Бела църква (дем Кукуш)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бела църква.
Бела църква, още Бельово или Ахчакклисе (на гръцки: Κολχίδα, Колхида, катаревуса Κολχίς, Колхис, до 1927 година Ακτσέ Κλισέ или Ακτσέ Κλισσέ, Акце Клисе[1]), е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.
| Бела църква Μεγάλη Βρύση | |
| — село — | |
  Бела църква  Бела църква  Бела църква | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 170 m |
| Население | 73 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено на 170 m надморска височина на 6 km южно от Кукуш (Килкис).[2][3]
История
редактиранеНа едноименния хълм Бела църква край Бела църква е разположен средновековният религиозен комплекс „Животворящ източник“.[4]
В Османската империя
редактиранеВ „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Белоцървени (Belotzerveni) е посочено като село в каза Аврет хисар с 25 къщи и 106 жители българи и 12 цигани.[5] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бѣла Църква (Алчакъ Клисе) има 24 жители българи и 12 цигани.[6] Цялото село на практика е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Анчо клисе (Antcho-Kliss) има 104 българи екзархисти и 48 власи.[7]
В Гърция
редактиранеСлед Междусъюзническата война Бела църква попада в Гърция. По време на войната селото е запалено от гръцката армия и цялото му население се спасява с бягство в Бълария. В преброяването от 1913 година се води напуснато селище. В селото са настанени 15 семейства гърци от Източна Тракия.[2]
В 1923 - 1924 година в селото са заселени още гърци бежанци.[2] В 1927 година селото е прекръстено на Колхис.[8] В 1928 година Бела църква е представено като чисто бежанско село с 46 бежански семейства и 155 души.[9]
Населението традиционно произвежда жито и тютюн, като се занимава и със скотовъдство.[10]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 0[2] | 73[2] | 205[2] | 311[2] | 184[2] | 153[2] | 134[2] | 132[2] | 117 | 130 | 81 | 73 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 75. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Λάμπρου, Σουλτάνα Δ. Ερείπια άγνωστης μονής στην Κολχίδα // Promo.cross. Архивиран от оригинала на 2018-03-15. Посетен на 21 юни 2014.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 165.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 76. (на македонска литературна норма)