Отваря главното меню

Белу̀т (изписване преди 1945 година и Бѣлутъ, на сръбски: Белут или Belut) е село в община Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия.

Белут
Белут/Belut
Reliefkarte Serbien.png
42.4833° с. ш. 22.5167° и. д.
Белут
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Окръг Пчински окръг
Община Босилеград
Надм. височина 919 m
Население 58 души (2011)

ГеографияРедактиране

Белут се намира югоизточно от Босилеград, на запад от днешната българо-сръбска граница. Съставено е от 9 разпръснати махали: Ву̀чина, Селище, Бузаджийска, Голоу̀ковци, Велкова, Присо̀е, Длъга падина, Долня махала и Капѝджина махала. Някои от тях днес са обезлюдени. С изключение на Капиджина махала, която се намира в Капиджина падина, махалите на селото са разположени в Белутската долина.

Името си Белут е получило от покрития с кремъци (белутраци) връх Белутòк[1].

ИсторияРедактиране

Селото се споменава за пръв път в османски данъчен регистър от 1576 година под сегашното си име[2]. Според местно предание то е било основано от четирима души – Марко Бузаджи, Мита Вуча, Джока Шỳкар и дедо Вуко. Тъй като почвата е неплодородна, традиционен поминък на местните жители е строителството[3].

До 1878 година Белут е господарско село и земите му принадлежат на турски чифликчии, на които селяните изплащат рента. В 1864 г. селото има 25 ханета (67 мъже), в 1866 година – също 25 ханета (135 мъже и жени). В 1874 година броят на ханетата е 30 (75 мъже).[4].

От 1878 до 1920 година селото е в границите на България и е част от община Извор, която влиза последователно в Изворска (до 1889 г.), Босилеградска (до 1901 г.) и Кюстендилска околия. През 1878 година земите на чифликчиите са заграбени от местните жители и по-късно, след правителствен заем, са изплатени на предишните им собственици.

През 1912 – 1913 година е построена църквата „Св. Богородица“[5]

По силата на Ньойския договор от 1919 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1941 – 1944 година Белут, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление. От селото родом е Асен Северикин-деец на ВЗПО „Въртоп“, загинал през 1931 г.при екзекуцията на един кмет предател.

След 1944 година е в границите на Югославия и наследилата я след разпада ѝ Сърбия.

НаселениеРедактиране

година Население
1880 154
1900 201
1910 226
1948 192
1953 189
1961 193
1971 146
1981 105
1991 99
2002 85
2011 58

При преброяването от 2002 година 67,05% от жителите на Белут са записани като българи, 21,17% като югославяни, а 11,76% като сърби.

ОбразованиеРедактиране

Сградата на началното училище в селото е построена през 1946 година по инициатива на учителя Добри Йорданов от с. Райчиловци. Дотогава училището се е помещавало в частна сграда в махалата Голоуковци.[5]

През учебната 2007 – 2008 година училището има една ученичка и една учителка.[6]

ЗабележителностиРедактиране

В югоизточната част на землището на селото местният жител Здравко Георгиев, на площ около 20 дка, е създал един много интересен парк, наречен "Ферма „Осми ден“. В него са събрани символи и са резбовани върху дърво текстове от всички съвременни големи религии. Освен това Здравко е събрал много ценни етнографски експонати от района и цяло Краище. Фермата се посещава от много хора от цял свят.

Редовни събитияРедактиране

Ежегоден събор (селска служба) на 27 ноември – Св. Филип.

Събор на 28 август-"Успение Богородично"

ЛичностиРедактиране

  • Асен Северинкин (1898 – 1931) – български революционер
  • Радко Стоянчов – съвременен поет, публицист, общественик

БележкиРедактиране

  1. Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 445 – 446
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил, Кюстендил 1988, с. 66
  3. Захариев, Йордан. пос. съч., с. 445 – 447
  4. Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864 – 1919, София 1996, с. 95
  5. а б Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833 – 2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 48
  6. в. „Братство“, Ниш, бр. 2188, 11 април 2008, с.10.