Бериково
Бериково (на македонска литературна норма: Бериково; на албански: Berikova) е село в Северна Македония, община Кичево.
| Бериково Бериково | |
| — село — | |
  Бериково | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горно Кичево |
| Надм. височина | 921 m |
| Население | 168 души (2002) |
| Пощенски код | 6254 |
| Бериково в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в областта Горно Кичево в западните поли на Добра вода.
История
редактиранеВ XIX век Бериково е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Бериково (Bérikovo) е посочено като село с 20 домакинства с 35 жители мюсюлмани и 50 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бериково живеят 155 арнаути мохамедани.[2] Според него българите са изселени от селото към 1870 година.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бериково е чисто албанско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Бериково като албанско село.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 168 жители албанци.[6]
От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.
Бележки
редактиране- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 95.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 26 септември 2007
