Отваря главното меню

Бѐртил Готхард Олѝн (на шведски: Bertil Gotthard Ohlin, на шведски се изговаря [ˈbærtil uˈliːn]) е известен шведски икономист и политик. През 1977 г., заедно с британския икономист Джеймс Мийд, получават Нобелова награда за икономика за оригинален принос в теорията за международната търговия и теорията за движението на международния капитал.

Nobel prize medal.svg
Бертил Олин
Bertil Ohlin
шведски икономист

Роден
Починал
Погребан Швеция

Образование Харвардски университет
Научна дейност
Област Икономика
Образование Харвардски университет
Стокхолмски университет
Работил в Копенхагенски университет
Подпис Bertil Ohlin signatur.jpg
Nobel prize medal.svg
Бертил Олин
в Общомедия

БиографияРедактиране

Бертил Олин следва в Университета на град Лунд и в Стокхолмското училище по икономика. През 1925 г. става ръководител катедра по икономикс в Копенхагенския университет. По-късно се премества в Стокхолмското училище по икономикс, където работи като преподавател до пенсионирането си през 1965 г. От 1938 до 1970 г. е член на Парламента на Швеция. Лидер на шведската Народна партия (либерална) в периода между 28 септември 1944 - 1967 г., когато партията е в опозиция. Министър на външните работи от 1944 до 1945 г. (през Втората световна война).

Бертил Олин е роден на 23 април 1899 г. в Клипан, Южна Швеция. През 1923 г. получава магистърска степен по икономика в Харвард, а докторска - година по-късно в Стокхолмския университет. Преподава в Копенхагенския университет в продължение на 5 години (1925-1930).

 
Титулна страница на Interregional and international trade, 1933

Бертил Олин има значителен принос в съвременната макроикономическа теория, за която доразвива част от идеите на Дж. М. Кейнс. Но в икономикса е най-известен с теорията за основите на външната търговия. Заедно със своя сънародник Ели Хекшер разработва популярната концепция за възможностите на специализацията в международния обмен.

Според теоремата Хекшер – Олин, предимствата в търговията между страните израстват от различията в надареността с производствени фактори. Всяка държава би трябвало да изнася стоки, за чието производство използва, и то най-интензивно, по-изобилния фактор. Този принцип за пръв път е бил огласен от Е. Хекшер в статия от 1919 г. и повторно публикуван в „Четива по теория на международната търговия" от 1949 г.

В произведението си „Междурегионална и международна търговия" (1933 г.) Олин преоткрива значимостта в разположението на факторите и начина на тяхното използване във външната търговия. Тази идея по-късно вдъхновява и Пол Самуелсон в създаването на теорията за изравняването на цената на производствените фактори в резултат от интензивния международен обмен.

Умира на 3 август 1979 г. на 80 години.

БиблиографияРедактиране

  • The German Reparations Problem, 1930
  • Interregional and International Trade, 1933
  • Mechanisms and Objectives of Exchange Controls, 1937

Външни препраткиРедактиране