Беседа:Образуване на българската народност

Готи редактиране

Според тази статия ...готския елемент в българската нация, а бях чел и на други места, че готите са четвъртият елемент в българската нация. Някой да знае нещо повече?Източници?--Vammpi 12:02, 31 януари 2010 (UTC)Отговор

Ми, те са се населили и уседнали на балканите (особено Мизия и изт.Тракия) преди идването на българите. Доколкото знам се работи за скандинавски библиотеки в България, в които ще можеш да ринеш за присъствието им тук. Сред учените ни, които говорят по въпроса са Георги Бакалов и Светозар Елдъров [1]. Иначе кой е третия елемент - траките ли?   --Подпоручикъ 12:23, 31 януари 2010 (UTC)Отговор
Виж статията траки, славяни, прабългари. Да били са тук. Даже Писмеността им е създадена тук, в Никополис ад Иструм. Но до колко са елемент в Бълг. Народност?държавност?Връзки с прабългарите?Със Стара велика България? Не са споменати тук в статията...--Vammpi 12:35, 31 януари 2010 (UTC)Отговор
Виж и това. Тук е едно от местата, по които се работи. В посочената книга в раздел литература се споменава единствено за траки и българи на това място, но проф. Балабанов развива и тезата за готско присъствие. На втората снимка е църквата, в коята се твърди, че е служил Вулфила. --Izvora 12:43, 31 януари 2010 (UTC)Отговор
виж. Библия на Вулфила--Vammpi 17:09, 31 януари 2010 (UTC)Отговор
Не съм дълбал по въпроса, но и няма литература по въпроса. Може да има интересни неща при Ганчо Ценов, който при наивното приравняване на гети и готи, да дава добро обяснение за готи и българи. --Подпоручикъ 12:46, 31 януари 2010 (UTC)Отговор
Бтв, българи и готи трябва да съвместяват обиталище отпреди аспаруховите да дойдат в Мизия. Но трябва да поровя в ГИБИ пак, че да не изглеждам налудничево като Йоло Денев.   --Подпоручикъ 12:48, 31 януари 2010 (UTC)Отговор
Без претенции по дълбоки познанията в темата и без амбиции да пренаписвам българската история, ето размишленията ми:
Както е известно, през 453 г. Атила умира, а наскоро след това обширният племенен съюз на хуните се разпаднал. Синът на Атила, споменатият Ернах (Ирник), потеглил с част от своите поданици в източна посока и се заселили в крайния ъгъл на Малка Скития (Добруджа) и в крайбрежната ивица на Северното Причерноморие, между реките Днепър и Днестър[1].

В съседство на българите в южните части на Малка Скития са уседнали готи, с които те влизат в контакт - военен, търговски, културен. Липсват източници за прочистване на едните или другите, което значи че 2 века по-късно ги заварват Аспаруховите българи на същите места. Липсата на "хиатус" (историческа празнина) всъщност може да обясни запазената родова памет на българите в Именника от Атила до Кубрат. Инак изследвания за отношенията на българи и готи на балканите мисля липсват. --Подпоручикъ 16:40, 31 януари 2010 (UTC)Отговор

Обърнах внимание на на темата, защото и аз имам подобни размишления (а не познания). Към тях пребавям и остготите (До 488 г. столица на Остро-Готския крал Теодорих Велики е бил гр. Нове (Свищов) в Мизия,) или кримските готи *(някъде бях чел, вече незнам къде и точното име...) които са влизали в племенния съюз на прабългарите.... --Vammpi 17:08, 31 януари 2010 (UTC)Отговор
Редно е по-запознати като Потребител:Asparukh. да се изкажат, пък после ще му мислим.   --Подпоручикъ 10:24, 1 февруари 2010 (UTC)Отговор
Здравейте. Благодаря за поканата да се изкажа, въпреки че съм далеч от капацитет по въпроса; по-скоро бих могъл да коментирам като любител. Безспорно е, че готско присъствие на териториите на Стара Велика България е имало. Един от примерите е Черняховската култура, която общо-взето обхваща Крим, Малка Скития и Източна Дакия от 2 до 5 век[2]. Там освен готи влизат още гети, сармати, дакийци, тракийци и прочие, но П. Рейнеке например говори за Черняховската култура като държавно образувание предимно на готите. Към 5-ти век всичко запада, непосредствено след масовата емиграция не на друг, а на готите. Така че без съмнение те са играли сравнително важна роля в региона. Допирни точки, обмен на опит (и на генетичен материал) между прабългари и готи следва да е имало още тогава. Но доколко това има значимо влияние върху общия генофонд? Ако трябва да погледнем дали в средновековието все още има данни за присъствие на готи по нашите земи и взаимодействие с българите, то Фердо Шишич например казва, че в Рашка (Сърбия) името „гот“ се е отъждествявало и с „българин“; великият жупан (впоследствие крал) Стефан Първовенчани споменава за „...отстъпник от племето готи, наричано и българско, на име Стрез, се отцепи на запад от моята държава“. Моето скромно мнение е, че присъствието на готите трябва да се отбележи, но без да му се придава прекомерна значимост. Доколко те са един от основните стълбове в етногенезата е трудно да се каже, поне засега. С уважение, --Asparukh. 16:54, 1 февруари 2010 (UTC)Отговор

В тази статия, в раздела за траките са отбелязани готски нахлувания по нашите земи, т.е. готите присъствуват като етнообразуващ компонент. С поздрав! Jingiby 06:31, 2 февруари 2010 (UTC)Отговор

Траки - участие в състава на българската народност и влияния редактиране

Ấ Считам, че участието на тракийската даденост (кръв (ген), език, обичаи, вяра и вярвания, предания, бойни умения, строителство, отношение към коня, морето звездите и др.), са умишлено занемарени или омаловажени през последните десетилетия, а в цялост отделни историци през 19 и 20 век, пренебрегват без ясна и честна защита. Това схващане вече е преодоляно в множество тесни научни кръгове и добива по-широка известност и подкрепа. Редно е да бъде отразено и в У-статиите, имащи за предмет България (днес и в миналото), българския народ (днес и в миналото), език и т.н. Има ли някой редактор нещо против, да вместя известно количество сбити сведения за траките, както и препратки към отделни по-стари и нови извори за тяхното участие в образуването на българската народност, според известното ни днес? --Христо Зарев Игнатов (беседа) 14:02, 25 април 2015 (UTC)Отговор

Че всичко това е посочено в статията. Я вземи я прочети първо. Jingiby (беседа) 14:14, 25 април 2015 (UTC)Отговор
Връщане към „Образуване на българската народност“.