Луи VII Млади (на френски: Louis VII le Jeune) е крал на Франция от 1137 до 1180 г.

Луи VII
Louis VII de France
крал на Франция
Роден
1120 г.
Починал
ПогребанБазилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция
Религияхристиянство
Управление
Период25 декември 1137
18 септември 1180
Коронация25 декември 1137
Предшественик Луи VІ
Наследник Филип ІІ
Герб
Семейство
РодКапетинги
БащаЛуи VI
МайкаАделхайд Савойска (1092 – 1154)
Братя/сестриФилип Френски
СъпругаЕлеонор Аквитанска (25 юли 1137)
Адел дьо Блоа-Шампан (13 ноември 1160)
ДецаМария Френска
Филип II
Агнес Френска
Луи VII в Общомедия

Произход и детство

редактиране

Той е втори син на Луи VІ Дебели и Аделхайд Савойска. Неговият баща коронова като съуправител големия си син Филип Млади през 1129 година, а Луи предопределя за духовна кариера. Но когато Филип загива при нещастен случай (пада от кон), Луи VІ прибира втория си син от манастира и го коронова след 12 дни. Церемонията на коронацията и помазването за царството в Реймската катедрала провежда папа Инокентий II. Луи VII за цял живот съхранява любов към монашеския живот и към делата на църквата.[1]

Брак с Елеонор Аквитанска

редактиране

През 1137 година, по време на поклонение до Сантяго де Компостела, херцогът на АквитанияГийом X, умира, вероятно на Велики петък, от натровена храна,[2] а владенията му Херцогство Аквитания и Гаскония и Графство Поатие, се наследявят от 15-годишната му дъщеря, Елеонор. Гийом Х на смъртното си легло пише писмо до Луи VІ с молба да бъде настойник на двете му дъщери и да ожени по-голямата за престолонаследника Луи VІІ.[3][4]

Луи VI приема предложението, мислейки, че Кралство Франция от Лоара ще се разпростре до Пиренеите и Средиземно море, включвайки следните райони: Аквитания, Гаскония, Перигор, Лимузен, Поату и Сейнтонж.

Бракът между Алиенор и Луи Млади е сключен на 25 юли 1137 година в Бордо и по време на пътуването към Париж, двойката е венчана от архиепископа на Аквитания в катедралата на Поатие. Херцогството не се присъединява към короната на Франция, защото Алиенор остава херцогиня на Аквитания. Договорено е също, че първото им дете ще е крал на Франция и херцог на Аквитания, като сливането на двете области, ще се проведе с едно поколение по-късно.

Крал на Франция

редактиране

Коронация

редактиране
 
Луи VII и Бернар от Клерво, илюстрация на Жан Коломб

Докато Луи VII се връща от пътуването си от Аквитания към Париж, на първи август 1137 г. Луи VI умира от дизентерия в гората на Компиен, недалеч от Сенлис, след завръщането си от наказателна експедиция срещу управителя на Сент-Бристон-сюр-Лоар. Така 17-годишният Луи VІI Млади става крал.[5] Луи VII заедно с Алиенор са короновани за крал и кралица на Франция в Бурж на 25 декември 1137 г.

Начало на управлението

редактиране

Луи VІІ продължава политиката на баща си Луи VІ, но без неговата последователност и енергия. Управлението му започва с това, че наказва със смърт орлеанските граждани, дошли да го молят да им дари таксите от общинските учреждения. На Луи VІІ се налага да се бори с феодалите и да встъпва в съюз с градовете.[6]

Кръстоносен поход

редактиране
 
Раймон дьо Поатие посреща Луи VII в Aнтиохия; миниатюра от Жан Коломб

През 1146 г. Луи VІІ се отправя на кръстоносен поход, оставяйки на абат Сугерий управлението на държавата. Опасявайки се, че Алиенор ще му изневери, Луи VІІ я взима със себе си на похода.

Крал Луи VII предвожда своите кръстоносци по дългия път от Мец през земите на унгарците и българите до Константинопол. Преодолява множество препятствия, неразбирателства с германския крал Конрад III и византийския император Мануил I Комнин, сблъсъци с местното население и с мюсюлманите, преброждайки труднопроходими планини и реки, достига до Антиохия. Там го посреща князът на Антиохия Раймон дьо Поатие. Луи попада в центъра на големия спор между европейските заселници – накъде трябва да бъдат насочени военните усилия, и в крайна сметка походът му претърпява пълен военен провал.

