Бериково

селище в Северна Македония

Бериково (на македонска литературна норма: Бериково; на албански: Berikova) е село в Северна Македония, община Кичево.

Бериково
Бериково
— село —
41.6417° с. ш. 21.0111° и. д.
Бериково
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областГорно Кичево
Надм. височина921 m
Население168 души (2002)
Пощенски код6254
Бериково в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в областта Горно Кичево в западните поли на Добра вода.

В XIX век Бериково е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Бериково (Bérikovo) е посочено като село с 20 домакинства с 35 жители мюсюлмани и 50 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бериково живеят 155 арнаути мохамедани.[2] Според него българите са изселени от селото към 1870 година.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бериково е чисто албанско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Бериково като албанско село.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 168 жители албанци.[6]

От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 95.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 26 септември 2007