Бѐслен е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, област Благоевград.

Беслен
Общи данни
Население 721 души[1] (15 юни 2020 г.)
37 души/km²
Землище 19,466 km²
Надм. височина 753 m
Пощ. код 2934
Тел. код 07528
МПС код Е
ЕКАТТЕ 3976
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Хаджидимово
Людмил Терзиев
(ДПС (НДСВ))
Кметство
   кмет
Беслен
Пирин Бочуков
(ДПС)

ГеографияРедактиране

Село Беслен се намира в планински район. Разположено е на Бесленския рид.

ИсторияРедактиране

Според Йордан Заимов етимологията на името е по-старата форма Бѣсняне от водното име Бясна (река, бара), Бесен (дол, поток) и подобни. Сравними са местността Бесен рид при Самуилово, Петричко, Бесничко дере при Варвара, Пазарджишко, което е прилагателно от местното име *Бесник, *Бесница, Бесничевец над Струмешница при Петрич, и други. Промяната е вследствие на дисимилация сн > сл, вероятно под влияние на следващото н, както в родопското слубник, „годежар“ от снубник.[2]

В XIX век Беслен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бослен (Boslen) е посочено като село с 28 домакинства и 75 жители помаци.[3]

Според Стефан Веркович към края на XIX век Беслен има мюсюлманско мъжко население 110 души, което живее в 28 къщи.[4] През 1899 година селото има население 307 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[5] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Беслен (Басленъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 300 българи-мохамедани[6] в 35 къщи.[7]

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 106.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
  4. Стоян Райчевски - „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 111-124. ISBN 954-9308-51-0
  5. Зеленгора, Георги. Помаците в Турция - 7. // Pomak News Agency, 2 януари 2012. Посетен на 3 януари 2012. Архив на оригинала от 2012-07-14 в Archive.is
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
  7. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 272.