Отваря главното меню

Белащинският манастир „Свети великомъченик Георги Победоносец“ е православен действащ девически манастир, част от Пловдивската епархия на Българската православна църква.

Белащински манастир
„Свети Георги Победоносец“
Belashtitsa-monastery.jpg
Черквата и чешмата, от която тече вода от лековитото аязмо
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Белащица
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Пловдивска
Време на изграждане 1020 г.
Съвременен статут Действащ девически манастир,
паметник на културата
Белащински манастир
„Свети Георги Победоносец“
в Общомедия

МестоположениеРедактиране

Манастирът се намира в Западните Родопи, близо до село Белащица и на 12 километра южно от град Пловдив. Близо до манастира е местността Чинарите, в която има няколко стари и дебели чинари и османска стражева кула.

ИсторияРедактиране

Манастирът е изграден през 1020 година от византийския военачалник Никифор Ксифий – управител на Филипополис от 1018 година. Според легендата Ксифий има голям принос за поражението на цар Самуил през 1014 година в битката при Беласица планина (Македония), тъй като се явил в тила му. Император Василий II подарил на Никифор Кифий 15 000 пленници от пленените Самуиловите войници. По-късно тези пленници основали село Беласица, което по-късно нарекли Белащица. Останки от двореца-крепост на Никифор Кифий има близо до 1000-годишен източен чинар, южно от селото. Близо до своята крепост Ксифий съградил манастира и го посветил на Свети Георги Победоносец.

Манастирът е опустошен от османците при нашествието им на Балканския полуостров през 1364 година и възобновен през 18 век. Опожарен е отново през 1878 г. при последните сражения през Руско-турската война, когато последната отбранителна линия на отстъпващата османска армия е по линията Куклен – Брестник – Белащица. След Освобождението манастирът е възстановен, но остава под ведомството на Цариградската патриаршия до 1906 година.

АрхитектураРедактиране

Манастирският комплекс представлява се състои от черква, параклис, жилищни и стопански сгради. Черквата е еднокорабна, едноабсидна, с вътрешен и открит притвор, безкуполна и без стенописи, построена през 1838 година. Под открития притвор е аязмото, което се смята за останало още от основаването на манастира и за чудотворно. На двора се намира каменна чешма, построена през 1831 година.

Обявен е за паметник на културата.

Храмов празникРедактиране

ГалерияРедактиране

Външни препраткиРедактиране