Бертолд II Каценелнбоген

Бертолд II фон Каценелнбоген (на немски: Berthold II von Katzenelnbogen, на гръцки: Βερθόλδος Κατζενελεμπόγκεν) е немски рицар, граф на Катценелнбоген, участник в Четвъртия кръстоносен поход, господар на Велестино и регент на Солунското кралство по време на управлението на крал Деметрий Монфератски.[1]

Бертолд II фон Каценелнбоген
Berthold II von Katzenelnbogen
регент на Солунското кралство
Роден
Каценелнбоген, Германия
Починал
Военна служба
Години на служба 1202 – 1217
Служил на Солунско кралство
Войни Четвърти кръстоносен поход
Герб Blason Eberhard VI de Katznellenbogen.svg

БиографияРедактиране

Син е на Бертхолд I фон Катценелнбоген, граф на Каценелнбоген-Крайхгау († след 1179) и съпругата му Аделхайд фон Лауфен-Лобденгау (* около 1135), дъщеря на граф Конрад фон Лауфен († 1127) и Гизелхилд фон Арнщайн, дъщеря на граф Лудвиг I фон Арнщайн († 1084). Племенник е на Херман II фон Каценелнбоген († 1203), епископ на Мюнстер (1174 – 1203). Брат е на граф Дитер III фон Катценелнбоген-Хоенщайн († след 1214).

Бертолд II фон Каценелнбоген е в свитата на чичо си Херман II. През пролетта 1199 година е в двора на крал Филип Швабски във Вормс. През 1202 година той и братовчед му Дитер фон Диц са начело на немски рицарски контингент, с който във вече завладения от кръстоносците Зара се присъединява към Четвъртия кръстоносен поход. Той има най-високия ранг между немските кръстоносци. При завладяването на Константинопол през 1204 година той и немците са под командването на Бонифаций Монфератски. Бертолд го придружава в новооснованото Солунско кралство, където получава тесалийското градче Велестино.

През 1205 година по нареждане на папа Инокентий III Бертолд посредничи неуспешно в Източна Мала Азия между краля на Арменското кралство Киликия и Боемунд IV Антиохийски, княз на Антиохия. След това той отива в Йерусалимското кралство, където през 1206 и 1207 година е в свитата на регента Жан I Ибелин в Акон и Кесария. През 1209 година се връща обратно в Солун, където му е наредено да пази в замъка на Сяр сваления регент Оберто II ди Биандрате. През следващите години Бертолд е в кръга на водещите латински барони и поддръжник на краля-дете Деметрий. Архиепископът на Хераклея в Европа се оплаква от него при папата, понеже в Константинопол насилствено получил контрола над църквата „Света София“.

Бертолд II фон Каценелнбоген е споменат за последен път в писмо до папа Хонорий III от 21 април 1217 година, като регент на Солун (baiulus regni Thessalonicensis).[2] След това заминава за Светите Земи и вероятно взима участие в Петия кръстоносен поход.

ФамилияРедактиране

Бертолд II фон Каценелнбоген се жени приблизително в 1207 година за Аликс де Момпелгард († сл. 1244), дъщеря на граф Амадей II де Монтфокон-Мьоплегард († 1195) и Беатрис де Жоанвил († след 1170).[3] Те се разделят преди 1207 г. Аликс се омъжва втори път между 1207 и 1210 г. за Филип д' Ибелин, регент на Кипър († ок. 1227).[4]

Бертолд II фон Каценелнбоген се жени втори път за Берта фон Лихтенберг († след 1207). Те имат деца:[5]

  • Симон? фон Каценелнбоген († сл. 1237)
  • Кунигунда фон Каценелнбоген († пр. 29 август 1253) (вер. от първия брак), омъжена за Рудолф фон Кенцинген Юзенберг († сл. 1279)
  • Бертхолд III фон Каценелнбоген († сл. 1235)

ЛитератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Bernhard II Katzenelnbogen, fmg.ac
  2. Regesta Honorii Papae III, von Pietro Pressutti (Rom, 1888), Nr. 526, S. 92.
  3. de Montfaucon family, genealogy.euweb.cz
  4. Berthold II, Graf von Katzenelnbogen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  5. Berthold II. v.Katzenelnbogen, ww-person.com