9) излизат ежеседмично от 10 февруари заедно с редовните броеве на вестник „Безбожник“. Издаването на специално сатирично допълнение допринася за още по-голямо увеличаване на популярността на вестника и неговите идеи сред масите и довежда до бързото нарастване на тиража. За два месеца тиражът на вестника и сатиричното му приложение нараства от 34 до 210 хиляди екземпляра.

Широката популярност на „Безбожния крокодил“ е била длъжна преди всичко на войнствения характер на антирелигиозната пропаганда. Популярността му е значително улеснена от факта, че редактиращите умело използват разнообразните средства на сатирата и хумора за целите на пропагандата. На страниците на списанието се разкриват машинациите на свещениците и църковниците, фанатизмът на сектантите и се води последователна борба за освобождаване на пролетариата от религиозния наркотик. С не по-малко безмилостен присмех са изразени недостатъците в местната антирелигиозна работа, толерантността на отделни партийни и съветски работници към свещеничеството, сектантството, магьосничеството, предразсъдъците и невежеството на част от народа и особено на селяните. Редовно са публикувани произведения, в които се разкрива контрареволюционната, реакционната роля на църквата, нейната връзка с експлоататорските класи и с капитала.

Редакторите са сатирици като Демян Бедни, А. Зорич, С. Городецки и други за сътрудничество в „Безбожный Крокодил“. М. Черемних отговаря за художествения отдел, чийто рисунки и карикатури са особено остри, изобретателни и обидни. Такива постоянни сатирични раздели и заглавия на списанието като „Вила на фланга“, „Зъбът на крокодила“, „Райок“, „Страница на читателите“, като правило, те се основават на материали от работнически селски кореспонденти.

От април 1924 г. списанието е официално е двуседмично. Такава последователност обаче не се поддържа от редакцията. Следващият брой на „Безбожный крокодил“ излиза едва на 27 април, а следващият – на 1 юни. Тези броеве вече нямали поредни номера, въпреки че са били съставени и отпечатани, както преди, на една вестникарска страница. След юнския брой на изданието, „Безбожный крокодил“ е преустановено за повече от година.[13]

Вижте също

редактиране
  • Антирелигиозник
  • Революция и църква
  • Воинствующий атеизъм
  • Атеист (списание)
  • Съвет по религиозните въпроси
  • Преследване на християните в Съветския съюз
  • Религията в Съветския съюз
  • Антирелигиозна кампания в СССР (1921 – 1928)
  • Антирелигиозна кампания в СССР (1928 – 1941)

Препратки

редактиране
  1. ↑ Salvatore Attardo. Encyclopedia of Humor Studies. SAGE Publications, 18 March 2014. ISBN 978-1-4833-4617-5. с. 472. Посетен на 22 November 2014.
  2. ↑ Milne (2004), p. 209
  3. ↑ а б в Anna Shternshis, Soviet and Kosher: Jewish Popular Culture in the Soviet Union,1923-1939. Bloomington, IN: Indiana University Press, 2006, p. 150-155.
  4. ↑ Dimitry V. Pospielovsky. A History of Soviet Atheism in Theory, and Practice, and the Believer, vol 1: A History of Marxist-Leninist Atheism and Soviet Anti-Religious Policies, St Martin's Press, New York (1987) p. 62.
  5. ↑ Orthodox Encyclopedia / «Безбожник» / Т. 4, С. 444-445
  6. ↑ а б в Daniel Peris, Storming the Heavens: The Soviet League of the Militant Godless Ones. Ithaca, NY: Cornell University Press, 1998; pp. 75-76.
  7. ↑ Milne (2004), p. 128
  8. ↑ Husband, "Godless Communists," pg. 159.
  9. ↑ а б в г Husband, "Godless Communists," pg. 160.
  10. ↑ Steven Merritt Miner, Stalin's Holy War: Religion, Nationalism, and Alliance Politics, 1941-1945. Chapel Hill, NC: University of North Carolina Press, 2003; pg. 80.
  11. ↑ William B. Husband, "Godless Communists": Atheism and Society in Soviet Russia, 1917-1932. DeKalb, IL: Northern Illinois University Press, 2000; pg. 60.
  12. ↑ а б в г д Husband, "Godless Communists," pg. 61.
  13. ↑ БЕЗБОЖНЫЙ КРОКОДИЛ. «Советская сатирическая печать 1917-1963» | Стыкалин Сергей Ильич | Кременская Инна Кирилловна // litresp.ru.

Допълнителна информация

редактиране
  • Уилям Б. Съпруг, „Безбожни комунисти“: Атеизъм и общество в Съветска Русия, 1917-1932. DeKalb, IL: Northern Illinois University Press, 2000.
  • Lesley Milne, Reflective Laughter: Aspects of Humor in Russian Culture, Anthem Press, 2004.
  • Даниел Перис, Щурм на небесата: Съветската лига на войнстващите безбожници. Итака, Ню Йорк: Cornell University Press, 1998 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Безбожник_(вестник)&oldid=12360743“.