Белица (област Хасково)

село в община Любимец, обл. Хасково
(пренасочване от Белица (Област Хасково))
Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.

Белѝца е село в Южна България. То се намира в община Любимец, област Хасково.

Белица
България
41.8276° с. ш. 26.0058° и. д.
Белица
Област Хасково
41.8276° с. ш. 26.0058° и. д.
Белица
Общи данни
Население279 души[1] (15 март 2024 г.)
9,92 души/km²
Землище28.132 km²
Надм. височина122 m
Пощ. код6557
Тел. код03755
МПС кодХ
ЕКАТТЕ03544
Администрация
ДържаваБългария
ОбластХасково
Община
   кмет
Любимец
Анастас Анастасов
(ГЕРБ; 2011)

Културни и природни забележителности

редактиране

На 3 км западно от селото, между селата Бисер и Черна могила, отдалече се виждат три големи гористи хълма, известни като „Градището". Средният от тях – „Калето“ е най-високият. Върху него са запазени останки от голяма крепост, опасваща хълма в елипсовидна форма. От двете по-достъпни страни, от север и от юг, са издълбани и по един дълбок ров. Навсякъде личат натрупани ломени камъни от съборените стени. По повърхността се намират обилни фрагменти от раннотракийска (I хил. пр.н.е.), ранновизантийска (V – VI в.) и средновековна (Х – ХIV в.) керамика. В средата на Калето при археологически разкопки през 1986 г. е открита късноантична (VI в.), с баптистерий и средновековна (Х – ХIV в.) черква.

На северния хълм на „Градището“, познат като „Пресвета", са разкрити останки от тракийско селище от 11 – 6 век пр.н.е. В централната му част са открити основи на трикорабна кръстокуполна църква от 5 век или началото на 6 век с размери 11×11 m. В подножието на хълма се намира чешмата „Света Петка“.[2]

Селската църква „Рождество Христово“ е каменна и трикорабна, изградена през 1857 година. Първоначално камбанарията е дървена, а през 1995 година е заменена с нова осемстенна кула на квадратна основа.[2]

Редовни събития

редактиране

Сборът на селото се провежда на третия ден на Великден.[2]

  1. www.grao.bg
  2. а б в Гогова, Розалина. Светите места в селищата на община Любимец // Везни 7. 2007. с. 17 – 19.