Бернар от Клерво

Св. Бернар от Клерво (на френски: Bernard de Clairvaux; на латински: Bernardus abbas Clarae Vallis), O.Cist. – френски средновековен мистик, една от основните фигури в Цистерцианския орден

Свети Бернар от Клерво
Bernard of Clairvaux - Gutenburg - 13206.jpg
Aбат-изповедник, Медогласен доктор
Роден предполага се 1091 г.
Починал 20 август 1153 г. (62 г.)
Почитан в Римокатолическа църква,
Англиканска църква
Лутеранство
Канонизация 18 януари 1174, Рим от Александър III
Главно светилище Клерво, Вил-су-ла-Ферте́̀
Празник 20 август
Атрибути бяло расо, окован дявол, бяло куче
Покровителство Цистерциански орден, Тамплиери, Бургундия, Гибралтар, Алхесирас, Шпайерска катедрала, Куинс колидж Кеймбридж, пчелари, свещари
Свети Бернар от Клерво в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е в замъка Фонтен ле Дижон в херцогство Бургундия през 1091 като трети от общо седем братя. Родителите му са от благородническите семейства Фонтен и Монбар[1]. и Бернар получава добро образование в църковно училище. Отличава се с любовта си към литературата, освен да чете посвещава много време и в писане на собствени стихове. През 1111 г. постъпва в абатство Сито[1]. След смъртта на майка му през 1113 г. Бернар става член на Ордена на цистерцианците, основан пет години по-рано в Сито от Робер Молемски[1].

През 1115 г., графът на Троа иска да изгради клон на абатство Сито. Заедно с още 12 монаси, Бернар е изпратен да основе нов манастир в долината на Абсент (дн. департамент От Марн) в близост до Бар сюр Об. Бернар нарича долината Клерво на френски: Claire Vallée, Светлата долина и оттогава имената Бернар и Клерво са завинаги свързани. Обстановката в манастира е спартанска: голи стени без орнаменти, подът в трапезарията е трамбована земя, леглата в спалното помещение са четири голи дъски[1].

Новият манастир привлича бързо много сподвижници (в това число бащата на Бернар и всичките му братя) и скоро той се оказва тесен за всички, които искат да се присъединят към цистерцианците. Самият Бернар със своята всеотдайност, както и с доброто си образование става главна фигура в ордена.

Бернар е яростен привърженик на папската теокрация и активно защитава папа Инокентий II срещу антипапа Анаклет II. Бори се и срещу ересите и свободомислието в Църквата и е инициатор за осъждането на Пиер Абелар на църковния събор през 1140. Участва активно в основаването на ордена на тамплиерите и е автор на първия им устав заедно с Юг дьо Пайен.

На фона на невзрачните и слаби папи от този период, някои от които са негови ученици, Св. Бернар придобива огромен авторитет и влияние в църковните и светски среди. Чрез писма налага волята си на папата и на френския крал Луи VII. Инициатор е и главен организатор на втория кръстоносен поход. За основна добродетел е смятал смирението, а за главна цел на човешкия живот – сливането с Бога. Умира на 21 август 1153, а е канонизиран през 1174.

ИдеиРедактиране

 
Bernardi Opera, 1719

Сред основните му идеи е тази за християнското смирение и описанието на мистичния опит[2]. Смирението ни трябва, според Бернар от Клерво, за да ни пречисти духовно, за да можем да съзерцаваме Бог. Той не се отклонява от традиционната католическа доктрина според която съюзът с Бога не води до идентичност с него., а по-скоро волята на Бога и на човека постигат съгласие[2].

Според Бернар не е работа на монаха да знае какво става по света и той забранява на монасите да четат или да отварят школа; дори в областта на религията членовете на ордена са длъжни да знаят наизуст само четири молитви. Той проповядва целомъдрие, послушание, мълчание, бедност, невежество. Бернар порицава вкуса на монасите от Клюнийската школа към античната култура и техния стремеж да разкрасят църквите си[1].

След смъртта му през 1153 г. тези идеи се разпространяват широко чрез 160 филиала на ордена и достигат Ирландия, Скадинавия, Унгария.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д Дюше, Жан. История на Запада. София, ИК „ЛИК“, 2003. ISBN 954-607-589-2. с. 99 – 101.
  2. а б Ауди 2009, с. 67.

Използвана литератураРедактиране

  • Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.
  • Hufgard, M. Kilian. Saint Bernard of Clairvaux: A Theory of Art Formed from His Writings. Lewiston-Lampeter, 1990.
  • Hufgard, M. Kilian. Bernard of Clairvaux’s Broad Impact on Medieval Culture. Lewiston-Lampeter, 2001 (Medieval Studies, 13).
  • Mette Birkedal Bruun. Parables: Bernard of Clairvaux’s Mapping of Spiritual Topography. Leiden, 2006 (Brill's Studies in Intellectual History, 148).
  • James France. Medieval Images of Saint Bernard of Clairvaux. Collegeville, MN, 2007.
  • Августин (Никитин), архим. Изучение личности и творчества Бернарда Клервоского (1091 – 1153) в русской науке. – Христианское чтение, 2010, № 1,

Външни препраткиРедактиране