Готска Библия
Под Библията на Вулфила, наричана също Готската Библия, се разбира превод на Библията от гръцки на готски език, направен от готския епископ Вулфила (311 – 383) през ІV век.[1] За този превод Вулфила създава готската писменост, като дотогава готите са си служели с рунически знаци. Преводът е създаден в Никополис ад Иструм в днешна България. Тази библия е един от малкото източници на готски език и представлява най-старият писмен документ на германски език.
| Готска Библия | |
 Страница от преведената Библия | |
| Автор | Вулфила |
|---|---|
| Създаден | ІV век Никополис ад Иструм |
| Оригинален език | готски език |
| Вид | ръкопис |
| Готска Библия в Общомедия | |
Най-старият запазен екземпляр на тази библия е Сребърният кодекс (Codex Argenteus) от VI век. Той е съдържал 336 страници, от които са запазени 188. Известен е с това име поради сребърното мастило, с което е написан върху фин пурпурен пергамент и поради сребърния обков на кориците. Всъщност това е препис на Библията на Вулфила, направен в началото на VI век в двора на готския император Теодорих Велики в Равена, Италия. Днес Библията се съхранява в Швеция, в Университетската библиотека в Упсала. В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се пази нейно копие.
През 1908 г. известният лингвист Вилхелм Щрайберг публикува паралелен готски и старогръцки текст на съхранените ръкописи от Библията на Вулфила.
Текст на Отче наш (Матей 6,9 – 13) в „Библията на Вулфила“ (þ като английската th):
- atta unsar þu ïn himinam
- weihnai namo þein.
- qimai þiudinassus þeins.
- wairþai wilja þeins.
- swe ïn himina jah ana airþai
- hlaif unsarana þana sinteinan gif uns himma daga.
- jah aflet uns þatei skulans sijaima.
- swaswe jah weis afletam þaim skulam unsaraim.
- jah ni briggais uns ïn fraistubnjai
- ak lausei uns af þamma ubilin.
- unte þeina ïst þiudangardi.
- jah mahts jah wulþus ïn aiwins.
- amen
Издание редактиране
- Wilhelm Streitberg: Die Gotische Bibel. Bd. 1. Der gotische Text und seine griechische Vorlage. Winter, Heidelberg 1908 – 1910, 2000 (7. Aufl.), ISBN 3-8253-0745-X
Литература редактиране
- Elfriede Stutz: Das Neue Testament in Gotischer Sprache. In: Die alten Übersetzungen des Neuen Testaments, die Kirchenväterzitate und Lektionare – Der gegenwärtige Stand ihrer Erforschung und ihre Bedeutung für die griechische Textgeschichte, Kurt Aland. Arbeiten zur neutestamentlichen Textforschung, 5. Berlin – Boston, de Gruyter, 1972 (Reprint 2011). ISBN 978-3-11-082701-9. S. 375 – 402
- Piergiuseppe Scardigli: Frühe Bibelübersetzungen: Gotisch. In: Harald Kittel: Übersetzung-Translation-Traduction: An International Encyclopedia of Translation Studies, Berlin/New York, Mouton de Gruyter, 2007, ISBN 978-3-11-020328-8, S. 2363 – 2366 (Handbücher zur Sprach-und Kommunikationswissenschaft 26, 2)
Източници редактиране
- ↑ Falluomini, Carla. The Gothic Version of the Gospels and Pauline Epistles: Cultural Background, Transmission and Character. Berlin, de Gruyter, 2015. ISBN 978-3-11-033469-2.
Външни препратки редактиране
- Дана Николова „Готски писмена в Мизия“, в-к „За буквите“, бр. 20 (2005) стр.11 Архив на оригинала от 2012-10-18 в Wayback Machine., посетен на 25 ноември 2010
- Text der Wulfilabibel
- Kleinere gotische Fragmente
- Codex Argenteus Online,