През 1148 г. Луи VІІ достига Антиохия с неголяма войска, защото губи много войници поради глад, горещини и коварството на византийците. От Антиохия Луи VІІ тайно отпътува за Тир, където очаква нови кръстоносци. След това се отправя с войската си да обсажда Дамаск, но е разбит. Минава през Йерусалим по молба на тамплиерите.

По-малкият брат на краля Робер дьо Дрьо също взема участие във Втория кръстоносен поход (1147 – 1149). Връща се във Франция преди краля, и се опитва да завземе властта, но неговият заговор претърпява провал благодарение на абат Сугерий – регент на кралството.

По Великден 1149 година Луи се връща във Франция.[7]

Последващи бракове

редактиране
 
Aдел Блоа-Шампан ражда дарения от бога наследник миниатюра от Големите френски хроники

На връщане от кръстоносния поход Луи VІІ постига анулиране на брака (1152 година) с Елеонор Аквитанска, на която са върнати Аквитания, Поатие, Гаскония. Елеонор се омъжва за графа на Анжу – Хенри (Анри) Плантагенет, който впоследствие става крал на Англия под името Хенри II. Макар да се счита за васал на френския крал (той владее почти цяла Западна Франция), Анри е реално по-могъщ от Луи VІІ.[8]

През 1154 г. Луи VІІ се омъжва за Констанция Кастилска (ок. 1140 – 1160), дъщеря на крал Алфонсо VII Кастилски. През 1160 г. сключва трети брак с Адел дьо Блоа-Шампан (ок.1140 – 1206), дъщеря на Тибо IV Велики, граф на Шампан, и Матилда. През 1165 г. Адел ражда дългоочаквания наследник, бъдещия Филип II Август.

Последна година и смърт

редактиране

От ноември 1179 г. Луи VII привлича към управлението 14-годишния си син Филип. За да се противопостави на влиянието на семейството на съпругата си Адел дьо Блоа-Шампан, която при смъртта му би могла да получи контрол над наследника на трона, урежда брака между него и Изабела от Хенегау (Ено), дъщеря на Балдуин V от Хенегау, наследник и съюзник на графа на Фландрия Филип Елзас.[9]

Луи VII умира на 18 септември 1180 г. в Mелюн и е погребан на следващия ден в абатството на Свети-Порт Роял Барбо на Фонтане-льо-Порт, на Сена, между Mелюн и Фонтанебло. Той е наследен от сина си Филип II Август, който реално вече управлява от 28 юни същата година.

От брака си с Елеонор Аквитанска има две дъщери:

От брака си с Констанция Кастилска има две дъщери:

  • Маргарита Френска (1158 – 1197), омъжена 1. 1172 за Хенрих (III) Младши (1155 – 1183), херцог на Нормандия, 2. 1186 за крал Бела III (ок. 1148 – 1196).
  • Адел (Елис) Френска (1160 – 1218/1221)

От брака си с Адел дьо Блоа-Шампан има син и дъщеря:

Източници

редактиране
  1. Capetian dynasty // Енциклопедия Британика. Encyclopædia Britannica Online.
  2. Régine Pernoud, Carl-Ernst Köhne, Timothy Baker, Helmut Gajic (Hrsg.): Die großen Dynastien. Karl Müller Verlag, Köln 1999
  3. Joachim Ehlers, Heribert Müller, Bernd Schneidmüller (Hrsg.): Die französischen Könige des Mittelalters: von Odo bis Karl VIII. 888 – 1498. Beck, München 1996,
  4. Mauriniacensis monasterii chronicon... Op. cit. Col. 165
  5. Régine Pernoud, Carl-Ernst Köhne, Timothy Baker, Helmut Gajic (Hrsg.): Die großen Dynastien. Karl Müller Verlag, Köln 1999 
  6. Joachim Ehlers: Die Kapetinger. Kohlhammer, Stuttgart u. a. 2000, (Kohlhammer-Urban-Taschenbücher 471)
  7. Одон дьо Дьой „De profectione Ludovici VII in Orientem“ (Походът на Луи VII на Изток)
  8. Флори Ж. Элеонора Аквитанская. Непокорная королева. СПб, 2012. С. 37.
  9. Yves Sassier: Louis VII. Fayard, Paris 1991