Св. Бонавентура (на италиански: Bonaventura, роден като Джовани Фиданца, Giovanni di Fidanza) е италиански теолог и философ, генерал на Францисканския орден.

Св. Бонавентура
Bonaventura
италиански теолог
Св. Бонавентура, картина от Франсиско Сурбаран, 17 в.
Св. Бонавентура, картина от Франсиско Сурбаран, 17 в.
Роден
1221 г.
Починал
15 юли 1274 г. (53 г.)
РелигияКатолическа църква[1]
Учил вПарижки университет
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаСредновековна философия
ИнтересиТеология
Св. Бонавентура в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е през 1221 г. в Баньореджо, Папска държава. Учи в Париж, където получава магистърска степен по изкуства, а след това защитава докторат по богословие. Около 1243 г. се присъединява към Францисканския орден, като през 1257 г. става игумен на Ордена. През 1274 г. папа Григорий X го произвежда в главен кардинал на Албано. Умира в Лион, докато помага в организирането на Ливонския събор.[2] Канонизиран за светец през 1484 г. от папа Сикст IV и обявен за доктор на църквата от папа Сикст V през 1587 г. Считан е за един от най-големите философи на Средновековието.[3]

Най-известният му труд е „Пътеводител на ума към Бога“. Основната тематика в работата му е свързана с теологията и дали тя може да бъде възприета като „наука на науките“. Бонавентура определя различни степени към възхождане към Бога – телесна, временна, извън нас стояща следа по божия път. Това възхождане е известно като триединния път на пустинята, където сетивата, духът или умът те водят. Чрез разума можем да получим най-истинно знание, но на него му е нужно просветление (човек познава опосредствено). Философската истина може да ни даде истинно знание за материалния свят, докато откровението – за божествения универсум. Според него трите заблуди на философията са: идеята за вечността на света, единният интелект за всички, отхвърляне на идеята за съществуването на блажения живот след смъртта. Той е против прилагането на диалектическия инструментариум в теологията (противник и критик на аристотелизма на XII век, самият е августинист). Въпреки това чете Аристотел и приветства някои от неговите идеи.[2] Бонавентура смята, че познанието на хората за външния свят се основава на сетивата и че съзнанието на човека при появата му на този свят е tabula rasa.[2] Повлиява с идеите си върху Матей от Акваспарта и Джон Пекъм.[4]

Творчество

редактиране
  • Пътеводител на ума към Бога. За възвеждането на изкуствата към теологията. Изд. Критика и хуманизъм, 1991
  • Избрани произведения. УИ „Св. Климент Охридски“, 2011.

Източници

редактиране
  1. bnvnt // Посетен на 11 октомври 2021 г.
  2. а б в Ауди 2009, с. 76.
  3. Robinson, Paschal. St. Bonaventure // The Catholic Encyclopedia. Т. 2. New York, Robert Appleton Company, 1907.
  4. Ауди 2009, с. 77.

Използвана литература

редактиране
  • Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за