Пети кръстоносен поход

Петият кръстоносен поход (1218 – 1221 г.) e военна кампания на няколко европейски държави в опит за възвръщане на Йерусалим и останалата част от Светите земи. Водачите на похода плануват да постигнат това след като първо завладеят могъщата държава на Аюбидите, разположена в днешен Египет.

Пети кръстоносен поход
Кръстоносни походи
Обсадата на Дамиета
Обсадата на Дамиета
Информация
Период 1217 – 1221
Място Левант и Египет
Резултат

мюсюлманска победа

  • осемгодишно примирие между Аюбидите и кръстоносците
Страни в конфликта
Кръстоносци:

Кръстоносни държави:

Франкократия:

Рицарски ордени:

Мюсюлмански съюзници:

Мюсюлмани:
Командири и лидери
Жан дьо Бриен
Боемонд IV
Хю I
Кайкаус I
Фридрих II
Леополд VI Бабенберг
Алберт III (Тирол)
Лудвиг I
Лудвиг IV
Ото I
Пиер дьо Монтегрю
Херман фон Залца
Герен дьо Монтегрю
Андраш II
Вилхелм I
Филип II
Анри I от Родез †
Пелагий Галвани
Ал-Адил
Ал-Камил
Ал-Муазам
Ал-Mуджахид
Ал-Музафар Махмуд
Ал-Азиз Мухамад
Бахрамшах
Cinquième croisade.JPG
Пети кръстоносен поход в Общомедия

Папа Инокентий III и неговият приемник Хонорий III организират поход на армията на кръстоносците под ръководството на крал Андраш II Унгарски и херцог Леополд VI Австрийски в Светите земи, но и в края на действията Йерусалим остава в ръцете на мюсюлманите. През 1218 година немската армия, възглавявана от Оливър Кьолнски, и обединената войска на холандци, фламандци и фризи под командването на Вилхелм I се присъединява към похода. Планирайки нападение на Дамиета в Египет, те сключват съюз в Анатолия със селджуците от Конийския султанат, които паралелно нападат Айюбидите в Сирия.

Кръстоносците от Унгария, Австрия и Бавария завземат Дамиета в Египет през юли 1221 година, но под настоятелното искане на папския легат Пелагий се придвижват на юг, за да атакуват и Кайро, но са принудени да се върнат заради ограничените запаси от провизии и вода. Нощното нападение на султан Ал Камил довежда до гибел на голям брой от кръстоносците и в крайна сметка към капитулация на тяхната армия. Ал Камил се съгласява да сключи мирно споразумение с европейците за осем години.

ПодготовкаРедактиране

Папа Инокентий III още от 1208 г. планира кръстоносен поход, за да унищожи империята на Аюбидите и върне Йерусалим. В април 1213 той издава була Quia maior, призовавайки всички християни за присъединяване към нов кръстоносен поход. През 1215 г. призивът е повторен в булата Ad Liberandam.[1]

ФранцияРедактиране

Във Франция идеите на кръстоносния поход проповядва кардинал Робер Керзон. За разлика от другите кръстоносните походи, на неговите призиви откликват малко участници: френските рицари вече са въвлечени в Албигойски кръстоносен поход против катарите.

През 1215 г. Инокентий III свиква Четвърти Латерански събор, заедно с патриарха на Йерусалим Раул де Меренкур обсъждат възстановяване позициите на християните в Светите земи. Инокентий III желае ръководството на похода да стои в папството, както в Първия кръстоносен поход, за избягване на грешките на Четвъртия кръстоносен поход, контролът над които получават накрая венецианците. Папата запланува силите на кръстоносците да се срещат в Бриндизи през 1216 г. и забранява търговията с мюсюлманите, за да гарантира, че кръстоносците имат кораби и оръжие. Всеки кръстоносец получава индулгенция и така се плащат разходите на участниците на похода.

Унгария и ГерманияРедактиране

Кръстоносният поход в Германия проповядва Оливър Кьолнски. Император Фридрих II през 1215 г. се опитва да се присъедини към похода. Папата обаче умира през 1216 г. и неговият наследник Хонорий III забранява на императора да участва в кампанията, и провъзгласява за предводители на кръстоносния поход Андраш II Унгарски и херцог Леополд VI Австрийски. Андраш II събира най-голямата армия в историята на кръстоносните походи – 20 хиляди рицари и 12 хиляди опълчение.

ИзточнициРедактиране

  1. Christopher Tyerman. God's war: a new history of the Crusades. Harvard University Press, 2006. ISBN 0-674-02387-0.